ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1465

Гр.София, 26.03.2025г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

при участието на секретаря., като разгледа докладваното от съдията Русева ч. г.д.N.829 по описа за 2025г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 ал. 3 ГПК.

С определение №.19601/3.12.24 по ч. г.д.№.10768/24 на СГС, ЧЖ І Д състав, частната жалба на Г. В. К. /подадена чрез адв.И. Ю./ срещу определение №.35205/2.09.24 по г. д.№.1727/24 на СРС, 26с. /за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото/ е оставена без уважение.

Постъпила е частна касационна жалба от Г.К. чрез адв.Ю., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна.

Ответната страна Прокуратурата на РБ не взема становище.

Частната жалба е допустима – подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280 ГПК вр. с чл. 274 ал. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение, Върховният касационен съд съобрази следното:

С обжалвания акт е изяснено, че: първоинстанционното производство е образувано по предявена от Г.К. срещу Прокуратурата на РБ искова молба с претенция за заплащане на 24300лв. обезщетение за неимуществени вреди; след като е освободил ищеца от такси по делото и му е допуснал правна помощ под формата на процесуално представителство, СРС е оставил молбата без движение и е дал указания за отстраняване на нередовности предвид множество неясноти в ръкописно написаната лично от ищеца искова молба /да се уточни какви права са накърнени, с кои конкретни действия на служители на ответника, времевия период на уврежданията и т. н./; указанията са получени от назначения му особен представител на 14.02.24; с молба от 22.02.24 последният е заявил, че ищецът не владее български език, не може да установи контакт с него и е поискал назначаване на преводач; на 14.03.24, след поправка на очевидна фактическа грешка, съдът е оставил без уважение молбата за преводач, което произнасяне ищецът е обжалвал-макар да не подлежи на обжалване и поради тази причина жалбата е оставена без разглеждане от въззивната инстанция. При тези обстоятелства е намерено, че първоинстанционният съд е дал възможност на Г.К. да отстрани нередовностите на исковата молба след като вече му е бил назначил особен представител; последният не е поискал удължаване на срока за изпълнение на указанията, а е заявил, че не може да контактува с ищеца, тъй като не говори български език; от друга страна още в мотивите на определение №.2871/19.01.24 СРС е посочено, че районният съд не възприема подобно становище, тъй като Г. К. е написал собственоръчно на български език исковата молба, т. е. владее езика в достатъчна степен, за да комуникира с адвоката си; отказът да се назначи преводач не подлежи на самостоятелно обжалване, но може да се посочи като аргумент при обжалване на окончателния акт, с което е прекратено делото; отразено е и, че на въззивния съд е служебно известно от многобройните искови молби и други писмени изявления, които са разглеждани по други дела, че Г.К. владее български език на ниво, което да му позволи пълноценно да контактува с трети лица, вкл. и с назначения му особен представител. Доколкото в частната жалба няма оплаквания в тази насока, а само за това, че не е даден нов срок за изпълнение на указанията, жалбата е намерена за неоснователна относно това оплакване - даване на нов срок за изпълнение на указанията е предвидено единствено в хипотеза след процедура по обжалване на отказ по молба за правна помощ /чл. 259 ал. 3 ГПК/; в случая такава процедура не е имало, тъй като правна помощ е била назначена още преди даване на указанията. При това положение връщането на исковата молба поради неизпълнение на указанията е намерено за законосъобразно.

Съгласно чл. 280 ГПК въззивното решение, респективно определение, подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредба за всеки отделен случай. Касаторът се позовава общо на чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 и чл. 280 ал. 2 пр. 3 ГПК.

Изложението на касатора по чл. 284 ГПК не съдържа материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК. Съгласно дадените с т. 1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК /подадено след оставянето на частната касационна жалба без движение (с разпореждане №.2460/28.01.25) за отстраняване на нередовността й предвид липса на такова изложение - и в изпълнение на тези указания/ не се посочва ясно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос. Вместо такъв касаторът излага твърдения за незаконосъобразност на обжалвания акт, в това число дословно преповтаряйки съдържащите се в частната му касационна жалба оплаквания за неговата неправилност. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл. 281 т. 3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва ако и след като той бъде допуснат до касационно обжалване - при евентуално разглеждане на касационната жалба по същество – а не в настоящата фаза на селекция по критериите на чл. 280 ГПК /чл. 290 ал. 1 ГПК//т. 1 от ТР № 1/09 от 19 февруари 2010г./. От друга страна касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора и фактите и обстоятелствата в частната касационна жалба. Това би засилило твърде много служебното начало в ущърб на другата страна, а е възможно и съдът да вложи във въпроса съдържание, което касаторът не е имал предвид. При това положение и доколкото непосочването на правен въпрос от значение за изхода по делото само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /т. 1 от ТР № 1/09 от 19 февруари 2010г./, поради липса на годно общо основание по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК, касационно обжалване при условията на тази разпоредба не следва да се допуска.

Доколкото касаторът се позовава на очевидна неправилност на определението /чл. 280 ал. 2 пр. 3 ГПК/, същият не е обосновал оплаквания, различни от тези, относими към твърдяните хипотези на чл. 280 ал. 1 ГПК. Атакуваният акт не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика – напротив, изложени са подробни мотиви, които не са произволни, и следователно не може да се приеме, че се касае за очевидна неправилност.

С оглед всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допуска.

Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №.19601/3.12.24 по ч. г.д.№.10768/24 на СГС, ЧЖ І Д състав.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: