ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 912 гр.София, 20.03.2025 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. Г. ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Генковска т. д. № 2535 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 159/11.07.2024 г. по в. гр. д. № 145/2024 г. на Апелативен съд – В. Т. е потвърдено решение № 64704.12.2023 г. по гр. д. № 366/2023 г. на ОС-В. Т. поправено с решение № 77/12.02.2024 г. по гр. д. № 366/2023 г. на ОС-В. Т. с което е осъдено ЗАД„Армеец“АД да заплати на М. С. А., чрез нейния настойник М. К. Г. сумата от 150 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, на осн. чл. 432, ал. 1 КЗ, в резултат на ПТП на 10.05.2021 г. и е отхвърлен искът за разликата над 150 000 лв. до 200 000 лв.

Срещу въззивното решение в частта за уважаване на иска в размер на 150 000 лв. е подадена касационна жалба от ЗАД„Армеец“АД , а в частта на въззивното решение, с което е потвърдено решението на ОС-В. Т. за отхвърляне на иска за сумата от 50 000 лв. е подадена касационна жалба от М. С. А., чрез нейния настойник М. К. Г..

Касаторите поддържат, че въззивното решение в обжалваните части е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Взаимно в подадените писмени отговори оспорват основателността на касационната жалба на насрещната страна.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното:

Кaсационните жалби са редовни - подадени от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорно настъпването на 10.05.2021 г. на пътнотранспортно произшествие с лек автомобил „О. А. , при което загива майката на ищцата. ВТАС е установил сключването на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със „Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД за лек автомобил „О. А. и отправянето на писмена Застрахователна претенция с вх. № 100-1610/30.05.2022 г. на наследника до дружеството-застраховател за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди. Съдът се е позовал на свидетелските показания за отношенията между загиналата и нейната дъщеря; реакцията на детето при вестта за кончината на майката. Приел е за доказано, че загиналата е била единствения родител на момичето, че се е грижила за нея и че двете са били привързани една към друга. Към настоящия момент детето живее заедно със своите баба и дядо по майчина линия в Германия. Въззивната инстанция е коментирала заключението на СМЕ и констатациите й, че в резултат на злополуката, станала на 10.05.2021 г. ищцата е развила силна стресова реакция. Тя попила атмосферата на интензивно страдание и мъка, изпитвани от значимите възрастни заради загубата на близките хора в катастрофата. Все още преживява ужас от картината на загиналата си майка. Констатирани са били постравматични симптоми след злополуката – станала плачлива, ранима, избягвала разговори за случилото се, загубила желание за радост, често се връщала в спомените и съжалявала за изгубеното присъствие, планове и надежди за бъдещето. Смъртта на майка си преживяла като поредното изоставяне в своя живот - след това на баща си. Страданието се изразявало в отказ да приема храна, витамини, лекарства. След заминаването в Германия благодарение на подкрепящата семейна и социална среда, на работата с психолог, консултирал и бабата и дядото, поели грижата за нея, тя постепенно започнала да се храни, да се връща към обичайните детски занимания – да учи, да играе, да контактува с други деца. При изследването вещото лице е констатирало, че ищцата е в нормално психологическо състояние – расте в подкрепяща семейна среда на дядо си и баба си по майчина линия, изцяло е в своята детска роля – играе, посещава училище, има приятели. Наблюдават се признаци на навлизане в пубертетна възраст. При идване в България нейното психично състояние в известна степен се дестабилизира – преживява отново загубата на единствения си родител, с когото е имала емоционална връзка и доверие, актуализира спомени за радостни съвместни преживявания с майка си, както и ужаса от катастрофата. Преживяното събитие засилва усещането на детето за принадлежност към средата, за съпричастност в болката и страданието, за привързаност към бабата по майчина линия. Съдът е заключил, че със смъртта на майка си ищцата е изгубила емоционална подкрепа, сигурност и стабилност в грижата, модел на поведение, пример за подражание при изграждане на идентичност и идентификация, с което се затруднява решаването на важните психологически задачи на пубертетната възраст. Оформила се е травма, която ще се актуализира, ще повлиява реакции и отношения към други личности и събития в нейната зряла възраст.

При определяне на размера на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди апелативният съд изрично е акцентирал върху необходимостта да се отчитат и действителните икономически условия, а като ориентир за размера на обезщетението трябва да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент. Констатирал е, че към 10.05.2021 г. минималната застрахователна сума по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за неимуществени и имуществени вреди вследствие увреждане или смърт за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица, е 10 420 000 лв., а минималната работна заплата за страната е 650 лв. В заключение ВТАС е съобразил възрастта на починалата - 33 г. към датата на пътнотранспортното произшествие; внезапното и неестествено настъпване на нейната смърт; възрастта на дъщеря й - ненавършени 11 г. и към момента на инцидента; цялостното негативно отражение на събитието върху психоемоционалното състояние на ищцата; конкретните данни за тежестта, интензитета, продължителността на претърпените морални страдания; обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на пътнотранспортното произшествие; преобладаващата съдебна практика при сходни случаи приема, че по справедливост съобразно общественото възприемане на този критерий дружеството-застраховател. Въз основа на което е определил обезщетение в размер на 150 000 лв.

По касационната жалба на М. С. А., чрез нейния настойник М. К. Г.:

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът формулира десет правни въпроси, които поставят идентичен проблем относно критериите, въз основа на които следва да се определи обезщетението за неимуществени вреди, причинени от непозволено увреждане, за да съответства то на установения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост и как във връзка с това въззивният съд следва да обсъди в мотивите на решението си събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи. Въведено е допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК - противоречие на въззивното решение със задължителната практика на ВКС, обективирана в ППВС № 4/1968г. , ТР № 2/2004 г. на ОСГТК на ВКС, ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК.

Искането за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение по така обощения правен въпрос е основателно, тъй като е изпълнено изискването за наличие на общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. С обжалваното решение съдът е изброил в решаващите си мотиви някои предпоставки за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди в резултат на ПТП. Обоснована е необходимостта от проверка на съответствието на въззивното решение със задължителната съдебна практика на ВКС по правния въпрос в неговата материалноправна и процесуалноправна част, който се явява включен в ППВС № 4/68г. предвид дадените с него задължителни за съдилищата указания за необходимостта от отчитане на всички релевантни критерии за „справедливост“ по вложения от законодателя смисъл в разпоредба на чл. 52 ЗЗД и в ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС относно дължимата от въззивния съд преценка при постановяване на въззивното решение.

Предвид гореизложеното следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в частта по касационната жалба на М. С. А., чрез нейния настойник М. К. Г. .

Касаторът е освободен от внасяне на държавна такса по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК, поради което делото следва да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание без внасяне на такса по

По касационната жалба на ЗАД„Армеец“АД:

Аналогично и в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба на застрахователя поставените правни въпроси в своята идентичност касаят проблема за критериите, въз основа на които следва да се определи обезщетението за неимуществени вреди, причинени от непозволено увреждане, за да съответства то на установения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост.

С оглед на констатираното по повод касационната жалба на увреденото лице по аналогични съображения по така конкретизирания правен въпрос следва да се допусне касационно обжалване и в частта на въззивното решение, с което е потвърдено решението на ОС-В. Т. за уважаване на иска в размер на 150 000лв.

Застрахователното дружество дължи на осн. чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК държавна такса в размер на 3 000 лв.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 159/11.07.2024 г. по в. гр. д. № 145/2024 г. на Апелативен съд – В. Т.

УКАЗВА на ЗАД„Армеец“АД, че в едноседмичен срок от съобщението следва да представи доказателства за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 3 000лв. за разглеждане по същество на касационната му жалба.

При неизпълнение в срок производството в тази част ще бъде прекратено.

При представяне на доказателства делото да се докладва на Председателя на Първо ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при липса на изпълнение в дадения срок – на докладчика за прекратяване.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: