ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1268

София, 17.03.2025 година

Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 20.11.2024 година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Владимир Йорданов

ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян

разгледа докладваното от съдия Йорданов

гр. дело № 2048/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. М. Т., Т. Н. Т. и Д. Н. Т. – Х. срещу въззивно решение № 47 /16.02.2024 г. по в. гр. д. № 841/2023 г. на Русенския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 841/16.06.2022 г. по гр. д. № 4664/2021 г. на Русенския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателите А. М. Т., Т. Н. Т. и Д. Н. Т. – Х. против Обединено счетоводство „Социални дейности“ – ДСХ „Възраждане“, ДПЛФУ „Милосърдие“, ДПЛД „Приста“ и „Домашен социален патронаж“ искове по чл. 200 КТ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 70 000 лева, а за ищците Т. Т. и Д. Т. – по 40 000 лева, причинени от смъртта на наследодателя им Н. Д. Т., починал на 30.03.2021 г. в резултат на трудова злополука, настъпила на 14.03.2021 г..

Жалбоподателите излагат доводи за неправилност на извода на въззивния съд, че искът им е насочен срещу пасивно нелегитимирана страна.

Ответникът по касационната жалба Обединено счетоводство „Социални дейности“ – ДСХ „Възраждане“, ДПЛФУ „Милосърдие“, ДПЛД „Приста“ и „Домашен социален патронаж“ в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.

Жалбата е допустима, тъй като е подадена от страни по делото, които имат право и интерес от касационно обжалване срещу въззивно решение по искове, за които не е предвидено ограничение за касационно обжалване и жалбата е редовна.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното:

С отговора на исковата молба ответната страна е направила възражение за ненадлежна пасивна процесуална легитимация.

Във връзка с възражението съдът е указал на ищците да заявят дали поддържат иска против посочения от тях ответник – Обединено счетоводство „Социални дейности - ДСХ „Възраждане“, ДПЛФУ „Милосърдие“, ДПЛД “Приста“ и ДСП“.

С молба - уточнение ищците са заявили, че исковата молба е подадена срещу ответника, който са посочили и поддържат исковете срещу Обединено счетоводство Социални дейности - ДСХ „Възраждане“, ДПЛФУ „Милосърдие“, ДПЛД “Приста“ и ДСП“, представлявано от К. П..

Ищците са наследници на Н. Д. Т., починал на 30.03.2021 г.

Представен е трудов договор от 2020 г., сключен между ДПЛФУ „Милосърдие“, представляван от В. Ч. – директор и Н. Д. Т. за изпълняване на длъжността „огняр“.

От данните по Декларация за трудова злополука, подадена от В. Ч., в качеството на директор на осигурител ДПЛФУ, се установява, че в 5 ч 30 мин на 14.03.3031 г. е настъпила злополука с пострадал Н. Д. Т. на длъжност „огняр“q назначен в ДПЛФУ „Милосърдие“ - [населено място]. От Декларацията и от описаните в Протокол № 6 от 14.04.2021 г. се установяват обстоятелствата за резултатите от извършеното разследване на злополуката.

В медицинската документация, в т. ч. Предаутопсионна епикриза, е удостоверено, че пострадалият е закаран в УМБАЛ „Канев“ от ЦСМП с тежка черепномозъчна травма, намерен в кома, употребил алкохол. В документацията е отразено, че местоработата му е била „Дом милосърдие“.

В първоинстанционното производство е представено Решение № 31 /29.07.2021 г. на комисия, назначена със заповед на кмета на [община], с което комисията, на основание чл. 28, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация предоставя информация за това, че В. Ч. заема длъжността директор на ДПЛФУ „Милосърдие“ по трудов договор и на осн. §1, т. 32 от ДР на Закона за социални услуги в качеството на ръководител, е работодател на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на услугите. Посочено е още, че ДПЛФУ Милосърдие не е самостоятелен второстепенен разпоредител с бюджет за 2020 г. и 2021 г., а такъв е Обединено счетоводство социални дейности (ОССД), в чийто бюджет са включени домове за възрастни хора с увреждания, един от които е ДПЛФУ Милосърдие.

За да отхвърли предявените искове, първоинстанционният съд е приел, че посоченият от ищците ответник не е материалноправно легитимиран да отговаря по същите, тъй като не е бил работодател на техния наследодател. В решението не са изложени други мотиви за неоснователност на исковете.

Във въззивната жалба са развити единствено съображения за неправилност на изводите на съда за това, че ответникът не е надлежна страна по спора и не се съдържат други конкретни оплаквания за неправилност на решението. Ето защо, предвид правомощията си по чл. 269 ГПК въззивният съд дължи произнасяне само по така наведеното оплакване.

Въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение е правилно.

Позовал се е на разпоредбата на § 1, т. 1. от ДР на КТ, с която е установено определение на работодател и е приел, че съгласно тази разпоредба качеството „работодател не зависи от притежаването на (качеството) юридическо лице, а от организационната, икономическа обособеност на съответното структурно образование и възможността да наеме самостоятелно работници или служители по трудово правоотношение. Материалноправното положение, което работодателят заема като страна по трудовото правоотношение с работника или служителя обуславя и неговата правосубектност или възможността да бъде страна в процеса по трудовия спор.

Въззивният съд е приел, че следователно, качеството работодател се придобива при наличието едновременно на следните условия - организационна обособеност, икономическа обособеност и самостоятелно наемане на работници или служители по трудово правоотношение.

В настоящия случай работодател на наследодателя на ищците Н. Д. Т. е бил ДПЛФУ „Милосърдие“, представляван от директора В. Ч.. От писмените доказателства се установява, че Домът за пълнолетни лица с физически увреждания - ДПЛФУ „Милосърдие“ предоставя социална услуга. Трудовият договор на Н. Т. с ДПЛФУ е сключен при действието на ЗСУ, който предвижда социалните услуги да се предоставят в специализирана среда на територията на съответната община, като е запазен и начина на финансиране-делегирани от държавата дейности, а също и че кметът упражнява контрол, присъщ на висшестоящ орган във връзка с делегираната му от държавата дейност. Ръководителят на социалната услуга (назначен от общината-доставчик на социалната услуга) е работодател на служителите, осъществяващи дейността по предоставянето на услугата (пар. 1, т. 32 от ДР на ЗСУ във вр. с чл. 28 и чл. 29, ал. 2 от ЗСУ). От тази разпоредба следва еднозначен извод, че работодател на Н. Т. е ДПЛФУ. Работодателят е надлежен ответник по трудови спорове, а не формации, организации, структури и др., в които евентуално е включен.

Предвид изложеното въззивният съд е приел, че решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде потвърдено.

Настоящият съдебен състав намира, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК за проверка на неговата вероятна недопустимост.

Воден от изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Допуска до касационно обжалване въззивно решение № 47 /16.02.2024 г. по в. гр. д. № 841/2023 г. на Русенския окръжен съд.

Делото да се докладва на председателя на IV г. о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.