О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 947

София, 24.03.2025 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т. о. в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди и двадесет и пета година в състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове: Десислава Добрева

Мария Бойчева

като изслуша докладваното от съдията Петрова т. д. № 1024 по описа за 2024 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е молба вх. № 5048 от 19.03.2025г. от пълномощника на касатора А. М. П., с която се иска да бъде отменено/изменено определение № 3301 от 09.12.2024г. по настоящото дело, с което е допуснато частично касационно обжалване по касационната жалба на А. П. на решението по в. гр. д.№ 826/2023г. на Апелативен съд София.

Като счита, че това определение, което не слага край на делото, може да бъде отменено или изменено от състава, който го е постановил, в молбата се поддържа искане да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение и в частта за главницата, тъй като тълкувателното решение по тълк. дело № 2/2023г. на ОСГТК на ВКС е приложимо за началния срок на погасителната давност и по отношение на вземанията за главницата при уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи. В молбата се сочи, че недопускането на касационното обжалване на претенцията за главница „води до грешка“. Според молителя „грешка“ е и непроизнасянето по законосъобразността на клаузата на обявяване на предсрочната изискуемост, нейната недействителност и липсата на срок за обявяването й.

Молбата е изцяло неоснователна. Ако е допусната „грешка“ в определението по чл. 288 ГПК в сочения от страната смисъл, тя не подлежи на отстраняване. С постановяване на определението по чл. 288 ГПК на 09.12.2024г. съдебното решение по установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК относно дължимостта на главницата по договора за потребителски кредит, предмет на издадената заповед за изпълнение, е влязло в сила.

С определението си по чл. 288 ГПК съставът на ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която след отмяна на първоинстанционното решение е признато за установено по иска, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Банка ДСК“АД, че А. М. П. дължи на основание чл. 430, ал. 2 ТЗ разликата над 5 119.24лв. до 9 448.50лв. - договорна лихва, присъдена за периода 20.11.2014г. - 28.08.2016г., а на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД дължи разликата над 1 524лв. до 2 101.49лв. - обезщетение за забава при просрочие на главницата за периода 20.12.2014г. - 28.08.2016г.

В определението изрично е посочено, че касационен контрол по отношение на останалата част на въззивното решение не се допуска. В мотивите към определението по чл. 288 ГПК ясно е посочено, че въпросът, по който касационното обжалване се допуска (при уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, откога тече съгласно чл. 114 ЗЗД давностният срок за възнаградителните лихви - от датата на падежа за всяка вноска или от настъпване на изискуемостта на целия дълг), няма отношение към главницата, дължима по договора за потребителски кредит.

Изрични и ясни са мотивите: „Въпросът, по който касаторът обосновава допускането на касационното обжалване няма отношение към установения от въззивната инстанция размер на задълженията на кредитополучателя по отношение на погасителните вноски за главница, които са приети за дължими, и искът за които е уважен за период от 20.12.2015г. Приложимият петгодишен давностен погасителен срок не е изтекъл по отношение и на най - старата вноска с настъпил падеж/изискуемост 20.12.2015г., давността за която е прекъсната по силата на правилото на чл. 422, ал. 1 ГПК с подаване на заявлението на 29.08.2019г., а при обявената на 09.05.2019г. предсрочна изискуемост, давностният срок за вноските с ненастъпил до този момент падеж, тече от предсрочната изискуемост. Този въпрос е неотносим и към преценката на въззивната инстанция, която е потвърдила решението на СГС за уважаване на исковете за договорни лихви и за обезщетение за забава на вноските, претендирани за периода 29.08.2016г. - 09.05.2019г. за сумата 5 119.24лв. и обезщетение за забава в размер на законната лихва за същия период за сумата 1 524лв., които не са погасени по давност с изтичане на тригодишния давностен срок, считано от датата на съответния падеж до датата на подаване на заявлението.“

По изложените съображения ВКС, състав на Първо т. о.

О П Р Е Д Е Л И :

Оставя без уважение молба вх. № 5048 от 19.03.2025г., подадена от пълномощника на касатора А. М. П.,

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: