ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1707

София 04.04.2025 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

разгледа докладваното от съдията Д. Ц. гр. д. № 739/2024 г. по описа на ВКС, І г. о. и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. А. Р. като пълномощник на Й. С. М. и В. С. М., срещу въззивно решение № 363 от 10.11.2023 г. по гр. д. № 118/2023 г. на Окръжен съд - Кюстендил. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение като постановено в противоречие със събраните по делото доказателства и с разпоредбите на относимите закони. Жалбоподателите поддържат, че ищците не са успели при условията на пълно и главно доказване успешно да установят, че те са собственици на процесния недвижим имот, както и че ответниците го държат без правно основание. Сочат, че те владеят имота на правно основание – правото им на собственост върху законно построената новоизградена сграда, която им дава право да ползват и земята.

Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следния въпрос: Може ли само на базата на съдебно решение по исковата молба на ищците с правно основание чл. 124 ГПК да се прецени, че ответниците не владеят процесния имот на годно правно основание, при положение, че по настоящото дело е установено, че ответниците са изградили законно в спорния имот сграда с всички документи и са изключителни собственици на тази сграда и имат право да ползват същата.

В отговор на касационната жалба ответниците по касация Д. Й. М. и Г. Й. М., чрез процесуалния си представител адв. С. К., изразяват становище, че не са налице сочените от жалбоподателите основания за допускане на касационно обжалване. Претендират разноски.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 571 от 09.12.2022 г. по гр. д. № 2406/2021 г. на Районен съд – Дупница, с което е признато за установено по отношение на В. С. М. и Й. С. М., че Г. Й. М. и Д. Й. М., са собственици на следния недвижим имот: нива, представляваща имот с № ***, находяща се в землището на [населено място], местността „Ж.“, с ЕКАТТЕ ***, с площ на имота от 1,026 дка, начин на трайно ползване: нива; категория на земята при неполивни условия: пета, вид собственост: частна; при посочени в диспозитива на решението граници и съседи, който имот съгласно скица на поземлен имот № 15- 1173754-18.12.2020г., издадена от СГКК-гр. К., е нанесен като поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], обл. К., одобрени със Заповед № РД-18-1022/27.04.2018 г. на изп. директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот е от 06.11.2020 г., с адрес на имота: местност „Ж.“, с площ 1 026 кв. м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: овощна градина, и на основание чл. 108 ЗС ответниците В. С. М. и Й. С. М. са осъдени да им предадат владението върху същия недвижим имот.

Въззивният съд е споделил формирания от първоинстанционния съд извод, че ищците са носители на правото на собственост върху имота и че ответниците упражняват фактическа власт върху него без правно основание.

Въззивният съд е приел за установено и не е било спорно между страните, че с решение № 4015 от 21.03.2002 г. на ПК-гр. Кочериново на наследниците на Г. М. М. е възстановено в съществуващи /възстановими/ стари реални граници правото на собственост върху процесния недвижим имот. Г. М. М. е починал на 09.06.1989 г., като след смъртта си е оставил четири деца - наследници по закон: С. Г. С. - дъщеря /починала на 27.11.2013г./; Й. Г. М. - син /починал на 16.12.2011г./; В. Г. С. – дъщеря /починала на 31.08.2005г./ и С. Г. М. – син /починал на 03.01.2016г./.Ищците по делото Г. Й. М. и Д. Й. М. са наследници по закон на Й. Г. М.- негови деца. Наследник по закон на прекия наследодател е и неговата съпруга Ц. И. М., която е починала на 07.02.2019 г. и е оставила като свои единствени наследници двамата си низходящи - ищците в производството. Ответникът В. С. М. е син и наследник по закон на С. Г. М. /починал на 03.01.2016г./, а ответницата Й. М. е негова съпруга. Установено е, че с Акт за нотариално завещание № 14/07.05.1984 г., съставен по нот. дело № 533/1984 г. по описа на Станкедимитровски районен съд, Г. М. М. е завещал на сина си Й. Г. М. цялото си движимо и недвижимо имущество, което ще притежава към момента на смъртта си.

Установено е, че между страните е водено гр. д. № 475/2017 г. по описа на РС-Дупница, по което, след инстанционен контрол, е постановено влязло в сила решение на 20.05.2020 г., с което е признато за установено по иска на Г. Й. М. и Д. Й. М., че ответниците В. С. М. и Й. С. М. не са собственици на описани в решението недвижими имоти, сред които и процесния, и на основание чл. 537 от ГПК е отменен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит на основание наследство и давностно владение № 169, том IV, рег. № 4620, дело № 546 от 16.11.2016 г. на нотариус Ст. Сотиров, с рег. № 293 в регистъра на НК, с район на действие РС-Дупница, с който ответниците са се легитимирали като собственици на имота.

Въз основа на показанията на свидетелката Д. Ц. и приложените към исковата молба писма от О. К. въззивният съд е приел, че от около три години ответниците са завладели имота, засадили овощни дръвчета и са започнали строеж в същия. На името на В. М. е било издадено разрешително за строеж в процесния имот с № 15/24.06.2019 г. за изграждане на обект „Стопанска постройка за съхранение на инвентар, в това число и помещение за обитаване“. Приел е, че преди завземането на имота, ищците, а преди тях наследодателят им Й. М., са владели и ползвали този имот след възстановяването му по реда на ЗСПЗЗ, като след този момент ищецът многократно е ходил до имота, където заварвал ответника В. М., и между тях възниквали спорове относно собствеността.

Въззивният съд е споделил извода на първата инстанция, че нотариалното завещание в полза на праводателя на ищците е произвело правно действие, което следва да бъде зачетено и по отношение на процесния имот. При формиране на този извод се позовал на разпоредбата на чл. 90а от ПР на ЗН, обявена за частично противоконституционна в частта, в която е предвидено, че завещание, съставено след включване в трудовокооперативни земеделски стопанства или други образувани въз основа на тях селскостопански организации на имоти на кооператори, собствеността върху които се възстановява по чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ, няма действие за тези имоти, на разясненията, дадени в т. 3 от ТР № 1от 19.05.2004 г. на ОСГК. Намерил е за неоснователно възражението на ответниците, че те владеят имота на правно основание. Посочил е, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява по несъмнен начин, че от няколко години ответниците се намират в имота и извършват строеж, който към момента на извършване на проверка от О. К. не е довършен.

Настоящият състав намира, че не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставения въпрос, тъй като същият не кореспондира с изложените от въззивния съд мотиви за уважаване на предявения против жалбоподателите ревандикационен иск, нито е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Изводът на въззивния съд, че ответниците владеят имота без правно основание, не е изведен въз основа на влязлото в сила решение по гр. д. № 475/2017 г. на Районен съд - Дупница, с което е уважен предявеният от Г. М. и Д. М. против жалбоподателите отрицателен установителен иск за собственост на процесния имот, а се базира на събраните по настоящото дело писмени и гласни доказателства, посочени от въззивния съд - показанията на св. Д. Ц., издаденото на името на В. М. през 2019 г. разрешение за строеж и писмо от О. К. обективиращо резултата от извършена по повод жалба от Г. М. проверка в имота, при която е констатирана недовършена стопанска постройка, изградена от В. М. въз основа на издаденото строително разрешение. Наличието на издадени строителни книжа за извършване на строеж в процесния недвижим имот не може да обоснове констатация за правно основание за осъществяване на владение върху имотите. Административните разрешения за застрояване на поземлените имоти нямат отношение към въпросите на собствеността и по този въпрос не съществува никакво съмнение в установената съдебна практика. При липсата на посочване на конкретна правна норма, чието приложение да е неясно и да създава трудности в правоприлагането, както и без да е посочена противоречива съдебна практика във връзка с поставения въпрос, то не може да се приеме, че е удовлетворено заложеното изискване за точно и мотивирано изложение на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК съобразно задължителните разяснения на т. 4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г.

По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.

В полза на ответниците Д. Й. М. и Г. Й. М. следва да се присъдят направените разноски в касационното производство в размер на 500 лв. за адвокатско възнаграждение.

Водим от гореизложеното съдът

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 363 от 10.11.2023 г. по в. гр. д. № 118/2023 г. на Окръжен съд Кюстендил.

ОСЪЖДА Й. С. М. и В. С. М. и двамата с адрес [населено място], [улица], [община], обл. К., да заплатят на Д. Й. М. с адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес] и Г. Й. М. с адрес [населено място], ул. Ю. Г.“ 3, [община], обл. К. разноски за адвокатско възнаграждение за защита пред ВКС в размер на 500 /петстотин/ лева.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: