ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 1081

гр. София, 07.04.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на осемнадесети март, две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

КРАСИМИР МАШЕВ

като разгледа докладваното от съдия Марков т. д.№2288 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Слънчев бряг“ АД срещу решение №51 от 18.06.2024 г. по в. т.д.№55/2024 г. на АС Бургас. С решението в обжалваната част след частична отмяна на решение №12 от 16.01.2024 г. по т. д.№347/2022 г. на ОС Бургас, е обявен за нищожен чл. 9, ал. 2, т. 6 от Договор №И53-00А0-09 от 24.04.2017 г., сключен между „Слънчев бряг“ АД и „Лодос 22“ ЕООД и „Слънчев бряг“ АД е осъдено да заплати на „Лодос 22“ ЕООД сумата от 12 316.32 лв., частичен иск от претенция в общ размер на 49 265.29 лв., представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване, ведно със законната лихва върху тази сума от 11.10.2022 г. до окончателното изплащане, като е разпределена и отговорността за разноските.

В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила, като в изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. Неустойката, уговорена в чл. 9, ал. 2, т. 6 от процесния договор, излиза ли извън пределите на нравствената допустимост и присъщите й функции и в този смисъл противоречи ли на добрите нрави. 2. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства, фактически констатации и доказателства по делото, събрани в първата и във втората инстанции. 3. Когато в правна норма, предвиждаща задължение, липсва изрично посочен адресат...