ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1543

София, 27.03.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: Жива Декова

Членове: Александър Цонев

Филип Владимиров

като разгледа докладваното от съдия А. Ц. частно гражданско дело № 896 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Заслон 99“ЕООД срещу определение 1038/24г. на Врачански окръжен съд, с което е прекратено производството по иск с правно основание чл. 240, ал. 2 ГПК. Поддържа се основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

За да се произнесе по искането за допускане на касационно обжалване, ВКС взе предвид следното:

Предявен е иск от „Заслон 99“ ЕООД по чл. 240, ал. 2 ГПК за установяване, че договорът за покупко - продажба на недвижим имот, сключен с ответниците през 2016г. не е развален, че ответниците не са станали отново собственици на прехвърлените имоти, заради развалянето на договора, както и че не се дължи неустойка за разваляне.

В исковата молба са изложени твърдения, че ответниците били предявили през 2023г. срещу ищеца иск за разваляне на договор за покупко - продажба, иск по 108 ЗС за предаване на владението върху прехвърлените имоти и иск за неустойка за неизпълнение на ремонта в размер на 1000лв., частичен иск. По тези искове съдът постановил неприсъствено решение. Осъденото дружество предявява настоящия иск по чл. 240, ал. 2 ГПК на 22.02.24г.. Като новооткрито обстоятелство сочи промяната на собствеността върху един от имотите, който дружеството се задължило да ремонтира при сключването на договора за покупко - продажба през 2016г.. Фактите били следните: Ищецът купил от ответниците през 2016г. ид. ч. от поземлен имот с инд.№ … и ид. ч. от сграда в имота с инд.№…, като срещу продажбата се задължил да извърши ремонт на сграда с инд.№ … и на сграда с инд.№…., находящи се в поземления имот. През 2021г. било сключено споразумение за продължаване срока на задължението за извършване на ремонта до м. 05.23г., поради забавяне в издаването на разрешителни за ремонта. През 2022г. ответниците продали сградата с инд.№ … на трето лице, като ищецът към същия момент подписал декларация, че е уведомен за продажбата на ид. ч. от поземления имот на третото лице. Ищецът твърди, че е разбрал за продажбата на сградата едва през 24г., когато узнал и за неприсъственото решение. Изразява становище, че след продажбата на сградата през 22г., която сграда ищецът се е задължил да ремонтира, договорът с ответниците за ремонта на сградата бил прекратен, тъй като този ремонт вече не бил в тяхна полза.

Предявеният иск по чл. 240, ал. 2 ГПК е приет за недопустим от първа и въззивна инстанция, тъй като новооткритото обстоятелство нямало значение за изхода на делото, и защото продажбата на сграда с инд. №… нямало никакво значение за изпълнението на задължението за извършване на ремонта на същата сграда.

ВКС счита, че липсва основание за допускане на касационно обжалване. Ищецът е длъжен да въведе в исковата молба такива обстоятелства, които са му попречили да изпълни задължението си за ремонт в уговорения срок. Това следва от нормата на чл. 240, ал. 2 ГПК, която определя допълнителна процесуална предпоставка на иска - новооткрити обстоятелства, които да са от съществено значение за делото. Доколкото делото е било за разваляне на договор за покупко - продажба, поради неизпълнение на задължението за ремонт на сгради, то ищецът следва да посочи такива новооткрити факти или доказателства, които да са били пречка за изпълнението на ремонта, доколкото е безспорно, че ремонтът не е извършен в продължения срок. Ищецът не въвежда такива обстоятелства. Той въвежда като новооткрито обстоятелство продажбата на сградата през 2022г., която следвало да ремонтира до 2023г. и обосновава значението на това обстоятелство за делото със становището, че тази продажба е довела до погасяване на задължението му по договора за ремонт. Това становище е очевидно неоснователно. С продажбата на сградата през 2022г. договорът за ремонт се е трансформирал в договор в полза на трето лице съгласно чл. 22 ЗЗД, и както ищецът така и ответниците са останали обвързани по него, поради което за ответниците се е запазило правото да развалят договора, поради неизпълнение.. Обстоятелството, че ищецът бил канил ответниците да посочат банкови сметки, по които да плати цената по договора от 2016г., вместо да изпълни ремонта, е обстоятелство което е без правно значение. Тази покана не поражда правни последици. С това едностранно волеизявление не може да се породи задължение за ответниците, освен това договорът за покупко - продажба от 2016г. не урежда право на избор за ищеца дали да плати или да извърши ремонта. Напротив, ответниците имат право на избор, те са разполагали с няколко възможности заради неизпълнението - да развалят договора или да искат плащане на цената и на неустойката и те са избрали развалянето на договора за покупко - продажба. Освен това, категорично се установява обстоятелството, че третото лице не е създало никакви пречки на ищеца за извършване на ремонта, тъй като ищецът е следвало да извърши ремонта до 2023г., а продажбата на сградата е станала през 2022г., а ищецът бил узнал за тази продажба чак през 2024г., т. е. пречки от третото лице не се твърдят и са невъзможни с оглед другите твърдения на ищеца.

Освен това, поставените въпроси в изложението са неотносими, не обуславят изводите на въззивния съд. Първият въпрос за това какво представляват новооткритите обстоятелства и доказателства по смисъла на чл. 240, ал. 2 ГПК, е въпрос без правно значение, доколкото съдът е приел, че продажбата на сградата през 2022г. на третото лице, е новооткрито обстоятелство, както твърди и ищеца, но решаващият извод на съда, за да прекрати делото е, че това новооткрито обстоятелство е без правно значение за делото. Вторият въпрос за липсата на вътрешно убеждение на съда, също е без значение за делото. Нарушение на принципа за формирането на вътрешно убеждение на съдията има, когато е нарушена тайната на съвещанието или е нарушен принципа на независимостта на съда. В случая такива твърдения липсват и няма никакви данни за такива нарушения. Третият въпрос за противоречието между чл. 240, ал. 2 ГПК и чл. 56 КРБ, е въпрос във връзка с твърдение за противоконституционност на нормата на чл. 240, ал. 2 ГПК. Твърдението за противоконституционност е неоснователно, тъй като ищецът не е лишен от право на защита. Фактът, че ищецът не е подал отговор на исковата молба за разваляне на договора, има за последица преклудиране на всички правопогасяващи, правоотлагащи и препятстващи възражения. Затова за ищеца са останали като правна възможност да иска отмяна на неприсъственото решение по чл. 240, ал. 1 ГПК или по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, или да предяви иск за преразглеждане на делото, поради новооткирти обстоятелства, които са от съществено значение за делото, за които не е знаел и е нямал възможност за узнае. Иначе няма причина да се допуска преразглеждане на делото за разваляне на договора по същите факти и обстоятелства и по преклудираните възражения на ищеца. Неотносим е въпроса за това дали нормите на чл. 240, ал. 2 ГПК и чл. 424 ГПК са едни и същи, тъй като никой не твърди такова нещо. Общото между двете норми е, че и двете уреждат допълнителни процесуални предпоставки за предявяване на иск, в сравнение с чл. 124 ГПК. В случая допълнителните процесуални предпоставки на иска по чл. 240, ал. 2 ГПК са наличието на новоткрито обстоятелство, както и значението му за изхода на делото за разваляне на договора за покупко - продажба. Последният въпрос от изложението дали е допустимо да се постановява неприсъствено решение по чл. 108 ЗС, е също без правно значение, тъй като този въпрос е извън предмета на настоящото производство. Освен това няма законова забрана съдът да постанови неприсъствено решение по чл. 108 ЗС. В този случай неприсъственото решение по чл. 108 ЗС също се ползва със СПН. Отговорът на последния въпрос от изложението е положителен, но не е обуславящ, тъй като единият от пътищата за защита срещу неприсъствено решение е чрез предявяването на иск по чл. 240, ал. 2 ГПК, но при условие, че са налице положителните процесуални предпоставки на иска - новоткрити обстоятелства, които да са от съществено значение за делото.

В обобщение липсват основания за допускане на касационно обжалване. С оглед изхода на спора в полза на ответницата В. В. К.- А. следва да се присъдят разноски за платено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 2400лв..

Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение 1038/24г. на Врачански окръжен съд.

Осъжда ищеца „Заслон 99“ ЕООД да плати на ответницата В. В. К.- А. 2400лв. разноски за настоящата инстанция.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: