О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 802София, 17.10.2023 година

Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и седми септември две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ:ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

изслуша докладваното от съдия К. Е. ч. т. д. № 1480/2023 година

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „Билиив“ ЕООД, [населено място] против определение № 997 от 24.04.2023 г. по в. ч. гр. д. № 911/2023 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено постановеното от Пловдивски районен съд определение № 628 от 16.01.2023 г. по гр. д. № 3126/2022 г. С първоинстанционния акт е върната исковата молба на „Билиив“ ЕООД и е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения против „Р. К. ЕООД (н.), Е. А. Б. от [населено място] и В. И. Г. - синдик на „Р. К. ЕООД (н.), иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 270, ал. 1 ГПК за прогласяване нищожността на решение № 106 от 21.02.2020 г. по т. д. № 234/2019 г. на Пловдивски окръжен съд като постановено по симулативен процес.

Частният касатор моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно. Изразява несъгласие с извода на въззивния съд за недопустимост на иска поради ограничението на чл. 299, ал. 3 ГПК. Поддържа, че доколкото той не е участвал като страна в производството, по което е постановено оспорваното решение, спрямо него разпоредбата на чл. 299, ал. 3 ГПК не намира приложение. Счита, че при преценката за недопустимост на иска решаващият състав не е взел предвид обстоятелството, че в случая синдикът на дружеството в несъстоятелност е действал против интересите на кредиторите на несъстоятелността и в нарушение на задълженията си да бъде гарант за законност, като е изразил становище за основателност на предявения срещу дружеството положителен установителен иск и не е направил никакви правоизключващи, правоунищожаващи или правопогасяващи възражения срещу установяваното с иска вземане, което поведение подкрепя твърдението в исковата молба за симулативност на процеса. Според него, въззивният съд неправилно се е позовал на разпоредбата на чл. 694, ал. 8 ТЗ, разширяваща субективните предели на силата на пресъдено нещо на решението по иск с правно основание чл. 694 ТЗ и по отношение на неучаствалите в установителния процес кредитори, без да съобрази, че постановеното в симулативен процес съдебно решение е нищожно и не поражда правни последици, в. т. ч. и сила на пресъдено нещо. В жалбата се поддържа и оплакване за допуснато от въззивния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в необсъждане на възражението на частния жалбоподател, че при условията на проведен симулативен процес по установителен иск с правно основание чл. 694 ТЗ следва да се признае на неучаствалите в производството по чл. 694 ТЗ кредитори правото да оспорят по исков ред постановеното без тяхно участие съдебно решение като нищожно.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационното обжалване се поддържа на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност, както и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Като значим за делото е посочен въпросът: „Следва ли на неучаствалите кредитори в производството по чл. 694, ал. 1 - 3 от ТЗ да се признае право да разкрият симулативността на водения процес при предвиденото в чл. 694, ал. 8 ТЗ установително действие в отношенията на длъжника, синдика и всички кредитори в производството по несъстоятелността“.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:

Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна в процеса, поради което е процесуално допустима.

Производството по гр. д. № 3126/2022 г. е образувано пред Пловдивски районен съд по искова молба на „Билиив“ ЕООД, с която е предявен установителен иск против „Р. К. ЕООД (н.), Е. А. Б. от [населено място] и В. И. Г. - синдик на „Р. К. ЕООД (н.), за прогласяване нищожността на основание чл. 270, ал. 1 ГПК на влязлото в сила решение № 106 от 21.02.2020 г. по т. д. № 234/2019 г. на Пловдивски окръжен съд като постановено по симулативен процес. С посоченото решение, постановено при участие на синдика на „Р. К. ЕООД (н.), е уважен предявен от Е. А. Б. против „Р. К. ЕОД (н.) положителен установителен иск по чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ за съществуване на вземане към дружеството, което е включено в списъка на неприетите вземания, одобрен на 21.12.2017 г. Ищецът е обосновал активната си легитимация за предявяване на иска с качеството си на кредитор на несъстоятелността на „Р. К. ЕООД (н.), придобито по силата на договори за цесия от 23.07.2020 г. и 18.03.2021 г., сключени с друг кредитор на несъстоятелността с приети вземания срещу длъжника – „Си Ф. Г. ЕООД. Нищожността на решението е аргументирана с твърдения, че същото е постановено по симулативен процес, в който синдикът е изразил становище за основателност на предявения срещу длъжника положителен установителен иск и не е противопоставил възражения срещу вземането на ищцата, действайки по този начин в нарушение на вменените му от закона задължения и против интересите на всички кредитори на несъстоятелността.

Първоинстанционният съд е върнал исковата молба и е прекратил производството, като е приел, че искът е недопустим с оглед разпоредбата на чл. 299, ал. 3 ГПК, която не допуска страна по делото да оспорва влязлото в сила решение като постановено по привиден процес, и специалната разпоредба на чл. 694, ал. 8 ТЗ, която разпростира силата на пресъдено нещо на решението по установителните искове с правно основание чл. 694, ал. 1-3 ТЗ по отношение на всички кредитори на несъстоятелността, в т. ч. и неучаствалите в производството по чл. 694 ТЗ.

За да потвърди връщането на исковата молба, Пловдивски окръжен съд е споделил изцяло изводите на първата инстанция. Приел е, че: По силата на чл. 694, ал. 8 ТЗ влязлото в сила решение по т. д. № 234/2019 г. има установително действие в отношенията на длъжника, синдика и всички кредитори на несъстоятелността, поради което разпростира силата си на пресъдено нещо и по отношение на ищеца, независимо от неучастието му като страна - главна или подпомагаща в делото; Разпоредбата на чл. 694, ал. 8 ТЗ разпростира субективните предели на силата на пресъдено нещо, очертани в чл. 298 ГПК, като ги разпростира и спрямо лица, които не са били участници в процеса – кредитори в производството по несъстоятелност; Доколкото производството по чл. 694 ТЗ съпътства производството по несъстоятелност, постановеното в него решение намира отражение върху правната сфера и на кредиторите, които не са конституирани като страни в процеса, чрез въвеждане на нов кредитор и намаляване/увеличаване на процента на удовлетворяване на вземанията им.

Настоящият състав на ВКС намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.

На първо място, не може да се счете, че въззивното определение е очевидно неправилно. В практиката на ВКС по приложението на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК се приема, че очевидно неправилен е съдебният акт, страдащ от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция „prima facie” въз основа на мотивите към въззивното решение или определение. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност предполага въззивното решение или определение да е постановено при особено тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или да е явно необосновано. Особено тежко нарушение на закона ще е налице, когато въззивният съд е приложил закона „contra legem” - във видимо противоречи с неговия смисъл, решил е спора „extra legem” - въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, не е приложил императивна правна норма, нарушил е основополагащи принципи и правила на съдопроизводството, а явна необоснованост - когато въззивният съд е формирал изводите си във видимо грубо противоречие с правилата на формалната логика.

В случая тези предпоставки не са налице.

В изложението към частната касационна жалба очевидната неправилност на обжалваното определение е обоснована с твърдение, че въззивният съд не е обсъдил и не се е произнесъл по основното възражение на частния жалбоподател срещу извода на първоинстанционния съд за недопустимост на предявения установителен иск, а именно – че заради особената роля на синдика в производството по несъстоятелност като гарант за законност в производството по чл. 694 ТЗ трябва да се признае право на неучаствалите в производството по чл. 694 ТЗ кредитори да оспорват постановеното решение като привидно. Действително, в мотивите към обжалваното определение посоченото възражение не е обсъдено, но крайният извод на въззивния съд, че поради изричната и специална разпоредба на чл. 694, ал. 8 ТЗ ограничението на чл. 299, ал. 3 ГПК важи и за неучаствалите в производството по чл. 694 ТЗ кредитори на несъстоятелността, имплицитно отрича основателността на възражението. Като е достигнал до извод, че понятието „страна“ по смисъла на чл. 299, ал. 3 ГПК обхваща и неучаствалите в производството по чл. 694 ТЗ кредитори, спрямо които по изрично разпореждане на закона – чл. 694, ал. 8 ТЗ, се разпростира силата на пресъдено нещо на решението по чл. 694 ТЗ, въззивният съд се е произнесъл, че неучаствалите кредитори не разполагат с право на иск за прогласяване нищожност на същото решение. При този извод на решаващия състав, формалното необсъждане на възражението на частния жалбоподател не може да се квалифицира като особено тежко нарушение на съдопроизводствените правила, водещо до очевидна неправилност на определението по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.

Касационното обжалване не може да бъде допуснато и по поставения в изложението въпрос, независимо че същият е релевантен за изхода на спора. По отношение на този въпрос не е налице поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

В случая, разпоредбите, с които въззивният съд е мотивирал извода си за недопустимост на предявения установителен иск, са ясни и точни и не създават предпоставки за нееднозначно тълкуване и прилагане от съдилищата. В чл. 694, ал. 1-3 ТЗ е уредено правото на длъжника и на кредиторите в производството по несъстоятелност да предявят пред съда по несъстоятелност искове за установяване несъществуването или съществуването на предявени в производството по несъстоятелност вземания. С чл. 694, ал. 4 ТЗ /ДВ бр.105/2016 г./ е предвидено задължително участие на синдика в производствата по ал. 1 - 3 на чл. 694 ТЗ, като според практиката в решение № 125 от 04.07.2017 г. по т. д. № 2591/2016 г. на ВКС, І т. о., синдикът не е същинска страна в процеса - главна или подпомагаща, а участва с цел осигуряване на гаранция срещу симулативност на производството и действа в защита на общия интерес на всички участници в производството по несъстоятелността; Конституирането на синдика е проявна форма на неговите правомощия по чл. 658, ал. 1, т. 10 ТЗ. Освен чрез участието на синдика, защитата на общия интерес на всички участници в производството по несъстоятелност, в т. ч. срещу воденето на симулативен процес, е гарантирана и посредством предвидената в чл. 694, ал. 4, изр. 2 ТЗ процесуална възможност за кредиторите с приети вземания по чл. 693 ТЗ, както и за кредиторите, чиито вземания са предмет на предявен иск по ал. 1 - 3, да встъпят като трети лица - помагачи на длъжника в производствата по ал. 2 на чл. 694 ТЗ, съответно посредством уредената в чл. 694, ал. 5 процесуална възможност за неучастващите в производствата по ал. 1 и ал. 3 кредитори да встъпят в производството по вече предявен от длъжника или от друг кредитор иск като съищец до първото заседание по делото. Предвид така уредените гаранции, които в достатъчна степен осигуряват защитата на всички участници в производството по несъстоятелност, с разпоредбата на чл. 694, ал. 8 ТЗ законодателят е постановил, че влязлото в сила решение по иск по ал. 1 - 3 на чл. 694 ТЗ има установително действие в отношенията на длъжника, синдика и всички кредитори в производството по несъстоятелност. По изрично разпореждане на закона в чл. 694, ал. 8 ТЗ влязлото в сила решение, постановено по повод на исковете по чл. 694, ал. 1 - 3 ТЗ, разпростира силата си на пресъдено нещо и по отношение на всички кредитори на несъстоятелността, които формално не са имали качеството на страна в развилото се без тяхно участие исково производство. Разпростирането на субективните предели на силата на пресъдено нещо създава равнопоставеност между всички кредитори на несъстоятелността и същевременно обвързва неучаствалите в производствата по чл. 694, ал. 1 - 3 ТЗ кредитори, наравно с кредиторите, участвали като главна и/или подпомагаща страна, с всички последици, ограничения и забрани, присъщи на силата на пресъдено нещо – чл. 298 и чл. 299 ГПК. Поради това, както за участвалите, така и за неучаствалите кредитори, важи ограничението на чл. 299, ал. 3 ГПК, че влязлото в сила решение не може да бъде оспорвано от страна като постановено по привиден процес. Признаването на право на неучаствалите кредитори да оспорват влязлото в сила решение по чл. 694, ал. 1 - 3 ТЗ с твърдения, че решението е постановено по симулативен процес, би създало правна несигурност за всяко едно производство по несъстоятелност и би лишило от смисъл разпоредбите на чл. 694, ал. 4 и ал. 5 ТЗ, гарантиращи интересите на всички участници в производството по несъстоятелност и защитата им срещу провеждане на смулативен процес по чл. 694, ал. 1 - 3 ТЗ. В същия смисъл се е произнесъл и въззивният съд с обжалваното определение, като при съществуващата ясна и точна правна уредба, която не предполага неточно тълкуване на разпоредбите на чл. 694 ТЗ и чл. 299, ал. 3 ГПК и създаване на неправилна или на противоречива съдебна практика по приложението им, определението не следва да се допуска до касационно обжалване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 997 от 24.04.2023 г. по в. ч. гр. д. № 911/2023 г. на Пловдивски окръжен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: