Определение №1557/27.03.2025 по ч.гр.д. №4207/2024 на ВКС, ГК, IV г.о.

страница към определение по гр. дело №4207/2024 год. на ВКС, ІV гражданско отделениеОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1557

гр.София, 27.03.2025 год.

Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Владимир Йорданов

ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичянкато разгледа докладваното от съдия Х. М. ч. гр. дело № 4207 по описа за 2024 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на ищеца С. А. К., чрез адв. К. К. /надлежно упълномощена/, срещу определение № 484 от 26.07.2024 год., постановено по ч. гр. дело № 388/2024 год. по описа на Апелативен съд – В. Т. в частта му, в която е потвърдено определение № 81 от 17.01.2024 год., постановено по гр. дело № 701/2022 год. по описа на Окръжен съд – Русе, с което е изменено определение по делото № 497 от 31.05.2023 год. в частта за разноските, като ищецът С. А. К. е осъден да заплати на адв. Д. Р. адвокатско възнаграждение в размер на 4 696.80 лв. с включен ДДС за оказана безплатна правна помощ на ответника Т. Г. Г., както и по частна касационна жалба на ответника Т. Г. Г., чрез адв. Д. И. Р. /надлежно упълномощен/, срещу определение № 484 от 26.07.2024 год., постановено по ч. гр. дело № 388/2024 год. по описа на Апелативен съд – В. Т. в частта му, в която е потвърдено определение № 263 от 28.02.2024 год., постановено по гр. дело № 701/2022 год. по описа на Окръжен съд – Русе, в частта му, в която е оставено без уважение искането на адв. Д. Р. за допълване на определението по делото № 81 от 17.01.2024 год., чрез посочване в диспозитива на първоинстанционното определение на пълните индивидуализиращи данни на длъжника С. А. К. /посочване на адрес/ и на кредитора адв. Д. Р. /ЕГН, ДДС номер и служебен адрес/.

Частните касационни жалби са процесуално допустими, тъй като всяка от тях е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и срещу подлежащо на касационно обжалване определение на въззивния съд.

В частната жалба на ищеца С. А. К. се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

В изложението към частната касационна жалба като общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване е формулиран следния правен въпрос, уточнен от касационната инстанция, така както е изяснено в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 год. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 год., ОСГТК: За предпоставките на чл. 38 ЗА за присъждане на адвокатско възнаграждение и следва ли да бъде конкретизирано основанието за предоставената безплатна правна помощ?

Частният жалбоподател навежда допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поддържа, че поставения въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с приетото в решение № 60180 от 06.10.2021 год. на ВКС по гр. дело № 3905/2020 год., ІІІ г. о., ГК. В изложението се релевира и основанието за допускане на касационно основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК /очевидна неправилност/.

Ответната страна Т. Г. Г. не изразява становище по частната жалба.

В частната жалба на ответника Т. Г. Г. се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на съдопроизводствените правила.

В изложението към частната касационна жалба като общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване са формулирани следните правни въпроси:

1/ Следва ли въззивната инстанция да констатира служебно и да поправи допусната в обжалвания първоинстанционен съдебен акт очевидна фактическа грешка?

2/ Дали при разглеждане на частни жалби срещу определения и разпореждания на първоинстанционния съд въззивната инстанция е обвързана от ограниченията, предвидени в чл. 269, изр. 2 ГПК?

Частният жалбоподател навежда допълнителни основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поддържа, че първият въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с приетото в решение № 321 от 26.09.2012 год. на ВКС по гр. дело № 54/2012 год., І г. о., решение № 91 от 05.07.2019 год. на ВКС по гр. дело № 2282/2018 год., І г. о., и решение № 125 от 12.03.2021 год. на ВКС по гр. дело № 611/2020 год., І г. о., а вторият – с приетото в Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 год. на ВКС по тълк. дело № 6/2017 год., ОСГТК.

Ответната страна С. А. К. не изразява становище по частната жалба.

Производството по гр. дело № 701/2022 год. по пописа на Окръжен съд – Русе е образувано по искова молба на С. А. К., с която срещу „Ем Ти Д. И. ООД и Т. Г. Г., са били предявени три осъдителни претенции /две от които частични/. С протоколно определение, постановено в проведеното на 17.05.2022 год. открито съдебно заседание в първоинстанционното производство, е прекратено на основание чл. 232 ГПК производството по делото в частта му по предявените срещу Т. Г. Г. искове, поради оттеглянето им от ищеца, като съдът е обявил, че по искането на посочения ответник за присъждане на разноски по реда на чл. 78, ал. 4 ГПК ще произнесе в закрито заседание.

С определение по посоченото дело от 31.05.2023 год. искането на ответника Т. Г. Г. за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА е оставено без уважение. На 16.06.2023 год. ответникът е подал молба с вх. № 5931 /наименована „частна жалба“/, съдържаща искане по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на определението за частично прекратяване на производството по делото в частта му за разноските /виж определение № 464 от 22.08.2023 год., постановено по ч. гр. дело № 372/2023 год. по описа на Апелативен съд – В. Т. , което е уважено с определение № 81 от 17.01.2024 год., с което ищецът е осъден да заплати на адв. Д. Р. сумата от 4 696.80 лв. /с ДДС/, представляваща възнаграждение за безплатно процесуално представителство по чл. 38, ал. 2 ЗА.

На 23.01.2024 год. адв. Д. Р. е подал молба с вх. № 804 до първоинстанционния съд, с която е поискал допълване на горепосоченото определение, като е изложил на първо място, че не е налице произнасяне по цялото искане по чл. 248, ал. 1 ГПК, тъй като присъденият размер на възнаграждението за безплатно процесуално представителство е определен само въз основа на цената на един от предявените искове, а именно този за неустойка, а същевременно по делото са предявени още два частични иска, поради което и дължимото възнаграждение с включен ДДС възлиза на 13 564.80 лв. и на второ място – че в диспозитива на определението не са отразени пълните индивидуализиращи данни на длъжника С. А. К. /посочване на адрес/ и на кредитора адв. Д. Р. /ЕГН, ДДС номер и служебен адрес/. Това искане е оставено без уважение с определението по делото № 263 от 28.02.2024 год.

За да постанови обжалваното определение, постановено във връзка с подадените от страните частни жалби, въззивният съд е приел, че договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, а писмената форма е за доказване. Изложил е съображения, че липсата на писмен договор не е пречка да бъде удостоверено в процеса постигнатото съгласие, че учредената с пълномощно представителна власт за адвокатска защита ще бъде предоставена безплатно. Договарянето на осъществяваната правна помощ като безплатна не се презюмира, а следва това обстоятелство да бъде установено от данните по делото. Изявлението за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна правна помощ по чл. 38 ал. 1 ЗА обвързва съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза. Достатъчно за уважаване на искането по чл. 38, ал. 2 ЗА е осъществена правна помощ без данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл. 36 ал. 2 ЗА, изявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да го опровергават, отговорност на насрещната страна за разноски, съобразно правилата на чл. 78 ГПК.

Въззивният съд е посочил, че с молба с вх. № 6133 от 23.06.2023 год. адв. Р., действащ в качеството си на процесуален представител на ответника Т. Г., е представил по делото протокол от 15.06.2023 год. за приемане на извършена работа, подписан от двете страни по договора за адвокатска защита, в който се съдържа изявление на доверителя за сключен между тях устен договор за адвокатска защита и съдействие, по който довереникът се е съгласил на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА поради близките си приятелски отношения с доверителя безвъзмездно да го представлява и защитава по гр. дело № 701/2022г. по описа на Окръжен съд – Русе, както и че в изпълнение на поетите по договора задължения довереникът е извършил проучване на материалите по делото, провел е три устни консултации с доверителя и е подал подробен и мотивиран отговор на исковата молба, съответно е информирал последния за постановяване на благоприятното за него окончателно определение за прекратяване на производството. Поради това съдът е формирал извода, че адвокатът има право на възнаграждение за положения труд и искането му за присъждане на адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на този ответник по делото правилно е счетено за основателно от първоинстанционния съд. Въззивният съд е посочил, че следва да бъде съобразено решение от 25.01.2024 год. по дело С-438/22 на СЕС, съобразно което при определяне размера на адвокатското възнаграждение не следва да бъдат съобразявани посочените минимални размери в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като същите могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Така е счел, че при определяне на размера на възнаграждението трябва да се вземат предвид предмета на спора, неговата цена, труда, който е положен за защитата на съответното право, както и фактическата и правна сложност на делото. Посочил е, че в случая правната помощ е осъществена за изготвяне и подаване на писмен отговор на исковата молба, с която срещу ответника са предявени три обективно съединени претенции, съответно с цена 38 800.21 лв., 1 000 лв. и 1 000 лв. /предмет на делото по частичните искове е само частта от вземането, заявена с исковата молба – т. 1 от ТР № 3/2019 год. по тълк. дело № 3/2016 год. на ОСГТК на ВКС и т. 1 на ТР № 1/2001 год. по тълк. дело № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС/. Осъществено е процесуално представителство по делото, проведено в едно съдебно заседание с участието на адвоката, тъй като още в същото е направено изявление за оттегляне на предявените срещу този ответник искове и е прекратено производството по делото спрямо него. Макар да не са извършени множество процесуални действия от адвоката по защита на ответника и производството спрямо последния да е приключило на по-ранен етап, въззивният съд е отчел обстоятелството, че подаването на писмен отговор на исковата молба има изключително важно процесуално значение за развитието и приключването на делото, доколкото със същия ответната страна изгражда своята защита. Въззивният съд е приел също така, че определянето на възнаграждение на пълномощника на този ответник в по-нисък размер от посочения в обжалваното определение ще доведе до несъответствие /липса на пропорционалност/ на същото с това, договорено и заплатено от ищцовата страна на нейния пълномощник – 5 400 лв. с включен ДДС.

С тези мотиви е потвърдено постановеното от Окръжен съд – Русе определение № 81 от 17.01.2024 год.

На следващо място въззивният съд е приел, че формулираното от адв. Р. искане за допълване на определение № 81 от 17.01.2024 год. на Окръжен съд – Русе, чрез произнасяне по искането за присъждане на адвокатско възнаграждение и на база цената на двата частични иска и вписване в диспозитива на акта на пълните индивидуализиращи данни на кредитора и длъжника по вземането по чл. 38 ал. 2 ЗА, в първата си част е насочено към пререшаване на въпроса за разноските, каквото в производството по чл. 250 ГПК е недопустимо, а във втората си част е неоснователно, тъй като основание за допълване на съдебен акт е налице, когато има непълно произнасяне в обема на цялото искане.

С тези мотиви е потвърдено постановеното от Окръжен съд – Русе определение № 263 от 28.02.2024 год.

Допускането на касационно обжалване на определенията съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК се осъществява при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, което предпоставя с въззивното определение да е разрешен правен спор, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 год. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 год., ОСГТК, правният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

Настоящият съдебен състав намира, че е налице поддържаното от ищеца основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното определение в частта му, в която е потвърдено първоинстанционното определение № 81 от 17.01.2024 год., постановено по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК. Поставеният въпрос е от значение за изхода по конкретното дело, а предвид решаващия извод на въззивния съд, че конкретизацията на основанието за предоставената безплатна правна помощ е осъществено с молба по делото с вх.№ 6133 от 23.06.2023 год., към която е приложен протокол от 15.06.2023 год. за приемане на извършена работа, съдържащ изявления на доверителя за сключен устен договор за адвокатска защита и съдействие, по който довереникът се е съгласил да го представлява и защитава безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА /поради близки приятелски отношения/ и в изпълнение на поетите задължения довереникът е дал три устни консултации и е подал подробен и мотивиран отговор на исковата молба, е доказана и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие на въззивното определение с практиката на ВКС, обективирана в посоченото от касатора решение № 60180 от 06.10.2021 год. на ВКС по гр. дело № 3905/2020 год., ІІІ г. о., ГК, както и в служебно известните на настоящия съдебен състав определение № 60338 от 7.10.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 1226/2021 г., I т. о., ТК, определение № 456 от 04.12.2017 год. на ВКС по ч. гр. дело № 3934/2017 год., ІІІ г. о., ГК, определение № 365 от 17.07.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 894/2017 г., I т. о., ТК. В тази практика, която се споделя от настоящия състав, е прието, че предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ, са посочени в чл. 38, ал. 2 вр. с ал. 1 ЗА: да е оказана безплатно правна помощ и съдействие на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1 – т. 3 ЗА и в съответното производство насрещната страна да е осъдена за разноски. Осъществяването на тези предпоставки и заявеното своевременно искане задължават съда да определи адвокатско възнаграждение на оказалия безплатна правна помощ адвокат, като осъди другата страна да го заплати.

Според разясненията, дадени с т. 11 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 год. на ВКС по тълк. дело № 6/2013 год., ОСГТК, след приключване на устните състезания пред съответната съдебна инстанция страните не могат да въвеждат нови искания, нито да ангажират нови доказателства, дори и те да са във връзка с поддържано становище по време на процеса, включително във връзка с претенциите за съдебни разноски по чл. 78 ГПК. Тази забрана обезпечава приложението на основните принципи на гражданския процес – равенство, равно право на защита и състезателност, установени в чл. 8 и 9 ГПК. Макар и акцесорна, претенцията за разноски, съставлява искане, свързано със спорния предмет, което следва, също като него, да бъде заявено и индивидуализирано до приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция.

Предвид отговора на правния въпрос, частната жалба на ищеца се явява основателна.

Претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА включва посочването на конкретното основание за осъществяване на безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА.

В разглеждания случай искането за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА е заявено от адв. Р. в съдебното заседание, проведено на 17.05.2022 год., в което първоинстанционното производство е прекратено по отношение на ответника Т. Г. Г., поради оттегляне на исковете. До приключването на това заседание, обаче, не е индивидуализирано основанието за предоставената безплатна правна помощ чрез позоваване на една от хипотезите на чл. 38, ал. 1 ЗА. При това положение нито съдът би могъл да провери основателността на искането по чл. 38, ал. 2 ЗА, нито насрещната страна би могъл да организира своята защита /искането е с неконкретизиран предмет, а правната помощ е възможно да се предоставя по причина, различна от посочените в чл. 38, ал. 1 ЗА/. Конкретизирането на основанието за предоставената безплатна правна помощ е извършено несвоевременно – за първи път с молба от 17.05.2023 год., а с молбата от 23.06.2023 год. са представени доказателства за изпълнението на договора за адвокатско помощ и съдействие.

Ето защо въззивното определение следва да бъде отменено в частта му, в която е потвърдено определението на Окръжен съд – Русе, постановено по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, а искането по чл. 248, ал. 1 ГПК на ответника Т. Г. Г. – оставено без уважение. Поради това и подадената от посочения ответник частна касационна жалба срещу въззивното определение в частта му, в която е потвърдено определението на Окръжен съд – Русе, постановено по искането на посочения ответник, съдържащо се в абзац последен от молбата му с вх.№ 804 от 23.01.2024 год., се явява без предмет.

Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 484 от 26.07.2024 год., постановено по ч. гр. дело № 388/2024 год. по описа на Апелативен съд – В. Т. в частта му, в която е потвърдено определение № 81 от 17.01.2024 год., постановено по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК по гр. дело № 701/2022 год. по описа на Окръжен съд – Русе.

ОТМЕНЯ определение № 484 от 26.07.2024 год., постановено по ч. гр. дело № 388/2024 год. по описа на Апелативен съд – В. Т. в частта му, в която е потвърдено определение № 81 от 17.01.2024 год., постановено по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК по гр. дело № 701/2022 год. по описа на Окръжен съд – Русе, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 248, ал. 1 ГПК на ответника Т. Г. Г., съдържащо се в молба /„наименована „частна жалба“/ с вх. 5931 от 16.06.2023 год.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Дело
Дело: 4207/2024
Вид дело: Касационно частно гражданско дело
Колегия: Гражданска колегия
Отделение: Четвърто ГО

Други актове по делото:

Цитирани ЮЛ:
Достъпно за абонати.
Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...