ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1433

гр.София, 24.03.2025 год.

Върховният касационен съд на Р. Б. трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети март две хиляди двадесет и пета година, в състав:ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

като разгледа докладваното от съдия Петкова гр. дело № 4030 по описа за 2024 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Алмо –Р“ ЕООД, [населено място], чрез адв. И. Д., срещу решение № 57/14.03.2024г., поправено с решение № 134/03.06.2024г., по гр. д.№ 527/23г. на Окръжен съд Кюстендил, с което, след отмяна на първоинстанционното решение, е уважен предявения срещу дружеството от Д. И. Б. иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за сумата 19 999.00 лева, платена без основание, ведно със законната лихва върху вземането, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане, и са присъдени разноски.

Касаторът иска отмяна на решението и отхвърляне на иска, като твърди, че основание за извършеното плащане е „захранване на сметка“, а от доказателствата по делото е видно, че между ищеца и Р. Д. има неформален договор, по силата на който Д. превежда на фирмата на ищеца - “Флоримис“ ЕООД на три пъти парични суми с основание „ захранване на сметка“, а ищецът е имал правен интерес да изпълни задължението на неговата фирма“ Флоримис“ ЕООД да върне тези суми. В контекста на тези твърдения се поставя в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК въпросът за задължението на въззивния съд да обсъди цялостно всички доказателства по делото и да се мотивира кои не кредитира и защо.

Насрещната страна по жалбата - ищецът Д. И. Б., чрез адв. Н. Г., възразява срещу наличието на предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и излага съображения за неоснователност на доводите за неправилност на обжалваното решение, развити в касационната жалба. Претендира присъждане на разноски.

Съдът намира касационната жалба за допустима, а искането за допускане на касационно обжалване за неоснователно по следните съображения:

За да постанови решението си, въззивният съд е изяснил, че по иска по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже факта на плащането, а той е признат от ответника с отговора на исковата молба, а на ответника - да установи, че е налице основание за получаване на сумата, респективно за нейното задържане. Във връзка с доказване на наличието на основание за извършеното плащане съдът е съобразил, че ответното дружество е възникнало като правен субект през 2020г. и е обсъдил всички събрани по делото доказателства, включително тези за извършени плащания от разплащателна сметка на Р. С. Д. на 03.12.2012г. и на 21.01.2013 г. по сметка на „Флоримис“ ЕООД с основание „захранване на сметка“, както и събраните свидетелски показания. Съвкупният им анализ е позволил на въззивната инстанция да приеме, че ответникът не е доказал наличието на правно основание за получаване на процесната сума, поради което дължи връщането й.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото.

Въззивният съд не е нарушил задължението си на съд по съществото на спора да обсъди всички събрани по делото доказателства, които са относими към релевантните за изхода на спора факти; поотделно и в тяхната съвкупност, без да игнорира едни за сметка на други. Въззивният съд не е отказвал да кредитира някое от събраните доказателства, а е обосновал релевантността им към спорния предмет. В съответствие с постановките на задължителната и казуална практика на ВКС съдът е формирал доказателствения си извод, че не се установява правно основание за извършеното плащане. Несъгласието на касатора с този извод е довод за неправилност, който не подлежи на обсъждане в производството по чл. 288 ГПК. Освен това, то / несъгласието / е инспирирано от погрешната представа на касатора, че причината за банковия превод - „захранване на сметка“, е равнозначна на правно основание за разместване на благата. Под основание по смисъла на чл. 55, ал. 1 ЗЗД се разбира съществуването на валидно правоотношение, което оправдава разместването на имуществени блага. Ответникът нито е индивидуализирал такова, по което той е страна, нито го е установил, както е приел въззивният съд.

В заключение, касационното обжалване не следва да бъде допускано.

При този изход, на ответната страна се следват разноските за настоящото производство за адвокатско възнаграждение, които са в размер на 2200 лева /договор за правна защита и съдействие на лист 15 от делото/.

Така мотивиран, настоящият състав на Върховния касационен съд

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 57/14.03.2024г., поправено с решение № 134/03.06.2024г., по гр. д.№ 527/23г. на Окръжен съд Кюстендил.

ОСЪЖДА „Алмо – Р“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] да плати на Д. И. Б., ЕГН [ЕГН], съдебен адрес адв. Н.Г., [населено място],[жк], вх...., ет..., ап..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 2200 лева – разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: