ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1672

гр.София, 03.04.2025 год.

Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Владимир Йорданов

ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичянкато разгледа докладваното от съдия Х. М. гр. дело №2553 по описа за 2024 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищцата Р. А. П. срещу въззивно решение № 88 от 20.03.2024 год., постановено по в, гр. дело № 636/2023 год. по описа на Окръжен съд – С. З. с което, като е отменено решение № 728 от 31.07.2023 год., постановено по гр. дело № 654/2023 год. по описа на Районен съд – С. З. на основание чл. 127, ал. 2 СК упражняването на родителските права по отношение на детето И. Г. е предоставено на бащата Г. И. Г.; определено е местоживеене на детето при бабата и дядото по бащина линия – Г. П. И. и И. Г. И., в [населено място], [улица], за срок до навършване на пълнолетие или до промяна на обстоятелствата, които са наложили приложението на чл. 59, ал. 7 СК, определени са мерки на лични отношения между детето и майката Р. А. П., както следва: до навършване на 6-годишна възраст на детето майката може да го взема всяка първа и трета събота и неделя в месеца, без преспиване, двуразово през деня – в рамките на времето от 9 ч. до 12 ч. на обяд и от 15 ч. до 18 ч., като тя ще взема и връща детето от дома на бабата и дядото по бащина линия в [населено място], [улица], както и всяка година за по 20 дни през м. август, когато ще може да заведе детето в дома си в [населено място]; след навършване на 6-годишна възраст на детето майката ще може да го взема всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9 до 18 ч., без преспиване, както и всяка година за по 20 дни през м. август, когато ще може да заведе детето в дома си в [населено място]; определени са мерки на лични отношения между детето и бащата Г. И. Г., както следва: всяка втора събота и неделя от 9 до 18 ч., с преспиване в дома му, както и всяка година за по 20 дни през м. юли; майката Р. А. П. е осъдена да заплаща на детето, чрез неговата баба Г. П. И. и неговия дядо И. Г. И. ежемесечна издръжка в размер на 250 лв., считано от влизане в сила на решението, до настъпването на законна причина за прекратяване или изменение на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска; бащата Г. И. Г. е осъден да заплаща на детето, чрез неговата баба Г. П. И. и неговия дядо И. Г. И. ежемесечна издръжка в размер на 250 лв., считано от влизане в сила на решението, до настъпването на законна причина за прекратяване или изменение на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК – по въпросите по чл. 59, ал. 2 СК/ и е спазен срокът по чл. 283 ГПК и всички останали предпоставки за редовност на жалбата.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Претендира се и присъждането на направените разноски.

В изложението на касатора по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като общи основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване е формулиран следния правен въпрос, уточнен, така както е изяснено в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 год. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 год., ОСГТК: За задължението на съда служебно да следи за интереса на детето при разрешаването на спор за упражняване на родителските права, местоживенето на детото, режима на лични отношения и неговата издръжка и за критериите, които следва да съобрази, с оглед защитата на този интерес?

Касаторът навежда допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поддържа, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с ППВС № 5/1970 год., решение № 176 от 8.12.2020 год. на ВКС по гр. дело № 1326/2020 год., III г. о., ГК и решение № 217 от 27.05.2015 год. на ВКС по гр. дело № 6851/2014 г., IV г. о., ГК.

Ответникът по касационната жалба Г. И. Г. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а решението е правилно. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че страните са родители на детето И. Г., родено на 19.11.2020 год. в К., като към момента на раждането майката Р. А. П. е била непълнолетна – на 17 години. С оглед събраните писмени и гласни доказателства и приетото заключение на вещо лице – психолог, е формирал извода, че в най-добрия интерес на малолетното дете е да предостави на бащата упражняването на родителските права, определил е на основание чл. 59, ал. 7 СК детето да живее при своите дядо и баба по бащина линия и режим на лични контакти на детето с всеки от родителите, както и каква издръжка ще плаща всеки от родителите.

Мотивирал се е с това, че интересите на детето налагат то да живее при своите баба и дядо по бащина линия и в този смисъл са налице основания за приложение на предвиденото в нормата на чл. 59, ал. 7 СК изключение, тъй като то от съвсем ниска възраст се отглежда от тях и се чувства много добре, а полаганите грижи са адекватни и всеотдайни; битовите условия са много добри; има създадена среда и навици; у майката липсва способност да се грижи за детото, като връзката й с него не е особено интензивна, има дефицити в сферата на съпричастност като отговорна майка и самата тя се нуждае от подкрепа; поради това промяна на обстоятелствата, свързана с местоживеенето, би имала отрицателни последици за детето.

Като се позовал на чл. 137, ал. 1 СК, въззивният съд е посочил, че въпреки че детето ще продължи да живее при баба си и дядо си по бащина линия и те ще полагат непосредствените грижи, възпитание и надзор, следва да се произнесе с решението относно това на кого от родителите следва да бъде предоставено упражняването им. В тази връзка е приел, че и двамата родители нямат необходимото ниво родителски капацитет, което да им позволява да се грижат за детето самостоятелно и отговорно. И двамата употребяват наркотични вещества, като бащата е и осъждан два пъти за управление на МПС след употреба на наркотично вещество, присъдата за което е изтърпяна, и за държане на такова вещество. Двамата родители са податливи на хедонистични и егоистични нагласи, нямат изградени трудови навици и имат нужда от теоретично и практическо обучение за осъзнаване на отговорностите си като родители и за обогатяване и развитие на уменията си. Същевременно е счел, че бащата демонстрира свързаност с детето, между тях има изградено доверие и топъл контакт. Той познава добре детето си, неговите навици, режим, характер, предпочитания и особености. Прекарва време с него. За разлика от това, връзката на детето с майката не е толкова интензивна. Тя не е упражнявала достатъчно ефективни грижи за детето си и ги е прехвърлила изцяло на майката на ответника. През м. декември 2022 год. е напуснала жилището без детето и не се е интересувала за него в един доста продължителен период от време, като не е имало пречки да се вижда с него. Майката проявява известна лабилност на афективно-поведенческата система, която се засилва при провокации – ситуативно; прояви на автоагресивни актове, както и дефицити в сферата на съпричастност като отговорна майка. Проявява неустойчивост и непостоянство.

Въззивният съд е приел, че нивото на родителския капацитет не е единственият критерий, който трябва да се съблюдава при определяне упражняването на родителските права спрямо деца – следва да бъдат преценени не отделни обстоятелства, а съвкупност от обстоятелства, които касаят не само възпитателските качества на родителите, но и полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола, възрастта, възможността на помощ от трети лица, социално обкръжение и материални възможности – чл. 59, ал. 4 СК, както и всички обстоятелства, които засягат физическото, психическото и нравствено развитие на децата, респ. създаване на такива условия на живот, които да съответстват на нуждите им. Определящо основание за възлагане на родителските права е интересът на децата. В тази връзка, за да предпочете бащата като родителя, на когото да се възложи упражняването на родителските права, въззивният съд е взел предвид, че: майката на практика има неустановено местоживеене – въпреки, че е заявила, че живее в [населено място], е напуснала този адрес; в хода на производството е заминала за К., след което е споделила на вещото лице, че живее в [населено място] и има нов съжител; тези места, на които ищцата е пребивавала или пребивава, не се намира на територията на [населено място], което на практика препятства упражняването на родителските права, предвид това, че местоживеенето на детето е при родителите на бащата в [населено място]; влошените отношения между майката и бабата и дядото по бащина линия; желанието на майката да упражнява родителските права е само заявено, но липсват данни същата да е предприемала действия, за да види детето, след като е напуснала жилището, в т. ч. не се е възползвала от определения от РС – С. З. режим на лични отношения, тъй като е заминала за К.. Възможността бащата да упражнява родителските права е улеснена от това, че местоживеенето на детето е при неговите родители, които ще го контролират и направляват, предвид констатираните дефицити на родителски капацитет и биха препятствали евентуални прояви на асоциално поведение у него да повлияят по някакъв начин на положението на детето. Докато, ако на майката бъде възложено упражняването на родителските права и след като самата тя се нуждае от подкрепа относно своето положение, няма да кой да осигури този надзор, а и тя едва ли би могла ефективно да се грижи за правата, интересите и положението на детето.

Въззивният съд е определил режима на лични отношения между детето и всеки един от двамата родители, като е приел, че по отношение на майката режимът следва да е по-широк в сравнение с този на бащата, но без преспиване и двуразово до навършване на 6-годишна възраст на детото, тъй като то живее и се отглежда в същата къща, в която живее и неговият баща; майката не живее в [населено място] и няма данни да притежава жилище в града, като е отчел режима на детето, включващ следобеден сън, а след навършване на 6-годишна възраст – без преспиване, но и без прекъсване за следобеден сън на детото.

По отношение на издръжката на детото въззивният съд е приел, че необходимата такава в частност възлиза на 500 лв. и се дължи от двамата родители по равно, тъй като те не са трудово активни и нямат доходи.

Допускането на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 год. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 год., ОСГТК, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото.

Поставеният в изложението въпрос е обусловил изхода от спора, но същият е бил разрешен в съответствие със задължителните разяснения, дадени в ППВС № 1 от 12.11.1974 год. и Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 год. на ВКС по тълк. дело № 1/2013 год., ОСГТК, както и с последователната практика на ВКС, част от която е цитирана и от касатора, според която, когато съдът преценява какъв е най-добрият интерес на детето, за който следи служебно, от значение са не отделните обстоятелства, а съвкупността от тях. Съдът следва да съобрази всички конкретно установени обстоятелства, след анализ и оценка на релевантните факти, съобразявайки най-висшия интерес – интересът на детето.

В разглеждания случай въззивният съд е изложил подробни мотиви, като е анализирал установените обстоятелства и е обсъдил всеки един от примерно изброените в ППВС № 1/1974 год., чл. 59, ал. 4 СК, § 1, т. 5 от ДР на ЗЗакрД критерии: възпитателските и моралните качества на родителите, социално обкръжение, възрастта и полът на детето, изразената готовност на родителите да го отглеждат и възпитават, помощта на трети лица, жилищно-битови и други материални условия на живот. Преценката на въззивния съд относно родителския капацитет е съобразена и с приетото в Решение № 60244 от 14.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 784/2021 г., III г. о., ГК, според което при възлагането на родителските права най-важни са възпитателските качества на всеки от родителите, моралния облик, начина, вида, продължителността, ефективността на полаганите от родителя грижи към детето, неговата зрялост, изразената му готовност да живее с детето не само като заявление, но и като реално предприети действия за това. Децата имат интерес упражняването на родителските права да бъде възложено на този родител, сойто с оглед обстоятелствата е по-способен да полага грижи за тях. В обжалваното решение е прието, че и двамата родители притежават недостатъчно ниво на родителски капацитет, като въззивният съд е извел крайния си извод за предоставяне на родителските права на бащата след задълбочена оценка и съпоставка на възпитателските качества на всеки от родителите, примейки за решаващи следните обстоятелства – макар да има нужда да обогатява и развива уменията си като родител и при отглеждането на детето трайно да разчита на родителите си бащата познава добре детото си, неговите навици, режим, характер, предпочитания и особености, прекарва време с него, между тях има изградено доверие и топъл контакт; майката няма необходимата емоционална зрялост и не поставя детето във фокуса на приоритетите си, не е поемала самостоятелна отговорност в ежедневните нужди на детето, дезинтересирала се е от него в един доста продължителен период от време, липсата на изявена готовност, възможност и добри битови условия за отглеждане на детето. Освен това въззивният съд е обосновал наличието на елементите от фактическия състав на чл. 59, ал. 7 СК и е постановил детето да живее при бабата и дядото по бащина линия на основание чл. 59, ал. 7 СК, като е отчел, че те са годни да полагат грижи за него с оглед способността им да осъществяват фактическите действия по чл. 125 СК /в съответствие с приетото в решение № 29 от 4.04.2019 год. на ВКС по гр. дело № 3138/2018 год., IV г. о., ГК/.

Поради това, че въззивният съд не е разрешил правния въпрос в противоречие с практиката на ВС и ВКС, не е осъществено основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

С оглед изхода от спора касаторът следва да бъде осъден да заплати на насрещната страна направените разноски в касационното производство за възнаграждение за един адвокат в размер на 800 лв.

Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 88 от 20.03.2024 год., постановено по в, гр. дело № 636/2023 год. по описа на Окръжен съд – С. З.

ОСЪЖДА Р. А. П. с ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], да заплати на Г. И. Г. с ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], направените направените разноски в касационното производство за възнаграждение за един адвокат в размер на 800 лв.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: