2 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1427/24.03.2025 г.Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закритото съдебно заседание на двадесети март две хиляди двадесет и пета година в състав:Председател: Веска Райчева

Членове: Геника Михайлова

Златина Рубиеваразгледа докладваното от съдия Михайлова ч. гр. д. № 900 по описа за 2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК.

Обжалвано е протоколно определение № 60/30.01.2025г. по гр. д. № 4631/2024г., с което ВКС е оставил без разглеждане жалбата на М. Т. М. срещу решение № 1394/12.09.2024г. на Висшия адвокатски съвет за оставяне без разглеждане жалба срещу разпореждане на председателя на САК за заличаване на вписването на жалбоподателя като адвокатски сътрудник в регистъра на адвокатските сътрудници.

Определението се обжалва от М. М. с доводи, които се свеждат до нарушение на задължението на съда по чл. 2 ГПК и до неправилно тълкуване на чл. 134, ал. 1 КРБ. Отправя се и искане за спиране на производството по настоящото дело и сезиране на Конституционния съд на РБ във връзка с противоконституционност на ЗА, изразяваша се в дискриминационно третиране на различните правни субекти.

Ответникът по жалбата Висш адвокатски съвет възразява, че жалбата е неоснователна.

За да постанови обжалвания акт, предходния състав на Върховния касационен съд е приел, че решенията на Висшия адвокатски съвет подлежат на съдебен контрол от ВКС само в изрично предвидени в закона случаи като останалите, какъвто се явява и настоящият, не подлежат на съдебен контрол. Посочил е, че в законодателството липсва обща възможност за обжалване на всички решения, респ. мълчаливи откази на ВАдвС, което разрешение произтича от характера на адвокатурата като свободна и независима организация съгласно чл. 134, ал. 1 КРБ.

При тези данни, настоящият състав намира, че определението е правилно.

Законът за адвокатурата урежда изчерпателно хипотезите, в които актовете на Висшия адвокатски съвет подлежат на съдебен контрол като принципът, залегнал в основата на това...