О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3077 гр. София, 17.10.2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети октомври, две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател: ВАСИЛКА ИЛИЕВА

Членове: БОРИС ИЛИЕВ

ЕРИК ВАСИЛЕВ

като изслуша докладваното от съдия Е. В. гр. д.№ 1607 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.288 ГПК.

Образувано по касационна жалба на С. А. Д., упражняващ стопанска дейност под фирмата ЕТ„Стенли-С. А.“, чрез адвокат Д. М. от АК-Пловдив срещу решение № 219 от 08.12.2022 г. по в. гр. д.№ 419/2022 г. на Апелативен съд Пловдив, с което се отменя частично решение № 260246 от 24.06.2022 г. по гр. д.№ 50/2021 г. на Окръжен съд Пловдив и е отхвърлен иск на ЕТ„Стенли-С. А.“ против „М. К. 86“ ЕООД, представлявано от управителя Б. В. К., на основание чл.59, ал.1 ЗЗД, за сумата от 28 885 лева – стойност на подобренията в наетия имот, собственост на ответника, ведно със законна лихва от подаване на исковата молба – 04.12.2020 г., до изплащането.

Касационната жалба съдържа доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, а също и необоснованост, като в изложение към жалбата се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК по уточнените при условията на т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК въпроси, които се свеждат до правомощията на въззивния съд да се произнесе по възражения, които не са били наведени от страните; да измени правната квалификация на иска, посочена в доклада на първоинстанционния съд; да извършва служебно нова преценка за допустимост на свидетелски показания и приета по делото експертиза, без направени възражения от страните. Според касатора, поставените въпроси са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.

От „М. К. 86“ ЕООД, чрез адвокат Т. Т. от АК-Хасково, е подаден писмен отговор, в който оспорва доводите в касационната жалба, като счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и претендира разноските за адвокатска защита, съобразно представения договор за правна помощ.

За да постанови решението, въззивният съд е приел, че между страните е сключен договор за наем от 05.12.2016 г. на имот (магазин за хранителни стоки) в [населено място], с уговорката да не се извършват подобрения и преустройства без предварително писмено съгласие на наемодателя. При липсата на доказателства за дадено изрично съгласие за приспособяване на имота като фитнес зала, съдът приема, че отношенията между страните, във връзка с вложените средства за труд и материали в имота, следва да се уредят по правилата на неоснователно обогатяване, съгласно ТР № 85 от 2.XII.1968 г. по гр. д.№ 149/68г., ОСГК на ВС. Според мотивите на съда, не се установява по делото описаните СМР да са извършени от ответника за сметка на ищеца, а с оглед констатациите на вещото лице не може да се приеме и че са налице подобрения, с които е увеличена стойността на имота, поради което претенцията е неоснователна.

При проверка на основанията за допустимост на решението, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване поради следните съображения: Отговор на поставените въпроси за правомощията на въззивния съд се дава в Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, в което се приема, че при разглеждане на делото във въззивната инстанция, съдът прави свои фактически и правни изводи по съществото на спора като достига до свое собствено решение, извършвайки в същата последователност действията, които би следвало да извърши първоинстанционният съд, т. е. преценката на съда за възприетите от първоинстанционния съд фактически констатации е обусловено от наличието на съответно оплакване за погрешно установен правнорелевантен факт по делото. В случая, във въззивната жалба на ответника са били оспорени както преценката на първоинстанционния съд по доказателствата, въз основа на които се установява действително извършени строително-монтажни работи в имота, така и реалното състояние, в което е предаден за ползване на наемателя при подписване на договора. Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд е длъжен да осъществи самостоятелен анализ на събраните доказателства по наведените в жалбата доводи, в съответствие с ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк. дело № 1/2000 г. на ВКС, ОСГК, т.19, която не е загубила сила при действието на ГПК от 2007 г. Според дадените разяснения в това тълкувателно решение, при разглеждането на делото във въззивното производство съдът прави свои фактически и правни изводи по съществото на спора като достига до свое собствено решение, извършвайки действията, които би следвало да извърши първоинстанционния съд. С обжалваното решение, въззивният съд е обсъдил всички доказателства от значение за правилното решаване на спора и въз основа на тях е достигнал до решаващия извод, че претенцията за основава на твърдения за неоснователно разместване на имуществени блага, които не се доказват. Формулираните в тази връзка въпроси по своето съдържание припокриват доводите за неправилност и необоснованост в касационната жалба (преценката на съда за допустимостта на свидетелски показания и несъгласието с констатациите на вещото лице), поради което не покриват изискванията на чл.280, ал.1 ГПК за поставен правен въпрос, като общо основание за допускане на касационно обжалване. В трайната съдебна практика на ВКС е изяснено, че съдът не възприема безусловно нито свидетелските показания, нито дадените експертни заключения от вещи лица, а ги обсъжда наред с останалите доказателства по свое вътрешно убеждение, което не може да бъде проверявано за необоснованост в производството по селектиране на касационните жалби.

Въпросът за правната възможност на въззивния съд да измени правната квалификация на иска също не може да обоснове допускане на касационно обжалване, след като първоинстанционният и въззивният съд са приели, че е предявен иск за неоснователно обогатяване по чл.59 ЗЗД, т. е. въпросът не е относим към решаващите изводи на съда в обжалваното въззивно решение.

От ответника по касация „М. К. 86“ ЕООД, чрез адвокат Т. Т. от АК-Хасково, са поискани разноски за адвокатска защита, които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени, съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 13.03.2023 г.

Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 219/08.12.2022 г. по в. гр. д.№ 419/2022 г. на Апелативен съд Пловдив.

ОСЪЖДА С. А. Д., упражняващ стопанска дейност под фирмата ЕТ „Стенли-С. А.“, ЕИК108022843, да заплати на „М. К. 86“ ЕООД, ЕИК115902114, чрез адвокат Т. Т. от АК-Хасково, разноски в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.