ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1714

гр. София, 07.04.2025 год.

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

като изслуша докладваното от съдията Николова гр. д. № 4971/2023 год. по описа на ВКС, II г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288, вр. с чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. С. Г., чрез процесуален представител адв. Л. Д., срещу решение № 163 от 07.07.2023 год. по въззивно гр. д. № 198/2023 год. на Окръжния съд в гр. Сливен, с което се потвърждава решението от 31.03.2023 год. по гр. д. № 551/2022 год. на Новозагорския районен съд за уважаване на предявения от Ц. Д. Г. и Й. Д. Г. против касаторката иск с правно основание чл. 108 ЗС. Признато е за установено, че спорната между страните реална част от 10,7 кв. м. по границата на собствения на ответницата ПИ *** попада в притежавания от ищците ПИ ***, като ответницата е осъдена да предаде владението върху тази реална част, чиито граници са обективирани и означени на скицата на вещото лице, приложена на л. 111 от първоинстанционното дело, която е обявена за неразделна част от решението.

В касационната жалба се поддържа наличие на касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК – неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според оплакванията в жалбата, съдът не е извършил самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, в нарушение на съдопроизводствените правила не е допуснал събирането на относими и допустими доказателства, както и е отказал да приложи материалноправната норма на чл. 117а ЗУТ при изследване на основното възражение на ответницата, че спорната реална част попада в собствения имот. Изтъква се, че по смисъла...