ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1018

гр. София, 31.03.2025 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди и двадесет и пета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

КРАСИМИР МАШЕВ

като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 2391 по описа за 2024г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е въз основа на касационна жалба на ответника по делото Н. И. В. против решение № 438/05.07.2024г. по в. т.д. № 431/2024г. на Апелативен съд - София, с което е потвърдено решение № 26331/04.09.2023г. по т. д. № 2388/2020г. на Софийски градски съд, с което, на основание чл. 145 ТЗ, вр. с чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ, В. е осъден да заплати на „Техно-ивженеринг“ ЕООД сумата от 80 000 лева по частична претенция, част от сумата за претърпяна вреда в размер на общо на 745 487,12 лева.

Касаторът поддържа, че не е налице абсолютната процесуална предпоставка за допустимост на иска по чл. 145 ТЗ, а именно взето на основание чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ протоколно решение на едноличния собственик на капитала за завеждане на настоящия иск. Твърди, че представеното по делото копие на решение от 17.07.2018г. на ЕСК не е за търсене на отговорност на управителя по чл. 145 ТЗ, а за завеждане на иск, който вече е заведен като частичен в друг съдебен процес. За настоящия процес ЕСК е следвало да вземе ново решение за предявяване на иск, или решение за търсене на цялостна отговорност по чл. 145 ТЗ.

Ответникът по жалбата и ищец по делото, „Техно-ивженеринг“ ЕООД в писмен отговор изразява становище, че подадената касационна жалба не отговаря на изискванията за допускане до касационно разглеждане по чл. 280 ГПК, а по същество е неоснователна. Претендира направените разноски.

Върховният касационен съд, Търговска...