ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1244

София, 14.03. 2025 година

Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 20.11.2024 година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Владимир Йорданов

ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян

разгледа докладваното от съдия Йорданов

гр. дело № 1850/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Българска агенция по безопасност на храните, срещу въззивно решение № 23/31.01.2024 г. по в. гр. д. № 785/2023 г. на Хасковския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 155/18.09.2023 г. по гр. д. № 224/2023 г. на Свиленградския районен съд, с което са уважени предявените от Р. М. М. против Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ.

Ответникът по касационната жалба Р. М. М. в писмен отговор оспорва основанията за допускане на касационно обжалване.

Жалбата е допустима, тъй като е подадена от страна по делото, която има право и интерес от касационно обжалване срещу въззивно решение по искове, за които не е предвидено ограничение за касационно обжалване и жалбата е редовна.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното:

Ищецът е заемал длъжност „специалист“ в Отдел „ГИП К. А. , Дирекция „Граничен контрол“ при ЦУ на БАБХ, а новата длъжност, определена за заемане по служебно правоотношение, е била наименувана „инспектор“.

Уволнението е извършено на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 от КТ поради определяне на длъжността за заемане от държавен служител.

При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички сочени от страните доказателства, които са били относими и необходими за изясняване на спорните факти от значение за делото. Въззивният съд е отразил, че споделя изцяло изложените от първоинстанционния съд мотиви, поради което препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.

Въззивният съд е приел, че за да е налице законосъобразност на уволнението, извършено по реда на чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ, следва длъжността да е определена за заемане по служебно правоотношение. При разглеждане на представените по делото длъжностни характеристики за длъжността „специалист“ и за длъжността „инспектор“ въззивният съд е приел за установено, че трудовите функции на двете длъжности се различават значително. Трудовите функции за длъжността „специалист“ включват осъществяването на товаро-разтоварна дейност на ГИП К. А. подреждане на товари, ръчно и механично товарене и разтоварване и складиране на товарите, а трудовите функции за длъжността „инспектор“ включват осъществяване на контрол при въвеждане в ЕС на пратки животни и стоки от трети държави. Поради това въззивният съд е приел за неоснователни доводите на жалбоподателя (БАБХ) за съвпадение на естеството на работа и преките задължения при двете длъжности, което би било предпоставка за законосъобразност на извършеното уволнение.

Въззивният съд е приел за неоснователно и е оставил без уважение направеното от жалбоподателя възражение за непроведено главно доказване от страна на ищеца. Въззивният съд е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 2 КТ оборването на презумпцията за добросъвестност е възложена в тежест на работника. Въззивникът обаче носи по общите правила на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест за установяване при пълно и главно доказване на законосъобразността на упражненото право на уволнение на ищеца на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ.

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване:

В представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя правни въпроси, за които твърди, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС - основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Във връзка с наведени от касационния жалбоподател доводи, че въззивният съд не е формирал свои собствени самостоятелни изводи и не е обсъдил твърденията във въззивната жалба, че естеството на работа и преките задължения на двете длъжности съвпадат, касационният жалбоподател поставя въпросите:

1. Длъжен ли е въззивният съд в мотивите на решението си да обсъди всички относими и релевантни за спора факти и доказателства, както и да се произнесе по всички искания, възражения и доводи на страните, които са от значение за правилното решаване на делото? 2. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички факти и доказателства поотделно и в тяхната съвкупност? 3. Длъжен ли е въззивният съд да действа като инстанция по същество, като формира самостоятелни изводи от приетото за установено и да обоснове решението си върху приетите за установени обстоятелства по делото и закона?

Касационният жалбоподател твърди, че тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС: Тълкувателно решение № 1/2013 г. 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК; решение № 111/03.11.2015 г. по т. д. № 1544 /2014 г. на II т. о.; решение № 411 /27.10.2011 г. по гр. д. № 1857 /2010 г. на IV г. о.; решение № 164 /04.06.2014 г. по гр. д. № 196 /2014 г. на III г. о.; решение № 283/14.11.2014 г. по гр. д. № 1609/2014 г. на IV г. о..

Тези въпроси имат сходно съдържание, те се свеждат до един и същи въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи и възражения на страните, както и всички релевантни за спора факти и доказателства.

Въпросите са обуславящи, но не са разрешени в противоречие, а в съответствие с установената практика на ВКС. Въззивният съд е обсъдил наведените от жалбоподателя-ответник доводи за неправилност на първоинстанционното решение след като е извършил проверка на правилността на фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, които са отразени в мотивите към неговото (първоинстанционното) решение и по предвидения в нормата на чл. 272 ГПК ред въззивният съд е препратил към тях. По-конкретно въззивният съд е изложил самостоятелни мотиви по доводите във въззивната жалба на БАБХ за законосъобразността на извършеното уволнение на основание чл. 325, ал., т. 12 КТ. Въззивният съд е изследвал спорния въпрос за наличието на съвпадение в трудовите функции на длъжностите „специалист“ и „инспектор“ и е изложил мотиви за своя извод за липсата на съвпадение между тях след съпоставянето на трудовите функции, предвидени в длъжностните характеристики.

4. Чия е тежестта за опровергаване на презумпцията за добросъвестност по чл. 8, ал. 2 КТ при упражняване от работодателя на правата и задълженията му, произтичащи от трудово правоотношение? 5. За успешното опровергаване на оборима законова презумпция, включително и тази по чл. 8, ал. 2 КТ, необходимо ли е да са представени категорични и непротиворечиви доказателства - преки и косвени? Касационният жалбоподател твърди, че тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС: решение № 36/19.02.2018 г. по гр. д. № 3244/2017 г. на IV г. о. и решение № 292/17.12.2018 г. по гр. д. № 2250/2018 г. на IV г. о..

Въпросите са свързани с довод, че въпреки разпределената тежест на доказване на работника относно твърдението му за нарушена презумпция за добросъвестност, именно работодателят е този, който е следвало да проведе пълно и главно доказване за своята добросъвестност по общите правила на чл. 154, ал. 1 ГПК.

Поставените въпроси са сходни и са обуславящи за изхода на спора, но не са разрешен като се твърди. Както беше посочено въззивният съд е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 2 КТ оборването на презумпцията за добросъвестност е възложена в тежест на работника. Но работодателят (ответникът БАБХ) е този, който съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК носи тежестта да докаже пълно и главно, че законосъобразно е уволнил ищеца на посоченото в заповедта за уволнение основание - чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ. И по делото работодателят не е провел такова доказване.

6. Какви са законовите предпоставки при упражняване на правото на уволнение от страна на работодателя? 7. Определянето на длъжността за заемане от държавен служител ли е единствената предпоставка за законосъобразно упражняване правото на уволнение по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ?

Касационният жалбоподател твърди, че този въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС: решение № 50195/23.11.2022 г. по гр. д. № 4534/2021 г. на III г. о.; решение № 88/22.04.2016 г. по гр. д. № 4574/2015 г. на IV г. о.; решение № 160/01.06.2016 г. по гр. д. № 222/2016 г. на IV г. о.; решение № 184/22.06.2016 г. по гр. д. № 868/2016 г. на IV г. о..

Шестият въпрос е формулиран твърде общо. При всяко различно основание за уволнение тези предпоставки са различни. За конкретния спор от значение е въпросът Какви са законовите предпоставки при упражняване от страна на работодателя на правото на уволнение на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ (седмият въпрос)?

Въпросът не е разрешен в противоречие с посочените съдебни решения, в които (с изключение на това по гр. д. № 222/2016 г. на IV г. о. на ВКС, в което не е даден отговор на правния въпрос) е прието, че основанието по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ ще бъде налице, когато длъжността, заемана досега по трудово правоотношение и за която е предвидено да бъде заета по служебно такова, запазва основните си, характеризиращи я трудови функции, без оглед дали същевременно получава нови и губи част от старите си функции.

Видно за мотивите на въззивния съд, той не е установил такова нещо,, а е установил, че трудовите функции на двете длъжности се различават съществено.

Поради изложеното настоящият състав приема, че не са осъществени наведените основания за допускане по касационно обжалване.

С оглед този изход от производството касационният жалбоподател няма право на разноски, а искането на ответника за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в касационната инстанция, чието уговаряне и заплащане е доказано с представения договор за правна защита и съдействие, следва да бъде уважено в размер на 1200 лева.

Воден от изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска касационно обжалване на въззивно решение № 23/31.01.2024 г. по в. гр. д. № 785/2023 г. на Хасковския окръжен съд.

О. Б. агенция по безопасност на храните да заплати на Р. М. М. 1 200 (хиляда и двеста) лева за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в касационната инстанция.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.