ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 946

[населено място], 24.03.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в закрито заседание на дванадесети март две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. П.

ЧЛЕНОВЕ: Д. Д.

МАРИЯ БОЙЧЕВА

като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 1130 по описа за 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „ЗЕНИТ АП“ ООД срещу въззивно решение № 56/15.02.2024 г. по в. т. д. № 676/2023 г. на Апелативен съд Пловдив, с което е обезсилено решение № 260033/13.09.2023 г. по т. д. № 1288/2020 г. на Окръжен съд С. З. за отхвърляне на предявените от касатора срещу А. П. П. искове с правно основание чл. 145 ТЗ, предявени като частични общо за сумата 26 000 лв. от дължими 191 984, 82 лв.

В жалбата се излагат твърдения за неправилност на въззивното решение с позоваване на основанията, регламентирани от чл. 281, т. 3 ГПК. Сочи се, че изводите на съда относно липсата на възможност да се формира мнозинство и да се вземе решение за търсене на отговорност на един от управителите на ООД, тъй като в качеството си на съдружник е гласувал „против“, се явява необоснован. Този извод противоречи на правилата на формалната логика и идеята, вложена от законодателя в текста на чл. 145 ТЗ. Касаторът се позовава и на допуснати от въззивната инстанция процесуални нарушения, проявяващи се в липсата на указания относно порок на протокола от проведеното общо събрание на съдружниците. Заявява се оплакване, че решението е в противоречие с предходно определение на същия съд, постановено по ч. т. д. № 123/2023 г. При изложените твърдения касаторът формира искане за постановяване на акт, с който въззивното решение бъде допуснато до касационен контрол и отменено с присъждане в негова полза на разноски.

Ответникът по касационната жалба А. П. П. я оспорва с твърдения за нейната недопустимост. Счита, че съдът е сезиран с обективно съединени частични искове, всеки от които с цена под 20 000 лв. Първоинстанционният съд се е произнесъл по всеки от тях и е формирал отделни диспозитиви. Поддържа становището си за неоснователност на предявената претенция поради погасяването й по давност като се позовава на решение № 128/2021 г. по т. д. № 2167/2019 г. на I т. о., ВКС.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, но срещу неподлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално недопустима.

Исковото производство е образувано по предявени в кумулативно съединяване частични искове с правно основание чл. 145 ТЗ, всеки от които с цена под 20 000 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК от обхвата на касационен контрол са изключени решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 20 000 лв. – за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. В приложение на задължителните постановки на ТР № 3/23.02.2022 г. по тълк. д. № 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС настоящият състав определя делото като такова с търговски характер, като обжалваемостта на въззивното решение в случая следва да бъде преценявана не съобразно сбора от размерите на всички осъдителни претенции, а с оглед размера на всяка една поотделно, доколкото ищецът е обосновал отговорност на управителя с различни фактически твърдения за нанесени на дружеството вреди, разграничени според вида на увреждането – възникнали в резултат на съставен акт от ДФ „Земеделие“, в резултат на извършена публична продан на движими вещи, собственост на дружеството, в резултат на липси от постъпления на реализирана продукция /лавандулово масло/, в резултат на разходи за създаване на 25 дка розови насаждения и 137 дка лавандулови градини. Настоящият състав споделя възраженията на ответника по касация и създадената до момента практика, обективирана в определение № 876/26.10.2023 г. по ч. т. д. № 965/2023 г. I т. о. на ВКС.

Тъй като предявените като частични претенции са в размери под 20 000 лв., подадената от „ЗЕНИТ - АП“ ООД касационна жалба се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

С тези мотиви и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК съставът на първо търговско отделение на ВКС

ОПРЕДЕЛИ :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба на „ЗЕНИТ АП“ ООД срещу въззивно решение № 56/15.02.2024 г. по в. т. д. № 676/2023 г. на Апелативен съд Пловдив.

Определението подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС, Търговска колегия в едноседмичен срок от съобщаването му на касатора.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.