ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1302

София, 18.03.2025 г.Върховният касационен съд на Р. Б. Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети март две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: БОНКА ДЕЧЕВА

Членове: ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

разгледа докладваното от съдията В. А. ч. гр. д. № 4862/2024 година.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Н. И. Л. и Г. Д. Л., чрез адв. К. Т., срещу разпореждане № 1677 от 23. 04. 2024 г. по в. гр. д. № 2593/2023 г. на АС – София, 1 г. о., с което е върната, като просрочена, подадената от същите касационна жалба вх. № 7748/21. 03. 2024 г. срещу решение от 06. 02. 2023 г. по в. гр. д. № 2593/2023 г. на АС – София. Твърди се, че към подаване на касационната жалба не е бил изтекъл срокът по чл. 283 ГПК, тъй като връчването на въззивното решение е извършено в нарушение на чл. 39, ал. 1 ГПК. Иска се отмяна на разпореждането и връщане делото на въззивния съд за администриране на касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на жалбоподателите и прецени данните по делото, прие следното:

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирани лица, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, съответства на изискванията на чл. 275, ал. 2 ГПК и е допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна.

За да постанови връщане, на основание чл. 286, ал. 1, т. 1 ГПК, на подадената от Н. И. Л. и Г. Д. Л., чрез адв. К. Т., касационна жалба, въззивният съд е приел, че въззивното решение е било връчено на жалбоподателите на 19. 02. 2024 г., едномесечният срок по чл. 283 ГПК е изтекъл на 19. 03. 2024 г. (вторник), а касационната жалба е подадена по пощата (предадена на пощенския оператор) на 20. 03. 2023 г.

Разпореждането е законосъобразно в частта му, с която се връща подадената от Г. Д. Л. касационна жалба, съответно – незаконосъобразно и подлежащо на отмяна в частта му, с която се връща подадената от Н. И. Л. касационна жалба. Съображенията за това са следните:

Съгласно формираната във връзка с тълкуването и прилагането на чл. 39, ал. 1 ГПК непротиворечива практика на ВКС, при наличие на упълномощен представител съдът е длъжен да връчи призовката на упълномощения представител, а не на адреса на страната. В тази хипотеза връчването, извършено не чрез упълномощения представител, а на адреса на страната, чрез лице по чл. 46 ГПК, не е редовно и съдът е длъжен да го извърши наново. Редовността на връчването обаче не се засяга ако страната е получила призовката или съобщението лично. Тоест, възможността за връчване чрез представител не изключва възможността за лично връчване на страната. В този смисъл е решение № 292 от 13. 12. 2014 г. по гр. д. № 2938/2014 г. на ВКС, 4 г. о., определение № 90 от 24. 02. 2021 г. по ч. т. д. № 321/2021 г. на ВКС, 1 т. о., решение № 156 от 18. 10. 2019 г. по гр. д. № 3811/2018 г. на ВКС, 1 г. о., решение № 85 от 27. 03. 2017 г. по ч. гр. д. № 503/2017 г. на ВКС, 3 г. о., определение № 658 от 19. 12. 2016 г. по ч. т.д. № 1991/2016 г. на ВКС, 2 т. о. , определение № 520 от 22. 07. 2015 г. по ч. гр. д. № 3610/2015 г. на ВКС, 4 г. о., определение № 563 от 12. 07. 2011 г. по ч. т. д. № 303/2011 г. на ВКС, 2 т. о.и др.

В случая ответниците по иска Н. И. Л. и Г. Д. Л. са посочили като адреси за призоваване личните си адреси в [населено място], ул. ***, общ. С., С. област. На проведеното на 14. 12. 2023 г. открито съдебно заседание са представени две пълномощни, с които всеки от посочените ответници упълномощава адв. К. А. Т., с адрес [населено място], [улица], ет. 1, офис 4, да ги представлява по в. гр. д. № 2593/2023 г. на АС – София. Не са посочили като съдебен адресат адв. Т.. Постановеното въззивно решение, ведно със съобщението за възможността за обжалването му, са изпратени на личните адреси на Г. Л. и Н. Л. в [населено място], като съобщението до Г. Д. Л. е получено лично от нея, а съобщението до Н. И. Л. е връчено чрез друго лице, по реда на чл. 46 ГПК – чрез съпругата му Г. Л., която се е съгласила да го приеме.

При тези данни разпореждането за връщане касационната жалба на Г. Л. се явява законосъобразно, тъй като същата е подадена след изтичане на срока по чл. 283 ГПК. Препис от въззивното решение и указанията за възможността и срока за обжалването му са й връчени лично по смисъла на чл. 38, вр. чл. 37 ГПК на 19. 02. 2024 г., едномесечният срок по чл. 283 ГПК е изтекъл на 19. 03. 2024 г. (вторник), а касационната жалба е подадена по пощата (предадена на пощенския оператор) на 20. 03. 2023 г., поради което се явява просрочена.

Разпореждането за връщане касационната жалба на Н. Л. е незаконосъобразно, тъй като срокът за касационно обжалване по отношение на същия не е бил изтекъл към подаване на касационната жалба на 20. 03. 2023 г. Това е така, защото препис от въззивното решение и указанията за възможността и срока за обжалването му не са му били връчени нито лично по смисъла на чл. 37 и 38 ГПК, нито чрез пълномощника му адв. К. Т., на основание чл. 39 ГПК, а на адреса на страната, чрез лице по чл. 46 ГПК, което връчване е било нередовно, предвид наличието на пълномощник по делото, и съдът е бил длъжен да го извърши наново. Като незаконосъобразно, разпореждането на апелативния съд следва да бъде отменено в тази част и делото върнато за администриране на подадената от Н. Л. касационна жалба.

В касационното производство, а не в настоящото производство по чл. 274, ал. 2 ГПК следва да се извърши преценката приложими ли са и в касационното производство разпоредбите на чл. 265, ал. 2 ГПК (според която въззивният съд служебно конституира като страни необходимите другари на жалбоподателя) и на чл. 271, ал. 3 ГПК, аналогична с чл. 206, ал. 2 ГПК /отм./ (според която съдът отменя решението и по отношение на необжалвалите необходими другари на жалбоподателя), съответно - приложима ли е точка 10 от ТР № 1/17. 07. 2001 г., вр. т. 16 от ТР № 1/04. 01. 2001 г., според които разпоредбата на чл. 206, ал. 2 ГПК /отм./, предвиждаща отмяна на първоинстанционното решение по отношение на необжалвалите необходими другари на жалбоподателя, намира приложение и в касационното производство.

По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1677 от 23. 04. 2024 г. по в. гр. д. № 2593/2023 г. на АС – София, 1 г. о., в частта, с която е върната, като просрочена, подадената от Г. Д. Л., чрез адв. К. Т., касационна жалба вх. № 7748/21. 03. 2024 г. срещу решение от 06. 02. 2023 г. по в. гр. д. № 2593/2023 г. на АС – София.

ОТМЕНЯ разпореждане № 1677 от 23. 04. 2024 г. по в. гр. д. № 2593/2023 г. на АС – София, 1 г. о., в частта, с която е върната, като просрочена, подадената от Н. И. Л., чрез адв. К. Т., касационна жалба вх. № 7748/21. 03. 2024 г. срещу решение от 06. 02. 2023 г. по в. гр. д. № 2593/2023 г. на АС – София И ВРЪЩА делото на апелативния съд за администриране на тази касационна жалба.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: