ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1028
гр. София, 31.03.2025 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на трети февруари две хиляди двадесет и пета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА
МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
като разгледа докладваното от съдия Желева т. д. № 2281 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „ВАЛМАРКЕТ-НЕТ“ ЕООД, [населено място] чрез назначения особен представител адвокат Д. П. срещу решение № 391 от 17.06.2024 г. по в. т. д. № 350/2024 г. на Софийски апелативен съд, ТК, 9 състав, с което е потвърдено решение № 354 от 08.03.2024 г. по т. д. № 1265/2023 г. на Софийски градски съд, ТО, VI-5 състав, с което е прекратено „ВАЛМАРКЕТ-НЕТ“ ЕООД, по иска с правно основание чл. 155, т. 3 ТЗ, предявен от Софийска градска прокуратура.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е недопустимо, евентуално - неправилно поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационният жалбоподател твърди, че исковата молба е нередовна, тъй като липсва достатъчно конкретизиран петитум и апелативният съд не е дал указания за поправянето на нередовността. Твърди, че съдът е пропуснал да отчете обстоятелството, че наследниците на Я. Я., починалия едноличен собственик на капитала на ответното дружество, са взели решение, обективирано в протокол от 11.07.2022 г., че не желаят да станат съдружници в ответното дружество и не желаят да продължат дейността му, както и за предприемане на действия за заличаване на Я. като едноличен собственик на капитала и управител на дружеството. Според касатора това решение сочи на недвусмислена воля за прекратяване на дружеството, поради което следва да се приравни на такова по чл. 154, ал. 1, т. 2 ТЗ. Мотивира се разбиране, че визираното решение е достатъчно за започване на производство по ликвидация на дружеството с вписване на последното обстоятелство по заявление на което и да е заинтересовано лице, в т. ч. всеки от наследниците. По изложените съображения счита, че не е налице правен интерес от предявения иск по чл. 155, т. 3 ТЗ. В жалбата се излагат и доводи, че съдът се е произнесъл по недопустим иск поради изтичането на едногодишния преклузивен срок за предявяване на иска по чл. 155, ал. 1, т. 3 ТЗ. В касационната жалба се поддържа, че в настоящия случай не е приложимо Тълкувателно решение № 1 от 31.05.2023 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС, както и че чл. 155, т. 3 ТЗ визира липсата на „вписан управител“, а не наличието на вписан починал такъв. Касационният жалбоподател излага оплаквания, че съставът на апелативния съд не е обсъдил доводите му по въззивната жалба. Моли обжалваното решение да бъде отменено, евентуално – обезсилено.
Допускането на касационно обжалване се основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 2 ГПК. Касаторът излага доводи за вероятна недопустимост на обжалваното решение и поставя следните въпроси: 1. „Длъжен ли е съдът да даде указания на ищеца за отстраняване на нередовността в исковата молба, в случай че в петитума на исковата молба не е индивидуализирано спорното право, като нито е посочено основанието (правопораждащ фактически състав), от което се твърди, че произтича то, нито е индивидуализирано лицето, чието прекратяване се претендира?“; 2. „Задължен ли е съдът да обсъди в решението си всички събрани по делото доказателства, твърдения и възражения на страните от значение за изхода на спора в тяхната съвкупност и да изложи в мотивите си изводи по отношение на тези доказателства, твърдения и възражения?“; 3. „Предпоставено ли е прекратяването на еднолично дружество с ограничена отговорност по иск на прокурора на основание чл. 155, т. 3 ТЗ от бездействие на наследниците на починалия едноличен собственик на капитала?“; 4. „Представлява ли прекратяването на дружество с ограничена отговорност по решение на съдружниците самостоятелна хипотеза на прекратяване на дружеството, различна от тази по чл. 155, т. 3 ТЗ?“; 5. „Ако наследниците на починал едноличен собственик на капитала и управител на дружество с ограничена отговорност са взели решение да не продължат дейността на дружеството и да предприемат необходимите действия по заличаване на своя наследодател като управител и едноличен собственик на капитала на дружеството, отпада ли правният интерес от иск на прокурора по чл. 155, т. 3 ТЗ при липсата на вписване на нов управител в продължение на три месеца? Налице ли е бездействие на наследниците по смисъла на чл. 155, т. 3 ТЗ при наличие на взето решение на наследниците да не продължат дейността на дружеството и да се предприемат необходимите действия по заличаване на починалото лице като управител и едноличен собственик на капитала, ако прекратяването не е вписано в ТРРЮЛНЦ?“; 6. „Преклудира ли се правото на прокурора на иск за прекратяване на ЕООД по чл. 155, т. 3 от ТЗ с изтичането на едногодишен срок, обоснован по аналогия с чл. 70, ал. 2 ТЗ?“; 7. „Осъществена ли е хипотезата на чл. 155, т. 3 ТЗ в случай на смърт на управител, който продължава и след смъртта си да е вписан като управител в Търговския регистър, и представлява ли починалият, но незаличен управител „вписан управител“ по смисъла на същата разпоредба?“. Касационният жалбоподател поддържа, че по отношение на първи, втори, трети и четвърти въпрос е налице допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС, както следва: по първи въпрос – с Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 4/2012 г. на ОСГТК на ВКС; по втори въпрос – с решение № 208 от 12.03.2021 г. по гр. д. № 983/2020 г. на ВКС, IV г. о., решение № 75 от 20.06.2016 г. по т. д. № 1608/2015 г. на ВКС, II т. о., решение № 212 от 01.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010 г. на ВКС, II т. о., решение № 206 от 31.07.2015 г. по гр. д. № 6832/2014 г. на ВКС, IV г. о., решение № 134 от 30.12.2013 г. по т. д. № 34/2013 г. на ВКС, II т. о.; по трети въпрос – с Тълкувателно решение № 1 от 31.05.2023 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС; по четвърти въпрос – с решение № 46 от 19.04.2011 г. по т. д. № 455/2010 г. на ВКС, I т. о. Сочи, че формулираните въпроси по т. 5, 6 и 7 са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Не е постъпил отговор на касационната жалба от Прокуратурата на РБ.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, прие следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
В обжалваното решение на въззивния съд е извършена преценка, че предявеният иск по чл. 155, т. 3 ТЗ е допустим. С оглед въззивните доводи съставът на апелативния съд е изтъкнал, че в закона не е предвиден преклузивен срок за предявяването на този иск. Посочил е, че нормата на чл. 70, ал. 2 ТЗ относно срока за предявяване на иск за недействителност на учредено дружество не може да се тълкува разширително.
За да потвърди решението на Софийски градски съд, въззивният съд е приел, че в случая са налице двете кумулативни предпоставки за прекратяване на ответното еднолично дружество с ограничена отговорност по иска по чл. 155, т. 3 ТЗ на прокурора, тъй като едноличният собственик на капитала и управител на дружеството Я. Х. Я. е починал на 17.03.2021 г. и три месеца след настъпване на това обстоятелство дружеството няма вписан управител в ТРРЮЛНЦ. Съдът служебно е констатирал при справка в ТРРЮЛНЦ, че ответното дружество е с управител и едноличен собственик на капитала починалия Я., като до приключване на съдебното дирене и до постановяване на решението не са вписани промени в тези обстоятелства. Посочил е, че повече от три години след смъртта на едноличния собственик на капитала и управител на ответното дружество наследниците на Я. не са поискали продължаване на дейността на дружеството, нито са предприели действия за поемане на дяловете и назначаване на управител. В решението е отразено, че законодателят не е предвидил възможност длъжностното лице по регистрацията да извършва служебно вписване на прекратяването на дружеството при смърт на едноличния собственик на капитала и управител, нито прокурорът е легитимиран да подава заявление в АВ и да заяви прекратяването на дружеството. Позовал се е на Тълкувателно решение № 1 от 31.05.2023 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС, съгласно което при смърт на едноличния собственик на капитала и управител на еднолично ООД и при бездействие на наследниците по смисъла на чл. 157, ал. 1, пр. последно ТЗ, прекратяването не става автоматично, по силата на закона, а е необходимо решение на съда в производство по чл. 155, т. 3 ТЗ. В атакуваното решение е посочено, че искът по чл. 155, т. 3 ТЗ подлежи на отхвърляне, само ако до приключване на устните състезания пред инстанциите по същество наследниците конституират органи на дружеството и впишат нов управител, данни за което в случая няма. Решаващият състав на въззивния съд е констатирал, че в случая наследниците на починалия едноличен собственик на капитала на ответното дружество изрично са заявили, че не желаят да продължат дейността на дружеството.
Настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на решението на въззивния съд.
С оглед въведената от касатора предпоставка за достъп до касационен контрол по чл. 280, ал. 2 ГПК и при извършената дължима проверка не се установява да съществува вероятност обжалваното решение да е недопустимо. Съгласно задължителната съдебна практика – т. 9 от ППВС № 1/1985 г., недопустимо е това съдебно решение, което е постановено, без да отговаря на изискванията за решаване на делото по същество, като при липса на право на иск, ненадлежното му упражняване, десезиране на съда, както и когато е разгледан непредявен иск, тоест когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало, съдът се е произнесъл извън заявения предмет на делото и обема на търсената защита. Обжалваното решение не страда от такъв порок. Не е налице отклонение от диспозитивното начало на процеса с оглед произнасянето от съда по очертания от ищеца предмет на делото и в рамките на търсената защита. Макар и в петитума на исковата молба да не е посочено изрично наименованието на дружеството, ясно е искането на ищеца за прекратяване на „ВАЛМАРКЕТ-НЕТ“ ЕООД, поради наличие на предпоставките по чл. 155, т. 3 ТЗ. По тези съображения неоснователни се явяват доводите на касатора за произнасянето на въззивния съд по нередовна искова молба.
Първият въпрос, въведен с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, се основава на доводи на касатора за недопустимост на въззивното решение. По тези доводи настоящият състав се произнесе при обсъждане на наличието на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК, поради което така, както е формулиран, въпросът не покрива общия критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Вторият въпрос на касатора е процесуален и се отнася до задълженията на въззивния да обсъди доводите и възраженията на страните и да изложи мотиви и отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК да е значим за изхода на делото. По този въпрос е налице задължителна практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и постоянна практика на ВКС, намерила израз в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения, между които са посочените от касатора. Съгласно тази практика непосредствената цел на въззивното производство е повторно разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съответно на изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Преценката на всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си. В случая въззивният съд не се е отклонил от практиката на ВКС по поставения въпрос, поради което не е обосновано допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Неоснователни са доводите на касатора, във връзка с които е въведен въпросът, че в обжалвания акт не е даден отговор на оплакванията му за отсъствието на предпоставките по чл. 155, т. 3 ТЗ за прекратяване на ответното дружество по иск на прокурора. Въззивният акт обективира и преценка за допустимост на първоинстанционното решение, като съдът е счел, че исковата молба е редовна. Изразил е становище, че предявяването на иска по чл. 155, т. 3 ТЗ не е обвързано с преклузивен срок, като не би могло да се прави аналогия с чл. 70, ал. 2 ТЗ. По тези съображения не може да бъде допуснато касационно обжалване по втория въпрос от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
Въпросите по т. 3, 5 и 7 от изложението на касатора отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК да са обусловили решаващите изводи на въззивния съд. Касаторът не обосновава обаче наличието на допълнителните селективни критерии по т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. На тези въпроси е даден отговор в задължителната практика на ВКС - т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 31.05.2023 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС. Според дадените разрешения при смърт на едноличния собственик на капитала, който е и управител на едноличното дружество с ограничена отговорност, и при бездействие на наследниците му по смисъла на чл. 157, ал. 1, пр. последно ТЗ, дружеството се прекратява по реда на чл. 155, т. 3 вр. чл. 154, ал. 1, т. 5 ТЗ. Прието е, че смъртта на едноличния собственик на капитала не е абсолютно, пряко и автоматично действащо прекратително основание, а единствено относително и непряко такова, тъй като зависи от наличието на две отрицателни предпоставки – да не е предвидено друго в учредителния акт или наследниците да не са поискали продължаване на дейността на дружеството. Липсата на изявление в посочения смисъл води до състояние на висящност и очакване, което е пречка да настъпи действието на предвиденото с разпоредбата прекратително основание и поради това в периода от смъртта на собственика на капитала до волеизявлението за продължаване на дейността по смисъла на чл. 157, ал. 1, пр. последно ТЗ, дружеството не може да се счита за прекратено. След като дружеството не се прекратява с обективния факт на смъртта на едноличния собственик на капитала, едновременно и негов управител, остава открит пътят за прекратяването му от съда по реда на чл. 155, т. 3 вр. чл. 154, ал. 1, т. 5 ТЗ – по иска на прокурора, поради това че в течение на три месеца едноличното дружество с ограничена отговорност няма вписан управител. Разпоредбата на чл. 155, т. 3 ТЗ е приложима и без да се тълкува разширително, доколкото смъртта на управителя на ЕООД, лишаваща дружеството от дееспособност, е идентична по правни последици с липсата на вписан в регистъра управител. Причините, поради които дружеството е без управител /дали същото има волеобразуващ орган, който бездейства, или няма такъв/, са без значение за основанието на иска. Изложените от въззивния съд решаващи правни изводи са в съответствие с цитираната задължителна съдебна практика относно реда за прекратяване на ЕООД при смърт на едноличния собственик на капитала и управител на дружеството и бездействие на наследниците му /наследниците не са поискали продължаване на дейността на дружеството/, поради което не са налице поддържаните от касатора допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Следва да се подчертае, че в настоящия случай наследниците на починалия едноличен собственик на капитала на ответното дружество са взели решение, че не желаят да продължат дейността на дружеството, като са сезирали СГП за предприемане на действия по прекратяване на дружеството по реда на чл. 155, т. 3 ТЗ вр. чл. 154, ал. 1, т. 5 ТЗ. Накрая, трябва да се отбележи, че ОСТК на ВКС изрично е разяснило, че искът по чл. 155, т. 3 ТЗ подлежи на отхвърляне, само ако до приключване на устните състезания пред инстанциите по същество наследниците конституират органи на дружеството и впишат нов управител.
Въпросът по т. 4 от изложението на касатора не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касация, тъй като не е значим за конкретното дело. При формулировката му не се държи сметка, че в случая ответникът е еднолично дружество с ограничена отговорност, чийто едноличен собственик на капитала и управител е починал, както и че неговите наследници не са поискали да продължат дейността на дружеството, а са взели решение в обратен смисъл. Неоснователно, при формулиране на въпроса посоченото решение на наследниците се приравнява на взето решение на съдружниците в ООД за прекратяване на дружеството.
Касационното обжалване не може да бъде допуснато и по въпроса по т. 6 от изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК. Този въпрос покрива общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, но по него не е обосновано въведеното от касатора допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В настоящия случай касаторът не е обосновал съществуването на двете предпоставки, формиращи общото основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. В ТЗ не е предвиден преклузивен срок за предявяване от прокурора на конститутивния иск с правно основание чл. 155, т. 3 ТЗ за прекратяване на ООД. При липсата на установена с изрична правна норма обусловеност на правото на иск в посочената хипотеза от преклузивен срок е изключено такъв да се извежда по аналогия от чл. 70, ал. 2 ТЗ, в какъвто смисъл са доводите на касатора. В доктрината и практиката на ВКС последователно се приема, че в гражданското право нормите, които уреждат погасителната давност и преклузивните срокове, имат императивен характер и не могат да се тълкуват разширително, както и да се прилагат по аналогия.
По изложените съображения не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване на решението на Софийски апелативен съд.
С оглед изхода на спора „ВАЛМАРКЕТ-НЕТ“ ЕООД следва да бъде осъдено да заплати по сметка на ВКС сумата от 300 лв. – възнаграждение за особен представител, както и сумата от 30 лв. държавна такса.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 391 от 17.06.2024 г. по в. т. д. № 350/2024 г. на Софийски апелативен съд, ТК, 9 състав.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за касационното производство на особения представител на касатора - адв. Д. П., в размер на 300 лв. /триста лева/, което следва да бъде изплатено от бюджета на ВКС.
ОСЪЖДА „ВАЛМАРКЕТ-НЕТ“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], [населено място] да заплати по сметка на ВКС сумата от 300 лв. /триста лева/, представляваща изплатено от бюджета на съда възнаграждение за особен представител, както и сумата от 30 лв. /тридесет лева/ държавна такса.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.