ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1295

София, 18.03.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на тринадесети март две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

като изслуша докладваното от съдия Д. Драгнев гр. д. №3532 по описа за 2024 г. приема следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Република България срещу решение №225 от 21.6.2024 г., постановено по гр. д. №86 по описа за 2024 г. на Пернишкия окръжен съд, първи въззивен граждански състав, в частите с които след частично потвърждаване и частична отмяна на решение № 1193 от 23.11.2023 г. по гр. д. № 02991 по описа за 2023 г. на Пернишкия районен съд, VIII граждански състав, като краен резултат Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Д. С. Л. 5 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, приключило с оправдателна присъда.

Касаторът твърди, че в обжалваните части решението на Пернишкия окръжен съд е неправилно поради необоснованост – основание за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Желае касационното обжалване да бъде допуснато на основание т. 1 на чл. 280, ал. 1 от ГПК по въпроса за определяне на неимуществените вреди, което следва да се извърши след преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД. Според касатора по този въпрос е налице противоречие между въззивното решение и т. II на ППВС № 4 от 23.12.1968 г. и е формирана противоречива практика на съдилищата, която е цитирана. Освен това твърди, че въззивното решение не е съобразено също с т....