ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1462

Гр. София, 25.03.2025г.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Първо отделение в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

като разгледа докладваното от съдия Атанас Кеманов гр. д.№1204 по описа на ВКС за 2024г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. Л. Б., чрез процесуалния си представител адвокат М. Д. от АК – гр.Благоевград, срещу решение №655 от 05.12.2023г. по в. гр. д.№741/2023г. на Благоевградски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 253/29.04.2023 г., постановено по гр. д. № 2435/2021 г. по описа на Районен съд – Благоевград, с което предявените от К. Л. Б., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], ап. 11, ет. 4, искове с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ са отхвърлени като неоснователни.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявеният иск бъде изцяло уважен.

В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.Поставят се следните въпроси:

1/Принадлежи ли правото на възстановяване на земеделските земи в съдебното производство по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ на наследниците на техния притежател към момента на образуване на ТКЗС, макар към този момент той да е бил починал ;

Не се сочи съдебна практика в отклонение на която да е постановено въззивното решение.

2/Би ли могъл собственик на земеделски недвижим имот да се...