ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 953 [населено място], 25.03.2025г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение, в закрито заседание на пети март, две хиляди и двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ЙОНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА

ИВАНКА АНГЕЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Ангелова т. д. № 2300/2024 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „ Фамозо Лайн“ ЕООД, чрез процесуален представител, против Решение № 240 от 11.04.2024 г. по в. т. д. № 349/2021 г. на Апелативен съд – София, с което след частична отмяна и потвърждаване на Решение № 260015 от 16.09.2020 г. по т. д. № 1681/2017 г. на Софийски градски съд, като краен резултат настоящият касатор е осъден по предявен иск с правно основание чл. 61, ал. 1 ЗЗД да заплати на „Дан 92“ ЕООД сумата от 122 374, 85 лв., дължима за извършени СМР, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 02.05.2017 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 37 339, 59 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 122 374, 85 лв., начислена за периода от 02.05.2014 г. до 02.05.2017 г.

В касационната жалба се поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което се претендира неговата отмяна и отхвърляне на предявените искове, както и присъждане на направените разноски за всички инстанции.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани правни въпроси, по отношение на които се сочи, че са обусловили правните изводи на въззивната инстанция, без да се конкретизира коя от допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК е...