ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 990 [населено място], 27.03.2025 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Христова ч. т.д. №2698 по описа за 2024г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба от Адвокатско дружество „Кинкин и партньори“, [населено място], чрез адв.С.С. срещу определение №2695/23.10.2024г., постановено по ч. гр. д. №2810/2024г. по описа на Апелативен съд-София, с което е потвърдено определение №2543 от 02.07.2024г., постановено по т. д. №1952/2023г. по описа на СГС, VІ-10 състав за прекратяване на производството по т. д. №1952/2023г. по описа на СГС, като недопустимо; отменено е определение №2990 от 05.08.2024г., постановено по същото дело, като вместо него е допуснато изменение на основание чл. 248, ал. 1 ГПК на определение №2543 от 02.07.2024г. на СГС, VI-10 състав, като ищецът Адвокатско дружество „Кинкин и партньори“ е осъден да заплати на К. Х. М. и А. Н. Д. сумата от по 5 000 лева на всеки - разноски по делото.

Частният жалбоподател моли да бъде отменено обжалваното определение като неправилно - постановено при нарушение на материалния закон. Твърди, че е неправилен изводът на съда, че след като в специалния закон /ЗБН/ няма предвидена отговорност при забавено изплащане на сумите по сметката за разпределение, то и синдиците не отговарят за вреди. Поддържа, че синдиците дължат обезщетение за виновно причинените вреди при осъществяване на правомощията си на основание чл. 35, ал. 4 ЗБН, а ако се приеме, че тази разпоредба от специалния закон урежда единствено отговорност, когато вредите са настъпили за масата на несъстоятелността, то в останалите хипотези синдиците отговарят на основание общия закон - чл. 663, ал. 4 ТЗ или чл. 45 ЗЗД. Твърди, че няма спор относно сумите, които са му разпределени със сметката за разпределение и забавата за плащане, като счита, че е налице благо, засегнато от бездействието на синдиците на „КТБ“ АД /н/ и при липсата на норма, изключваща отговорността им, същите следва да носят отговорност за причинените вреди. Оспорва изводите на въззивния съд, че законът предвижда ФГВБ да осъществява административен контрол върху дейността на синдиците и не е предвидена възможност отделните кредитори да защитават чрез иск своя частен интерес. Намира за неправилни и изводите на решаващия съдебен състав, че искът е с правно основание чл. 86 ЗЗД за обезщетение за забавено плащане на вземането на ищеца от „КТБ“ АД /н/ по договор за банков влог, което вземане следва да се предяви в производството по несъстоятелност, като поддържа, че претенцията му е срещу синдиците за обезщетение за вреди от тяхно противоправно бездействие - неизплащане на суми по сметка за разпределение. Касаторът оспорва и определението в частта, с която е отменено първоинстанционното определение по чл. 248, ал. 1 ГПК и са присъдени на ответниците разноски в пълен размер, като счита, че неправилно въззивният съд не е уважил възражението му по чл. 78, ал. 5 ГПК. Поддържа доводи, че съдът е присъдил целият претендиран от ответниците размер на извършените разходи за процесуална защита, като не е отчел, че процесуалният им представител е осъществил едно процесуално действие - общ отговор на исковата молба. Моли да бъде отменено обжалваното определение и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия, респ. да бъде намален размерът на присъдените в полза на ответниците разноски.

Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по отношение на определението в частта, с която е потвърдено прекратяването на производството и чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК - по отношение на определението по чл. 248, ал. 1 ГПК. Касационният жалбоподател намира, че съдът се е произнесъл по въпроси, значими за изхода на спора, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: „Отговарят ли синдиците на банка в несъстоятелност за вреди, причинени на отделен кредитор пред същия кредитор и на какво основание?; Разпоредбата на чл. 35 ЗБН, която урежда отговорност на синдика в производството по банкова несъстоятелност, изключва ли приложението на чл. 663 ТЗ във връзка с чл. 612, ал. 2 ТЗ и чл. 45 ЗЗД?“. Сочи и правен въпрос, обусловил изводите на съда в производството по чл. 248 ГПК- „При присъждане на разноски за адвокатска защита при прекратяване на делото и направено възражение за прекомерност, следва ли да се вземе предвид фазата, на която се е развило производството и факта, че защитата на ответниците е била идентична?“– с твърдение за противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение №1774/11.04.2024г. по ч. гр. д. №1028/2024г., ІІІ г. о. и определение №94/10.05.2022г. по ч. гр. д. №1146/2022г., ІІ г. о.

Ответниците А. Н. Д. и К. Х. М. оспорват касационната жалба, като излагат доводи както за липсата на основания за допускане на обжалваното определение до касационен контрол, така и за неговата правилност, като постановено в съответствие със закона. Претендират разноски.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл. 280, ал. 1 от ГПК, приема следното:

Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

За да потвърди първоинстанционното определение, с което е прекратено производството по предявените от Адвокатско дружество „Кинкин и партньори“ срещу А. Д. и К. М. в качеството им на синдици на „КТБ“ АД /н/ осъдителни искове за подробно посочените суми, представляващи обезщетение за вреди от бездействието на ответниците да изплатят на дружеството сумите по първата, втората и четвъртата частични сметки за разпределение, изготвени в производството по несъстоятелност на „КТБ“ АД, равняващи се на законната лихва за периодите на забава, въззивният съд намира, че същите са недопустими.

Решаващият съдебен състав приема, че производството по несъстоятелност на банка, регламентирано в ЗБН, е специално по отношение на общата уредба на несъстоятелността по ТЗ, като разпоредбите на общия закон се прилагат само ако в специалния не е предвидено друго. Предвид изложеното намира, че по отношение отговорността на синдиците на банка в несъстоятелност се прилагат правилата на ЗБН /чл. 35-чл. 41/, които не предвиждат отговорност за вреди по отношение на отделния кредитор, респ. право на иск на отделен кредитор, а единствено възможност ФГВБ да задължава синдика да извършва отделни действия, да му налага глоба по реда на глава десета /чл. 41, чл. 35, ал. 1/ и да претендира осъждане на синдика за плащане на обезщетение за вреди, нанесени на цялата маса и в този смисъл на всички кредитори, което обезщетение се внася в масата на несъстоятелността /чл. 39, ал. 1, т. 13, вр. чл. 35, ал. 4/. Сочи, че синдикът дължи обезщетение в размер на законната лихва за забава само в хипотезата на забавено внасяне на получени парични средства по особените сметки по чл. 31, ал. 1, т. 16 ЗБН. Счита, че чл. 663 ТЗ е неприложим, както и чл. 45 ЗЗД. Стига до извод, че искът на ищеца в качеството му на кредитор, твърдящ, че от бездействие на синдиците са му причинени имуществени вреди, е недопустим, като излага и допълнителен довод, че ищецът би могъл да претендира законната лихва за забава върху приетите за удовлетворяване главници в производството по несъстоятелност на „КТБ“ АД /чл. 4, ал. 1, т. 1 ЗБН/.

По отношение на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК съгласно разясненията, дадени в т. 1 на ТР №1/19.02.2010г. по т. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Поставените от жалбоподателя правни въпроси „Отговарят ли синдиците на банка в несъстоятелност за вреди, причинени на отделен кредитор пред същия кредитор и на какво основание?; Разпоредбата на чл. 35 ЗБН, която урежда отговорност на синдика в производството по банкова несъстоятелност, изключва ли приложението на чл. 663 ТЗ във връзка с чл. 612, ал. 2 ТЗ и чл. 45 ЗЗД?“, които обобщено се свеждат до въпроса - за правото на иск на кредитор с приети вземания за обезщетение за вреди от неправомерни деяния на синдиците на банка в несъстоятелност, отговарят на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като са обсъдени и са формирали решаващия извод на въззивния съд за недопустимост на производство. Касаторът обосновава и допълнителната предпоставка за допускане до касация по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, предвид необходимостта от тълкуване на цитираните разпоредби и липсата на съдебна практика.

За да отговори на поставения въпрос, настоящият съдебен състав намира следното:

Няма спор в съдебната практика, че производството по несъстоятелност на банка е специално по отношение на общата уредба на производството по несъстоятелност на търговци по ТЗ, като последната не се прилага, когато в отделен закон е предвидено друго /чл. 612, ал. 2 ТЗ/. Както е разяснено с ТР №1/2019 от 20.12.2019г., т. д. №1/2019г. на ОСТК на ВКС, горният извод следва и от самите цели на банковата несъстоятелност, изрично уредени в чл. 2, ал. 1 ЗБН - да осигури в най-кратък срок справедливо удовлетворяване на вложителите и другите кредитори. От посочените цели произтичат и основните принципи на производството по банкова несъстоятелност, регламентирани в чл. 2, ал. 2 на ЗБН: защита на интересите на вложителите и останалите кредитори на банката и защита на обществения интерес, свързан със стабилността и доверието в банковата система.

В съответствие с тези принципи и цели на производството в ЗБН е регламентирана отговорността на синдиците за вреди при осъществяване на правомощията им, като законът предвижда тяхната солидарна отговорност в хипотезите на чл. 35, ал. 2 и ал. 4 - синдикът дължи обезщетение в размер на законната лихва за периода на забавата, когато е забавил внасянето на получените парични средства по сметки по чл. 31, ал. 1, т. 16 /сумите, получени при осребряването на имуществото от масата на несъстоятелността или при събиране на вземанията на банката/ и дължи обезщетение за виновно причинените вреди при осъществяване на правомощията си. И в двата случая сумите се внасят в масата на несъстоятелността, като решение за предявяване на иск за обезщетение се взема от Фонда за гарантиране на влоговете в банките /ФГВБ/ съгласно чл. 39, ал. 1, т. 13 ЗБН. Назначаването и освобождаването на синдика, определянето на неговото възнаграждение, контролът върху дейността му, оказването на мерки за въздействие спрямо него, вкл. отправяне на писмено предупреждения за отстраняване на допуснати закононарушения, задължаване на извършване на неотложни действия за запазване интересите на кредиторите, както и за преустановяване и отстраняване на нарушения, намаляване на възнаграждението по реда на чл. 41, ал. 2 ЗБН са от изключителна компетентност на ФГВБ, на когото е възложена защитата на интересите на кредиторите и осъществяването на контрол относно законосъобразното и целесъобразното упражняване на правомощията на синдика /чл. 38 ЗБН/. Функциите и правомощията на синдика и ФГВБ са подчинени на основните цели на производството по банкова несъстоятелност - запазване и гарантиране на интересите на кредиторите, респ. запазване и попълване на масата на несъстоятелността, нейното осребряване и разпределението на осребреното имущество. Законодателят е регламентирал задълженията на синдика спрямо масата на несъстоятелността, респ. отговорността му за нанесени вреди на всички кредитори на несъстоятелната банка, с която е свързано и задължението му за внасяне на гаранция /чл. 28 ЗБН/. Тази специална деликтна отговорност е обосновала и законодателното разрешение определеното обезщетение да бъде внесено в масата на несъстоятелността /чл. 35, ал. 4, изр. второ ЗБН/.

Настоящият съдебен състав намира, че регламентираната специална деликтна отговорност на синдика за виновно причинени при осъществяване на правомощията му вреди на масата на несъстоятелността не изключва общата му деликтна отговорност за обезщетение за вреди от неправомерно поведение при осъществяване на дейността му, претърпени от отделен кредитор на банката в несъстоятелност, т. е. отговорността за вреди извън хипотезите на чл. 35 ЗБН. С оглед принципите и целите на производството по банкова несъстоятелност, специалният закон не урежда хипотезите на отговорност на синдика за причинени вреди на отделен кредитор, когато вредата не е засегнала масата на несъстоятелността. Когато специалният закон не регламентира определени правоотношения, т. е. за неуредените случаи следва да бъде приложен общият закон. В случая регламентацията на отговорността на синдика и мерките, които могат да бъдат предприети от министъра на правосъдието и съда в производството по общата търговска несъстоятелност /чл. 663 ТЗ/, е неприложима, доколкото ЗБН има специални разпоредби на отговорността на синдика на банка в несъстоятелност и съответните мерки, които могат да бъдат предприети от компетентния орган – ФГВБ и БНБ. Наличието на специална и различна правна уредба в ЗБН изключва приложението на чл. 663, предвид разпоредбата на чл. 612, ал. 2 ТЗ и липсата на препращаща норма.

Да се отрече изобщо възможността да бъде ангажирана отговорността на синдика за неизпълнение на негови задължения, в резултат от които са настъпили вреди само в патримониума на отделен кредитор, без законът изрично да ограничава тази отговорност /да регламентира пълен или ограничен функционален имунитет/, означава да се отрече правото на увреденото лице да получи защита на свое накърнено субективно право. Подобно разрешение е правно нетърпимо, тъй като се нарушава конституционното право на съдебна защита на признати от закона субективни права /чл. 56 и чл. 117, ал. 1 от Конституцията на РБ/, както и законовата разпоредба, предвиждаща, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил на друго лице /чл. 45 ЗЗД/. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита, че за неуредените в ЗБН случаи на причинени от синдиците при осъществяване на правомощията им вреди на отделен кредитор на банката, когато не е засегната масата на несъстоятелността, следва да се приложат правилата на общата деликтна отговорност.

С оглед отговора на правния въпрос, съдът намира, че касационната жалба е основателна, като определението на въззивния съд, с което е потвърдено първоинстанционното определение за прекратяване на производството като недопустимо, следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на СГС за произнасяне по основателността на предявения иск.

Предвид изхода на спора подлежи изцяло на отмяна определението в частта за разноските, поради което не следва да бъде разглеждана подадената частна касационна жалба срещу определението на въззивния съд по чл. 248 ГПК.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на определение №2695/23.10.2024г., постановено по ч. гр. д. №2810/2024г. по описа на Апелативен съд-София.

ОТМЕНЯ определение №2695/23.10.2024г., постановено по ч. гр. д. №2810/2024г. по описа на Апелативен съд-София и определение №2543 от 02.07.2024г., постановено по т. д. №1952/2023г. по описа на СГС, VІ-10 състав за прекратяване на производството, както и в частта за разноските.

ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.