9ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1005

гр. София, 28.03.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА ПЕТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

МАРИЯ БОЙЧЕВА

като изслуша докладваното от съдия Бойчева т. д. № 2785 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника М. В. Д. и насрещна касационна жалба на ищеца Земеделска кооперация “БИРИМИРЦИ” (в ликвидация), ЕИК[ЕИК], срещу решение № 35/16.01.2024 г. по в. т.д. № 605/2023 г. по описа на Апелативен съд – София. С обжалваното решение, след частична отмяна на решение № 625/12.05.2023 г. по т. д. № 1195/2022 г. на Софийски градски съд, ТО, VI-4 състав, са осъдени ответниците М. В. Д., И. Т. П., Н. В. Д., Х. П. С. и В. И. ПЕТРОВА – председател и съответно членове на управителния съвет на ЗК “Биримирци”, както и Д. С. М., И. Л. Г. и И. А. Г. - членове на контролния съвет, да заплатят солидарно на кооперацията на основание чл. 24, ал. 1 ЗК (за членовете на УС) и на основание чл. 28а ЗК (за членовете на КС) сумата от 1 659,31 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в намаляване имуществото на кооперацията, причинени от сключване на извънсъдебна спогодба от 27.03.2020 г., с която се признават за съществуващи задължения по договор за преотстъпване на земеделска земя, подписан на 10.09.2019 г. между кооперацията и “Сортови семена и растителна защита” ЕООД, и на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 289,92 лева - обезщетение за забава за периода от 07.10.2020 г. до 27.06.2022 г., и законна лихва върху главницата от предявяването на иска – 30.06.2022 г., до окончателното й плащане.

С касационната жалба на ответника М. В. Д. се атакува въззивния съдебен акт в частта, с която този касатор е осъден, солидарно с останалите ответници, да заплати на кооперацията горепосочените суми. Твърди се допуснато от апелативния съд нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като в отклонение от правилото на чл. 266, ал. 1 ГПК е разгледано твърдението на ищеца за абсолютна симулация, заявено според касатора за първи път с въззивната жалба. Изразява се несъгласие и с извода на решаващия състав на САС, че процесният договор за преотстъпване на земеделска земя от 10.09.2018 г. е симулативен. Счита се, че в случая липсват каквито и да било доказателства, които да съдържат индиция в тази насока. Развиват се подробни доводи за опровергаване съображенията на съда: по делото е установено само, че “Сортови семена и растителна защита” ЕООД е декларирало тези земи за получаване на субсидии, но не и че такива са реално получени; няма данни за коя конкретна мярка е ползвана земята, за да се прецени дали по същата се изисква заявителят сам да обработва площите или посредством преотстъпването им под наем на други лица, в случая ЗК “Биримирци”; дори и горепосоченото дружество да е получило субсидии, това не водело до заключение, че кооперацията не е обработвала земите, доколкото отношенията между “Сортови семена и растителна защита” ЕООД и ДФ “Земеделие” не са предмет на настоящото производство. В обобщение се посочва, че декларирането на земята за получаване на субсидии от страна на търговското дружество не означава и не доказва, че сключеният между страните договор за наем е симулативен. Оспорват се и мотивите на апелативния съд, че кооперацията нямала назначен нито един служител или работник както преди, така и след сключването на договора за преотстъпване на земеделска земя, нито е имала собствена или наета техника за обработването й. Според касатора ответник, липсват доказателства за това заключение на въззивната инстанция, а от друга страна същото е в разрез със събраните пред първостепенния съд гласни такива, от които се установява, че разпитаният свидетел е работил за кооперацията, вкл. през стопанската 2018/2019 г., обработвал е около 1 500 дка с техника на кооперацията, семената е получавал от кооперацията, горивото е зареждано в двора й и пак там е прибирал продукцията. Добавя се, че въпросът дали ЗК “Биримирци” е регистрирана като земеделски производител е ирелевантен за реалното обработване на площите, тъй като законът не забранява на лице, което няма такава регистрация, да обработва земя. Акцентира се, че не е налице основна предпоставка за реализиране на имуществената отговорност на касатора, тъй като решението на общото събрание на кооперацията не съответства на изискванията на чл. 15, ал. 4, т. 15 ЗК - не е прието след проведена финансовата ревизия и с тайно гласуване, а въз основа на доклад на определено от ликвидаторите вещо лице.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК от касатора ответник се претендира допуск на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и съответно т. 3 ГПК. Поддържа се, че въззивният съд в противоречие с практиката на касационната инстанция е приел, че договорът за преотстъпване на земеделска земя е привиден (абсолютна симулация). В тази насока се излагат доводи за липсата на предпоставки за разкриване на симулацията, вкл. документ, представляващ т. нар. “начало на писмено доказателство”, и се сочат съдебни актове на ВКС, но не е формулиран от ответника материалноправен и/или процесуалноправен въпрос.

Допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, се релевира по отношение на следните поставени от ответника въпроси:

1. “В хипотезата, когато не е разглеждан резултат от финансова ревизия на кооперацията и решението не е взето при тайно гласуване, може ли такова решение да бъде квалифицирано като решение на ОСК по чл. 15, ал. 4, т. 15 ЗК, както и може ли да се приеме, че такова решение е годно основание за търсене на съдебна отговорност по реда на чл. 24 ЗК и чл. 28а ЗК, след като не съответства на изискванията на закона?”.

2. “При исковете по чл. 24 и чл. 28а ЗК, допустимо ли е след изтичане на преклузивния срок по чл. 58, ал. 5 ЗК, да се проверява инцидентно по възражение на ответника законосъобразността на решението на ОС на кооперацията?”.

Тези две питания се аргументират с изложените от първата инстанция мотиви, че извън предмета на спора остават възраженията на ответника Д. за незаконосъобразност на решението на кооперацията по чл. 15, ал. 4, т. 15 ЗК, защото такъв контрол е допустимо да се осъществи само в нарочно производство по иск с правно основание чл. 58 ал. 1 ЗК, но не и след изтичане на срока по чл. 58, ал. 5 ЗК инцидентно по възражение на ответника. Обосновават се и с извода на СГС, че от значение за разглежданите искове срещу членове на УС и на КС е самото решение на общото събрание на кооперацията, а не издаването на финансов ревизионен акт.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация - ЗК “Биримирци”, възразява срещу искането за достъп до касационна проверка и оспорва подадената жалба като неоснователна.

С насрещната касационна жалба на ищеца се иска отмяна на решението за отхвърляне на предявените искове за разликата над 1 659,31 лева до поддържания във въззивното производство размер от 39 440,63 лева, представляваща нанесени от ответниците имуществени вреди вследствие на сключената спогодба във връзка със задължения по договора за преотстъпване на земеделска земя, както и лихвата за забава за процесния период за горницата над 289,92 лева до обжалвания пред въззивния съд размер от 6 891,15 лева. Въведени са оплаквания за неправилност на въззивното решение - касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК. Оспорват се мотивите на въззивния съд, че съгласно чл. 266, ал. 1 ГПК не подлежи на разглеждане твърдението на ищеца за пропорционално погасяване на задължения на кооперацията към “Сортови семена и растителна защита” ЕООД с платената съгласно спогодбата сума. Изтъква се, че това се извежда от съдържанието на визираното съглашение, представено още с исковата молба пред първата инстанция. Счита се, че предмет на въззивно обжалване са били задълженията само по договора за преотстъпване на земеделска земя, който е приет за привиден (абсолютна симулация), поради което поддържаната пред въззивната инстанция претенция е изцяло основателна и подлежи на уважаване.

От касатора ищец се иска да бъде извършена касационна проверка на обжалваното решение в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния въпрос: “Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи на страните, както и събраните доказателства за релевантните факти, на които те се основават, и да изложи мотиви по тях?”. Сочи се, че въззивното решение е постановено в противоречие със задължителната практика на касацията – т. 2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и постоянната такава, обективирана в решение № 142/30.03.2020 г. по т. д. № 2970/2018 г. на ВКС, I т. о., решение № 221/08.02.2016 г. по гр. д. № 1453/2015 г. на ВКС, I г. о., решение № 217/09.06.2011 г. по гр. д. № 761/2010 г. на ВКС, IV г. о.

Искането за допускане на касационен контрол се основава и на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК поради очевидна неправилност на съдебния акт, като се излагат доводи, че въззивният съд неправилно е приел за недопустимо за разглеждане на основание чл. 266, ал. 1 ГПК твърдението на ищеца за наличие на договореност между страните за пропорционално погасяване на задълженията – предмет на спогодбата, с платената от кооперацията сума.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК от ответника М. Д. е депозиран отговор на насрещната касационна жалба, в който се оспорват искането за достъп до касационна проверка и жалбата като неоснователни.

Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди доводи на страните и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 288 ГПК, намира следното:

Касационната жалба на ответника Д. е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

В случая първоинстанционното дело е образувано по искова молба, с която са предявени от ЗК “БИРИМИРЦИ” (в ликвидация) против ответниците М. В. Д., И. Т. П., Н. В. Д., Х. П. С. и В. И. ПЕТРОВА – председател и съответно членове на УС на ЗК “Биримирци”, и Д. С. М., И. Л. Г. и И. А. Г. – членове на КС на кооперацията, осъдителни искове с правно основание чл. 24, ал. 1 и чл. 28а, ал. 1 ЗК за заплащане солидарно на сумата от 81 500 лева – обезвреда за причинените от тях на ищцовата страна вреди в резултат на извършено плащане по сключения между кооперацията и “Сортови семена и растителна защита” ЕООД договор за извънсъдебна спогодба от 27.03.2020 г., с която са признати задължения по договори за продажби на стоки, обективирани в две фактури, и по договор за преотстъпване на земеделска земя от 10.09.2019 г., ведно със законната лихва. Така предявените искове са изцяло отхвърлени от първата инстанция.

Въззивният съд е бил сезиран с жалба на ищеца срещу отхвърлителното първоинстанционно решение в частта относно извършеното въз основа на спогодбата плащане на задължението по договора за преотстъпване на земеделска земя за главница от 39 440,63 лева и законна лихва върху тази сума за процесния период. За да уважи частично ищцовата претенция, решаващият състав е приел, че фактите по делото са правилно установени на база събраните в първата инстанция доказателства, поради което и на основание чл. 272 от ГПК е препратил към мотивите в тяхната установителна част, но не е споделил правните изводи на първоинстанционния съд. Счел е, че следва да разгледа своевременно релевираното от ищеца твърдение за симулативност на договор за преотстъпване на земеделска земя. Намерил е, че от събраните във въззивната инстанция писмени доказателства се установява, че третото неучастващо в делото лице “Сортови семена и растителна защита” ЕООД е декларирало имотите, предмет на договора за преотстъпване на земеделска земя, за стопанските 2018 г. и 2019 г., кандидатствало е за подпомагане през тези години и е получило субсидия. Това обстоятелство изрично е признато и от процесуалния представител на въззиваемия Д. в открито съдебно заседание, проведено на 15.11.2023 г. Съставът на САС е взел предвид и писмо от 11.08.2023 г. на Общинска служба по земеделие – С. до Председателя на ликвидационната комисия на ЗК “Биримирци”, според което кооперацията няма регистрация по Наредба № 3/29.01.1999 г. като земеделски стопанин и не отговаря на условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, т. е. няма подадено заявление за подпомагане. За неоснователни са намерени възраженията на ответника Д., че земите са обработвани и ползвани от кооперацията и че няма изискване в нормативен акт бенефициентът на субсидията реално да е ползвал имотите. Пояснено е, че тази теза на страната се опровергава от разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, предвиждаща, че за подпомагане могат да кандидатстват земеделски стопани, които ползват земеделска земя и отговарят на изискванията на чл. 41 от Закона за подпомагане на земеделските производители. Съгласно чл. 14, ал. 4 от същата наредба, при прехвърляне на стопанството приобретателят може да встъпи в правата и задълженията на прехвърлителя по подадено през текущата кампания заявление след одобрението на ДФЗ - РА. Освен това, кооперацията е следвало да има регистрация като земеделски производител, каквато не се установява за стопанската 2018/2019 година, видно от цитираното по-горе писмо. От въззивната инстанция е съобразено и, че в първоинстанционното производство са събрани множество доказателства, че ЗК “Биримирци” не е обработвала имотите, предмет на горецитирания договор. Въз основа на заключението на ССчЕ е прието, че фактура № 4425/18.12.2019 г. (издадена във връзка с наемно плащане, дължимо от кооперацията) не е осчетоводена в търговските книги на кооперацията по съответните счетоводни сметки и не е отразена в дневниците за покупки и в справката-декларация по ДДС. От липсата на отчетени разходи по договора е изграден извод, че кооперацията е нямала назначен нито един служител или работник както преди, така и след сключването на договора за преотстъпване на земеделска земя; кооперацията е нямала собствена или наета техника за обработка на земеделските земи. Посочено е, че от приложеното по делото решение на общото събрание на кооперацията от 22.04.2010 г. се установява, че същата не е в състояние да развива земеделие. По тези мотиви апелативният съд е стигнал до извода, че договорът за преотстъпване на земеделска земя е привиден (абсолютно симулативен), страните не са имали намерение в действителност земеделските земи да бъдат предоставени за ползване на кооперацията и резултатът от съглашението е генериране единствено на загуби за последната от плащането на наемна цена. Преценил е, че, като са потвърдили този нищожен договор чрез сключването на спогодбата от 27.03.2020 г., с която поето и впоследствие платено от кооперацията несъществуващо задължение за наемна цена, членовете на УС и КС са й нанесли имуществени вреди, за които отговарят.

По отношение размера на претенцията въззивната инстанция е възприела, че първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с която съдът е признал, че кооперацията има действителни задължения по описаните в извънсъдебната спогодба фактури в размер от 79 840,69 лева. Задължението на кооперацията по извънсъдебната спогодба от 81 500 лева се формира освен от задълженията по тези фактури, които са били предмет на т. д. № 254/2020 г. на СГС, и от задължението за наемна цена по договор от 10.09.2018 г. При това положение апелативният съд е намерил, че при установени реално съществували задължения от общо 79 840,69 лева би могло да възникне вреда за кооперацията единствено за разликата между тази сума и сумата от 81 500 лева, т. е. за 1 659,31 лева, в който размер искът е основателен и доказан по размер.

Заявеното за първи път пред въззивната инстанция твърдение на ищеца, че страните по спогодбата са уговорили пропорционално погасяване на задълженията, е преценено като недопустимо съгласно чл. 266, ал. 1 ГПК. Останалите му доводи са приети за неоснователни.

Върху уважената главница съставът на САС е присъдил и претендираната законна лихва за забава.

Приел е, че предвид предвидената в чл. 24, ал. 1 и чл. 28а ЗК солидарна отговорност на членовете на ръководните органи на кооперацията за виновно причинените от тях вреди, ответниците следва да бъдат осъдени солидарно да заплатят на ищеца присъдените суми.

По тези мотиви въззивният съд е отменил частично решението на първата инстанция и е уважил предявените искове в посочените по-горе размери.

Настоящият състав намира, че не се обосновава осъществяване на касационна проверка на въззивното решение в частта, обжалвана с подадената от ответника Д. касационна жалба.

Факултативният достъп до касация съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно приетото в т. 1 от Тълкувателно решение от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Касаторът следва да постави ясно и точно такъв материалноправен и/или процесуалноправен въпрос. Същият може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в граждански процес по чл. 6 ГПК, съдът не разполага с правомощия да формулира правно питане, ако такова не е поставено от жалбоподателя.

В разглеждания случай касаторът ответник само формално е изпълнил изискването на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК относно доводите за допуск до касационна проверка в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – поради противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Въпреки примерното изброяване в касационната жалба на практика на касационната инстанция относно доказване на симулация на една сделка, от ответника не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на спора. Твърденията, че обжалваното въззивно решение е постановено в противоречие с практика на ВКС, не могат да обосноват достъп до касация при липса на поставен правен въпрос в тази хипотеза, а такъв не може служебно да бъде формулиран от касационния състав, с оглед разясненията, дадени в т. 1 от цитираното по-горе тълкувателно решение. Съдържащите се в изложението доводи против възприетото от апелативния съд разрешение представляват оплакване за неправилност на съдебния акт и не подлежат на проверка във фазата на селектиране на жалбите по реда на чл. 288 ГПК.

Поставените от касатора ответник два въпроса са общотеоретични, тъй като не кореспондират с решаващата воля на въззивната инстанция, както изисква общата селективна предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК. Както самата страна релевира в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК тези питания са свързани с изложените от първата инстанция мотиви. Въззивният съд препраща само на основание чл. 272 ГПК към установителната част на мотивите на СГС, но не и към правните изводи, които е приел за противоречащи на закона. При това положение не може да се приеме, че така формулираните от касатора ответник два въпроса покриват общите изисквания за правно питане по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Липсата на обосноваването на общия селективен критерий изключва необходимостта от обсъждане на поддържаните от касатора ответник допълнителни предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и съответно т. 3 ГПК.

Ето защо настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационен контрол на въззивното решение на Апелативен съд – София в обжалваната от ответника Д. уважителна част.

Подадената от ищеца насрещна касационна жалба е недопустима и не подлежи на разглеждане, тъй като е насочена срещу решението на САС за отхвърляне на предявените искове за горницата над уважения размер от 1 659,31 лева до поддържания пред въззивната инстанция размер от 39 440,63 лева, в какъвто смисъл липсва произнасяне от страна на апелативния съд и няма данни да е направено искане за допълване на съдебния акт по реда на чл. 250 ГПК в законоустановения едномесечен срок от връчването му, изтекъл за тази страна на 07.03.2024 г. На самостоятелно основание насрещната касационна жалба по чл. 287, ал. 2 ГПК е недопустима в частта относно поддържаните пред въззивната инстанция претенциите срещу необжалвалите решението ответници, които като обикновени другари не се ползват от депозираната от ответника Д. касационна жалба. На основание чл. 287, ал. 4 ГПК насрещната жалба не подлежи и на селектиране за достъп до касация по реда на чл. 288 ГПК предвид изхода на настоящото производство по подадената от ответника Д. касационна жалба.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 35/16.01.2024 г. по в. т.д. № 605/2023 г. по описа на Апелативен съд – София, в обжалваната от ответника М. В. Д. част.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ насрещна касационна жалба, подадена от ищеца Земеделска кооперация “БИРИМИРЦИ” (в ликвидация), ЕИК[ЕИК], срещу решение № 35/16.01.2024 г. по в. т.д. № 605/2023 г. по описа на Апелативен съд – София.

Определението в частта, с която е оставена насрещната касационна жалба без разглеждане, подлежи на обжалване пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на касатора ищец, а в останалата част не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.