ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1014

София, 31.03.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Второ Търговско отделение, Четвърти състав, в закрито заседание на осемнадесети февруари две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

КРАСИМИР МАШЕВ

като разгледа докладваното от съдия Кр. Машев к. т. д. № 2274 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Билиив” ЕООД, чрез пълномощника му адв. Д. Д. от АК-Пловдив, с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу решение № 246/12.04.2024 г., постановено по в. т. д. № 861/2023 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 6 с-в, с което е потвърдено решение № 26/11.07.2023 г., постановено по т. д. № 4/2021 г. по описа на Окръжен съд-Видин, с което са отхвърлени предявените от „Билиив“ ЕООД срещу „Ромекс Инс“ ЕООД (н) обективно съединени под евентуалност констутивни искове с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 1 ТЗ (главния иск) и чл. 647, ал. 1, т. 3 и т. 6 ТЗ (евентуалните искове) за обявяване на относително недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на определеното допълнително материално стимулиране (ДМС) на П. Д. Т. в размер на сумата от 788000 лв. - със заповед № 2/19.12.2016 г., издадена от управителя на „Ромекс Инс“ЕООД.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е незаконосъобразно, тъй като то е постановено в противоречие с материалния закон – неправилно апелативният съд е достигнал до правното съждение, че заповедта на органа на работодателска власт, с която е определено процесното ДМС, не представлява акт на самостоятелно имуществено разпореждане по смисъла на чл. 647 ТЗ, което да подлежи на самостоятелно оспорване с искове за попълване на масата по несъстоятелността. В този смисъл твърди, че този акт представлява едностранна правна сделка съгласно чл. 44 ЗЗД, във вр. с чл. 13 НСОРЗ, поради което тя разкрива правните последици...