ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1565

гр.София, 28.03.2025г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

като изслуша докладваното от съдия Петкова гр. д.№ 3782/2024г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба вх. №22199/20.12.2024г. от адв. Р. И. – пълномощник на ответната страна в настоящото производство Ж. М. Ш. – Б., с искане за изменение на постановеното по делото решение № 752/17.12.2024г. в частта за разноските чрез увеличаване на определеното й по реда на чл. 38, ал. 1 ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.

Насрещната страна– Е. И. Б., чрез адв. С. К., възразява срещу основателността на искането.

За да се произнесе, настоящият състав на ВКС съобрази следното:

Искането е постъпило в едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК и е допустимо. Същото е неоснователно. С огледа изхода на спора с решение № 752/17.12.2024г., на адв. И. се следва адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1 ЗА. Въведеното с чл. 38, ал. 2 ЗА правило, че съдът присъжда възнаграждение в определения от Висшия адвокатски съвет размер – този с Наредба № 1/09.01.2004г., не може да бъде приложено, предвид даденото тълкуване в решението на СЕС по дело C-438/22. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Адв. И. не сочи относими към така изяснените параметри обстоятелства, поради което липсва основание за промяна на вече определения размер на възнаграждението по чл. 38, ал. 2...