РЕШЕНИЕ

№ 204

София, 08.04.2025г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в публично съдебно заседание на тридесети януари две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

М. Х.

при участието на секретаря А. К. като изслуша докладваното от съдията М. Х. гр. д. № 1632 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 и сл. от ГПК.

Образувано е по касационна жалба от В. П. К., Й. П. К. и Б. В. П., чрез адвокат И. П., срещу въззивното решение на Софийски апелативен съд №1129/05.10.2023 г. по в. гр. д. № 1494/2023 г.

Касационното обжалване е допуснато с определение №4955/31.10.2024г. в хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. 2 от ГПК за проверка евентуалната недопустимост на въззивното решение постановено по отношение на лица, които не са заявили по надлежен ред защита на свое субективно материално право, с оглед приложението на чл. 26, ал. 2 от ГПК.

Трайно установена е практиката на ВКС (решение №60/19.04.2021г. по гр. д.№3359/2020г. на І г. о.; решение №295/27.11.2013г. по гр. д.№2141/2013г. на ІІІ г. о.; решение № 101/20.04.2011 г. по гр. д.№ 776/2010г. на ІІІ г. о. и др.) относно процесуалната легитимация на страните в производството и възможността всяко лице да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или едно право, когато има интерес от това. Легитимираните страни в исковия процес са тези, които претендират, че са носители на материалните права, засегнати от правния спор, предмет на процеса, за онзи обем права, които считат, че притежават. Когато ищецът твърди и представя доказателства, че е съсобственик на една вещ (имот) заедно с други лица, той е легитимиран да предяви иск за защита на правото си само за онзи обем права, които счита, че притежава, предвид забраната по чл. 26, ал. 2 ГПК да се предявяват пред съд чужди права от свое име. Такъв ищец не е легитимиран да търси защита на правата на останалите съсобственици, защото той не е нито техен представител, нито процесуален субституент. Предявеният иск, в частта, с която се претендира защита на материалното право по отношение на притежаваните от останалите съсобственици идеални части вещта (имота), не предявили иска, е недопустим, предявен в нарушение на императивната норма на чл. 26, ал. 2 ГПК. Постановеното по него решение, извън обема права, принадлежащи на ищеца, също е недопустимо.

В жалбата си В. П. К., Й. П. К. и Б. В. П. поддържат оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, като постановено без анализ на събраните доказателства и въведените в производството възражения. Твърдят, че въззивният съд не е обсъдил своевременно въведените доводи относно липса на погасяване на продажната цена по отношение на прехвърлителя Б. В. П., тъй като сумата неправилно е заплатена по сметка на ЧСИ, по перемирано дело и при неизпълнение на съдебното решение, предварителния договор и отправеното до купувача уведомление. Излагат, че плащането не е извършено в срок от получаване на отправената до купувача покана. Твърдят, че неизпълнението на задължението по отношение на един от продавачите, представлява пълно неизпълнение на поетите с договора задължения, тъй като той не може да бъде обявен за окончателен само за част от уговорената между страните престация. В жалбата са наведени и доводи за необсъждане от въззивния съд на възраженията за неизпълнение на поетите с предварителния договор задължения от купувача. По същество претендират за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което искът да бъде уважен.

Насрещната страна П. Д. К. оспорва жалбата. Твърди, че въззивното решение по отношение на В. К. и Й. К. е недопустимо. Изразява становище за неоснователност на касационната жалба на Б., тъй като същата е получила определената с влязлото в сила решение по чл. 19, ал. 3 ЗЗД продажна цена на притежаваната от нея идеална част от имота в срок и в пълен размер.По същество претендира за отхвърляне на жалбата и присъждане на направените по делото разноски.

Въззивният съд е потвърдил решението на първостепенния Софийски градски съд за отхвърляне на предявения от В. П. К., Й. П. К. и Б. В. П. срещу П. Д. К. иск с правно основание чл. 362, ал. 2 ГПК за обезсилване на решение № 2175/08.08.2022 г. постановено по гр. д. №8128/2021 г. на СГС, с което е обявен за окончателен сключеният на 31.12.2020 г. предварителен договор за покупко-продажба на подробно описан недвижим имот, представляващ апартамент № 6, с адрес [населено място], район „В.“, [улица], вх. *, ет. *, заедно с прилежащите избено помещение № 6, таванско помещение № 6, както и с 47/1237 ид. ч. от общите части на сграда и от правото на собственост върху поземления имот, в който е построена сградата.

За да постанови този резултат, съдът приел, че по делото са безспорни обстоятелствата, че с постановеното по делото решение №2175/08.08.2022 г., поправено с решение № 2990/01.11.2022 г., е обявен за окончателен, по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД, сключеният на 31.12.2020 г. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, с който Д. П. К., В. П. К., Й. П. К. и Б. В. П. се задължили да прехвърлят на П. Д. К. съсобствения си недвижим имот – апартамент № 6, подробно описан, за сумата от 208 180 лева, при условие, че в двуседмичен срок от влизане на решението в сила П. К. заплати на продавачите останалата част от продажната цена на стойност – 187 380 лева, както следва: на Д. П. К. – 52 380 лева; на В. П. К., Й. П. К. и Б. В. П. – по 45 000 лева, включително, чрез прихващане на платените за сметка на ответниците задължения към държавата.

Съдът приел, че решението на Софийски градски съд не било обжалвано, поради което направил извод, че същото е влязло в сила на 14.10.2022г., след изтичане срока за обжалването му. Посочил, че от тази дата за ищцата/купувач П. Д. К. е започнал да тече двуседмичният срок по чл. 362, ал. 1 ГПК за изпълнение на задължението за заплащане на остатъка от договорената продажна цена.

Констатирал, от представените платежни нареждания от 21.10.2022г., че със същите П. К. заплатила дължимата продажна цена на В. К. и Й. К. от по 45 000лв. и на Д. К. в размер на 52 380лв. На същата дата, 21.10.2022 г., П. Д. К. превела по сметка на ЧСИ С. Я., рег. №* сумата от 45 000 лева, в изпълнение на полученото на 16.08.2022г. запорно съобщение по изпълнително дело № 20158440404018, с длъжник Б. В. П..

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направил извод, че срокът за обжалване на постановеното от първостепенния съд решение по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД е започнал да тече от връчване на съобщенията за изготвянето му. Приел, че от значение за този срок било единствено официалното удостоверяване на връчването на преписа от съдебния акт, в изпълнение на задължението на съда по чл. 7, ал. 2 ГПК. Изложил, че доколкото решението е влязло в сила на 14.10.2022г., извършеното плащане от купувача П. К. на 21.10.2022 г. било в рамките на двуседмичния преклузивен срок по чл. 362, ал. 1 ГПК.

Съдът намерил за неоснователно възражението на Б. П., че плащането по изпълнително дело № 20158440404018 на ЧСИ С. Я. не представлява изпълнение на задължението на купувача П. К. за погасяване на остатъка от продажната цена. В тази връзка отбелязал, че след получаване на запорното съобщение купувачът К. имала задълженията на пазач на дължимите на длъжника суми (по чл. 507, ал. 3 ГПК). С оглед на това и забраната на чл. 507, ал. 2 ГПК, третото задължено лице не следвало да предава дължимите от него суми на своя кредитор (длъжник по изпълнително дело). Заключил, че с извършения превод от К. на сумата от 45 000 лева по сметка на съдебния изпълнител Я., е настъпил погасителният ефект по отношение на задължението към кредитора Б. П., тъй като изпълнението е направено в полза на овластено от закона лице.

Съдът намерил за неотносими към производството възраженията за настъпила перемпция по изпълнителното производство, за плащане на сумата без основание, както и тези касаещи предмета на влязлото в сила съдебно решение по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД. Изложените съображения обосновали крайния му извод за неоснователност на иска за обезсилване на влязлото в сила решение по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, по реда на чл. 362 от ГПК.

При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до нищожност на обжалваното решение.

Въззивното решение, както и потвърденото с него решение на първостепенния Софийски градски съд са частично недопустими по следните съображения:

Първостепенният съд е бил сезиран с искане от Б. В. П. за обезсилване на влязлото в сила решение №2175/08.08.2022 г. постановено по гр. д. № 8128/2021 г. на СГС поради неплащане продажната цена за собствените 5/24 ид. ч. от прехвърления недвижим имот. Наведените в производството твърдения са били за ненадлежно изпълнение на задължението за плащане на сумата от 45 000лв., преведена по сметка на ЧСИ С. Я., вместо на продавача по сделката; за плащане извън преклузивния срок, както и за настъпила в хода на изпълнителното производство перемпция. Направено е искане за обезсилване изцяло на влязлото в сила решение по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД с твърдения, че е налице пълно неизпълнение поради неделимост на престацията.

В противоречие с трайно установената практика на ВКС по приложение на чл. 26, ал. 2 от ГПК, първостепенният и въззивният съд са се произнесли извън обема на притежаваната от ищцата идеална част от процесния имот, по отношение на съсобственици – продавачи, които не са предявили искания за защита на своите права. Съдилищата не са съобразили обстоятелството, че когато съсобственици обещават да продадат общ имот, респ. при обявяване за окончателен на предварителен договор за продажба на съсобствен недвижим имот, всеки от съсобствениците обещава да продаде своята част. С оглед делимостта на преобразуващото право по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, при няколко продавачи по предварителния договор, купувачът има право срещу всеки от тях да иска прехвърляне на притежаваната от него идеална част. В този случай съсобствениците са обикновени другари и ако за прехвърлянето на някоя от частите има пречка, това не може да се отрази на прехвърлянето на частите на останалите съсобственици, като солидарността по закон не е предвидена за този вид договори. Съответно, неизпълнението на задължението на купувача за плащане на продажната цена по отношение на един от продавачите по влязлото в сила решение по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, има за последица обезсилване на решението само по отношение на притежаваната от този съсобственик идеална част от имота, предмет на продажбата. Процесуално легитимиран да предяви иска по чл. 362 от ГПК и признат от закона правен интерес от това има единствено съсобственикът, по отношение на който е налице неизпълнение на задължението за заплащане на продажната цена, в определения с решението по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД размер и срок.

С оглед на това, когато един от съсобствениците предяви иск за обезсилване на решението по отношение на целия имот, този иск като предявен в нарушение на правилото на чл. 26, ал. 2 от ГПК, а следователно и поради липса на признат от закона интерес, е недопустим за идеалните части, извън обема на притежаваното от ищеца право. Образуваното исково производство и постановените съдебни решения по предявен частично недопустим иск по чл. 362 от ГПК, също са частично недопустими.

В заключение, ищцата Б. П. не е легитимирана да претендира обезсилване на влязлото в сила решение по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД извън притежаваната от нея идеална част от имота, предмет на договора за покупко-продажба. Произнасянето на първостепенния и на въззивния съд относно наличието на предвидените в закона предпоставки за обезсилване на влязлото в сила решение по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД по отношение на притежаваните от В. П. К. и Й. П. К. по 8/24 ид. ч. от процесния недвижим имот, е недопустимо. Въззивното решение и потвърденото с него решение на първостепенния Софийски градски съд следва да бъдат обезсилени в посочените части и производството прекратено.

Неоснователни са касационните оплаквания за неправилност и необоснованост на въззивното решение по отношение извода на съда за надлежно извършено от купувача П. К. плащане на дължимата на Б. П. продажна цена в размер на 45 000лв. за прехвърлените от нея 5/24 ид. ч. от процесния недвижимия имот. При обосноваването му въззивният съд правилно е определил началния момент, от който е започнал да тече двуседмичният преклузивен срок по чл. 362, ал. 1 от ГПК – датата на влизане в сила на решението (14.10.2022г.), като е приложил разпоредбата на чл. 296, ал. 1, т. 1 – от деня, когато е изтекъл срокът за обжалването му. Неоснователен е доводът на касатора, че този срок е започнал да тече от датата, на която П. К. е била поканена да плати дължимите по договора суми и кредиторът е връчил препис от съдебното решение. Същият противоречи на разпоредбите на процесуалния закон относно реда за връчване на препис от съдебните актове (чл. 7, ал. 2 и чл. 259, ал. 1 от ГПК).

Правилни и в съответствие със събраните по делото доказателства и приложимите разпоредби на закона са и изводите на съда, че плащането на дължимата на прехвърлителя Б. П. продажна цена на 21.10.2022г., по сметка на съдебния изпълнител, в полза на продавача (след получаване на запорното съобщение), е извършено надлежно, на овластено лице (чл. 75 от ЗЗД и чл. 508, ал. 3 от ГПК). Дори взискателят да е предприел незаконосъобразно изпълнение (поради нарушение на процесуалния или материалния закон), редовността на изпълнението по запорното съобщение се запазва (чл. 433, ал. 5 от ГПК). Ако след плащането действията по запора бъдат отменени, получената от третото лице сума се изплаща на длъжника – кредитор по вземането.

Неоснователно е и касационното оплакване, че при постановяване на въззивното решение съдът не е обсъдил възраженията за липса на предвидените в закона предпоставки за уважаване на предявения иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД. Въззивният съд е съобразил правилото на чл. 297 от ГПК, според което правоотношението, придобило качеството „пресъдено нещо“ (определеност и безспорност), не може да бъде повече предмет на правнорелевантен спор. Въпросите свързани с неизпълнението на клаузите на предварителния договор са обхванати от стабилитета и предметните предели на силата на пресъдено нещо по влязлото в сила решение по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, чието обезсилване се претендира, и не могат да бъдат пререшавани.

В заключение, не са налице поддържаните касационни оплаквания и въззивното решение в частта, с която е потвърдено решението на първостепенния съд за отхвърляне на предявения от Б. В. П. срещу П. Д. К. иск с правно основание чл. 362, ал. 2 ГПК за обезсилване на решение № 2175/08.08.2022 г. постановено по гр. д. № 8128/2021 г. на СГС, с което е обявен за окончателен сключеният на 31.12.2020 г. предварителен договор за покупко-продажба на собствените 5/24 ид. ч. от недвижим имот, представляващ апартамент № 6, самостоятелен обект в сграда с идентификатор *.*.*.*.*, с адрес на имота [населено място], район „В.“, [улица], вх. *, ет. *, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с посочена по документа площ 114 кв. м., заедно с прилежащите избено помещение № 6 с площ от 4.05 кв. м. и таванско помещение № 6 с площ от 11.15 кв. м., заедно с 47/1237 ид. ч. от общите части на сграда и от правото на собственост върху поземления имот, в който е построена сградата, следва да бъде оставено в сила.

По делото не са представени доказателства за извършени от П. Д. К. разноски пред касационната инстанция, поради което такива не следва да бъдат присъждани в настоящото производство.

МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА като недопустимо въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1129/05.10.2023 г. по в. гр. д. № 1494/2023г. и потвърденото с него решение №570/06.02.2023г. по гр. д.№8128/2021г. на Софийски градски съд в частите, с които са отхвърлени предявените от В. П. К. и Й. П. К. срещу П. Д. К. искове с правно основание чл. 362, ал. 2 ГПК за обезсилване на решение № 2175/08.08.2022 г. постановено по гр. д. № 8128/2021 г. на СГС, с което е обявен за окончателен сключеният на 31.12.2020 г. предварителен договор за покупко-продажба на собствените им по 8/24 ид. ч. от недвижим имот, представляващ апартамент № 6, самостоятелен обект в сграда с идентификатор *.*.*.*.*, с адрес на имота [населено място], район „В.“, [улица], вх. *, ет. *, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с посочена по документа площ 114 кв. м., заедно с прилежащите избено помещение № 6 с площ от 4.05 кв. м. и таванско помещение № 6 с площ от 11.15 кв. м., заедно с 47/1237 ид. ч. от общите части на сграда и от правото на собственост върху поземления имот, в който е построена сградата и ПРЕКРАТЯВА производството в тази част.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1129/05.10.2023 г. постановено по в. гр. д. № 1494/2023 г. в частта, с която е потвърдено решение №570/06.02.2023г. по гр. д.№8128/2021г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявения от Б. В. П. срещу П. Д. К. иск с правно основание чл. 362, ал. 2 ГПК за обезсилване на решение № 2175/08.08.2022 г. постановено по гр. д. № 8128/2021 г. на СГС, с което е обявен за окончателен сключеният на 31.12.2020 г. предварителен договор за покупко-продажба на собствените 5/24 ид. ч. от недвижим имот, представляващ апартамент № 6, самостоятелен обект в сграда с идентификатор *.*.*.*.*, с адрес на имота [населено място], район „В.“, [улица], вх. *, ет. *, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с посочена по документа площ 114 кв. м., заедно с прилежащите избено помещение № 6 с площ от 4.05 кв. м. и таванско помещение № 6 с площ от 11.15 кв. м., заедно с 47/1237 ид. ч. от общите части на сграда и от правото на собственост върху поземления имот, в който е построена сградата.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: