РЕШЕНИЕ

№ 162

гр. София, 17.03.2025 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: 1. Велислав Павков

2.Десислава Попколева

при секретаря Райна Стоименова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр. д.№ 2494 по описа за 2024 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Сарно“ЕООД против решение № 25/27.03.2024 г., постановено по гр. д.№ 22/2024 г. от състав на АС – Бургас.

Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор, като в открито съдебно заседание не се явява и не изпраща представител.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 5842/13.12.2024 г., в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – поради произнасяне от страна на въззивния съд по правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС.

Правен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е, в случаите, в които е установена със сила на пресъдено нещо липсата на договорни и преддоговорни отношения между страните, допустим ли е иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, при твърдение за наличие на разместване на материални блага.

По отговора на правния въпрос, ВКС приема следното:

Бъдещите намерения за осъществяване на някаква дейност не представляват каквото и да е основание по смисъла на чл. 55 ЗЗД. Същите не са юридически факти, въз основа на които да се създаде правоотношение, от което да възникне неоснователно обогатяване. Поради това неосъществяването на бъдещи намерения може да доведе до неоснователно обогатяване само и единствено в хипотезата чл. 59 ЗЗД при преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго, било пряко, било опосредено. С още по-голяма сила това е приложимо в случаите, в които със сила на пресъдено...