ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№. 1084
гр. София, 07.04.2025 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. ТК, II отделение, в закрито заседание на единадесети март, две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
КРАСИМИР МАШЕВ
като разгледа докладваното от съдия Марков т. д.№2220 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на синдика на „Контракт инвест“ ООД /н/ – А. Й. К. срещу решение №40 от 17.05.2024 г. по в. т.д.№52/2024 г. на АС Бургас. С обжалваното решение е потвърдено решение №260063 от 14.12.2023 г. по т. д.№81/2021 г. на ОС Бургас, с което е отхвърлен предявеният от синдика на „Контракт инвест“ ООД /н/ иск по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ за обявяване недействителността спрямо синдика, длъжника и кредиторите на несъстоятелността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт от 08.05.2019 г. на нотариус С. А. – Несебър между продавача „Контракт инвест“ ООД и купувача С. П. Н..
В жалбата се навеждат доводи, че решението е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон. Посочва се, че първоинстанционният съд грубо е нарушил разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ГПК при провеждане на две от съдебните заседания по делото, а въззивният съд необосновано и незаконосъобразно не е отстранил тези нарушения, като по този начин е лишил синдика от възможността да задава въпроси към вещото лице по изготвеното заключение и да поиска да бъде изготвено друго такова от компетентно вещо лице. Поддържа се, че преценката относно съпоставимостта на престациите следва да се извършва не на база уговореното между страните, а на база реално постъпилото в патримониума на продавача /масата на несъстоятелността/, видно от ясната разпоредба на чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ. В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. Представлява ли съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правото на защита на страна по делото, която не е представлявана то пълномощник, когато делото не е отложено, въпреки направено искане, че е налице препятствие, което страната не може да отстрани. 2. Според разпоредбата на чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ, преценката относно обективния критерий - даденото от несъстоятелния длъжник значително да надхвърля по стойност полученото от него, следва да се извършва на база реално полученото имуществено право или следва да се извършва единствено и само на база стойностите на договореното, което обаче не е постъпило реално. Спрямо първи въпрос се поддържа наличие на селективното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а спрямо втори – че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, предвид противоречивото му решаване от различни състави на ВКС, съответно в решение №67 от 30.03.2011 по т. д.№746/2010 г. на ВКС, ТК, Второ отделение и в решение №60095 от 07.02.2022 г. по т. д.№1728/2020 г. на ВКС, ТК, Първо отделение.
Ответниците по касация не заявяват становище по жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е посочил, че разпоредбата на чл. 647 от ТЗ дава възможност на кредитор или на синдика на несъстоятелното дружество да поискат да бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността определен кръг увреждащи действия и сделки, при наличието на съответните, специфични за отделните фактически състави, елементи. Приел е, че в случая длъжникът-продавач е престирал (прехвърлил е собствеността върху) недвижим имот, който е бил обременен с ипотека, чиято най-висока пазарна стойност би могла да бъде 36 200 лв., а ответникът-купувач е платил срещу прехвърлената му собственост, според изявлението на представителя на продавача при сключването на сделката, сума в размер на 18 490.50 € или 36 163.39 лв. Изложил е съображения, че доводите на синдика за липса на всякакво плащане по сделката нямат отношение към предмета на спора, тъй като плащането на цената не е сред предпоставките за уважаване на иска по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ, тъй като хипотетичната липса на плащане би създала за синдика възможност да упражни потестативното право на едностранно разваляне на договора поради неизпълнение, но с такъв иск съдът не е сезиран. При тези данни е счел, че не може да се приеме, че даденото по сделката от страна на дружеството значително надхвърля по стойност полученото, тъй като продажната цена от 36 163.39 лв. е равна на 99.90% от най-високата възможна пазарна стойност на имота, посочена от вещото лице, като дори към оценката на вещото лице да се прибави 20% ДДС, продажната цена би била равна на 83.32% от най-високата пазарна стойност на имота, което несъответствие не е значително и може да се приеме за израз на свободата на договаряне, но не е основание за обявяване недействителност на сделката на основание чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ. Намерил е за неоснователни оплакванията на синдика във въззивната жалба за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, изразяващи се в лишаването му от възможност да възрази против необоснованото допълнително заключение. На първо място е отчел, че основното заключение (даващо средна пазарна стойност на имота в размер на 36 200 лв.), прието в съдебно заседание на 24.01.2023 г., не е оспорено от синдика (който е присъствал при изслушването на експерта и е поставил въпроси), а е поискал да се изпълни допълнителна експертиза, като се проверят и съобразят средни офертни пазарни цени, касаещи сградата, в която се намира процесния имот, както и реално сключени сделки. Установил е също така, че допълнителното заключение е прието в съдебно заседание на 03.10.2023 г., за което синдикът е бил редовно призован, като делото е насрочено за тази дата с определение на съда от 14.07.2023 г., а на 28.07.2023 г., в изпълнение на указания, дадени му със същото определение, синдикът е представил по делото доказателства за внесен депозит за допълнителното заключение на вещото лице, като чак на 02.10.2023 г. – един ден преди насроченото съдебно заседание, но повече от два месеца след получаването на призовката – синдикът е уведомил съда, че на 03.10.2023 г. следва да участва като процесуален представител в друго производство по несъстоятелност пред САС, заседанието по което било насрочено преди това по делото на ОС Бургас. При тези данни е приел, че синдикът в тази ситуация при желание за добросъвестно упражняване на процесуалните права (чл. 3 ГПК) е имал две възможности: или да организира до 03.10.2023 г. защитата и представителството си по делото пред ОС Бургас; или веднага след получаването на призовката да уведоми ОС Бургас за ангажимента си пред САС и да поиска пренасрочване на делото, но не е използвал нито една от двете възможности, което мотивира извод за недобросъвестно упражняване на процесуални права и че предпоставките по чл. 142, ал. 2 ГПК да не се дава ход на делото, не са били налице, тъй като не е възникнало внезапно препятствие за явяване на синдика, което той не е можел да отстрани. Посочил е, че дори да се приеме хипотетично наличие на процесуално нарушение, то в конкретния случай не е съществено и не засяга правата на страната, тъй като крайният правен извод за неоснователност на иска е направен при съобразяване на най-високата възможна пазарна стойност на имота, посочена от вещото лице в основното неоспорено заключение, а не в допълнителното заключение, прието на 03.10.2023 г., както и (в определение от 27.03.2024 г.) че синдикът е имал възможност да изрази становище по приемане на допълнителното заключение и да поиска повторна експертиза преди делото да се обяви за решаване в съдебно заседание на 14.11.2023 г., но не е сторил това.
Настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато.
Първият от формулираните от касатора въпроси е свързан с мотивите на въззивния съд относно предпоставките по чл. 142 ГПК при провеждане на открито съдебно заседание пред първоинстанционния съд, но предвид приетата от въззивната инстанция липса на оспорване на основното заключение и на искане на допускане на повторно заключение пред първоинстанционния съд, каквато възможност синдикът е имал до 14.11.2023 г., но не се възползвал от нея, становището относно законосъобразността на процесуалните действие на първата инстанция не се явява единствено обусловило решаващата воля на въззивния съд (вкл. относно неоснователност на искането за допускане на доказателства по реда на чл. 266, ал. 2 ГПК), респективно какъвто и отговор да се даде на този въпрос, изходът на спора не би се променил.
Касационно обжалване не може да се допусне и по втория от въпросите. Възприетото от въззивния съд становище по този въпрос е изцяло в съответствие със споделяните от настоящия състав разяснения (наличието на които изключва поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК), дадени в решение №60095 от 07.02.2022 г. по т. д.№1728/2020 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, което решение, противно на твърденията на касатора, по никакъв начин не се явява в противоречие с приетото от ВКС в решение №67 от 30.03.2011 по т. д.№746/2010 г. на ВКС, ТК, Второ отделение (в което съставът на ВКС е посочил, че уговорено в нотариален акт плащане за право на собственост върху недвижим имот с 33 броя полици, които не са редовно платежно средство и нямат материална стойност, води до извод за липса на адекватност на насрещните престации). Съгласно цитираното решение №60095 от 07.02.2022 г., хипотезисът на чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ изисква съпоставяне на насрещни стойности, респ. стойността на „даденото“ от продавача и „полученото“ от купувача, като в противоречие с буквалното съдържание на нормата, касаторът отнася причастието „дадено“ към престацията на купувача и счита за релевантна преценката единствено на нейното наличие /реално изпълнение/, въпреки че „даденото“ следва да се отнесе към характерната за сделката /съществена/ престация на продавача, срещу която се получава и да се прецени еквивалентността на двете, а не съответствието между „дължимо“ и „дадено“ от едната страна по сделката. Тезата на ищеца е и напълно нелогична, приравнявайки последиците от неизпълнението или от симулативността на една сделка /атакуеми с други искове – за разваляне на договора за покупко-продажба на недвижим имот, респ. за прогласяване на нищожността му и оттук отпадане обвързаността на самите страни със сделката/ с последиците на относителната й недействителност, противопоставима единствено на кредиторите на несъстоятелния продавач. Според логиката на касатора, с откриване производството по несъстоятелност на продавача по сделката всички неизпълнени от купувач сделки, попадащи в подозрителния период, биха били относително недействителни спрямо кредиторите. ТЗ – част IV обаче, не разграничава отговорността за неизпълнение на сделка, спрямо това дали попада или не в подозрителния период, предоставяйки на синдика правото да прекрати всеки неизпълнен /изцяло или частично/ договор, по който страна е несъстоятелният длъжник. Следователно, един и същ факт - неизпълнение на договореното - според ищеца предпоставя възможност както за разваляне, така и за обявяване на относителна недействителност на сделка, извършена в подозрителния период, което е правно абсурдно. Само алтернативни възможности, почиващи на различни, а не еднакви факти, могат да обосноват атакуване на сделката като относително недействителна или упражняването на възникнало потестативно право за развалянето й.
С оглед изложеното касационно обжалване не може да бъде допуснато, поради което и на основание чл. 288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №40 от 17.05.2024 г. по в. т.д.№52/2024 г. на АС Бургас.
ОСЪЖДА „Контракт инвест“ ООД /н/ да заплати по сметка на ВКС, държавна такса в размер на 30 лв.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.