Р Е Ш Е Н И Е

№ 210

гр. София, 10.04.2025г.

В И М Е ТО НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми февруари , две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. Т.

ЧЛЕНОВЕ: Д. Д.

Г. Н.

при участието на секретаря Р. И. .

изслуша докладваното от съдията Е. Т. гр. дело № 212/2024 година.

Производството е по реда на чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. В. Й. чрез адв. В. Д. от АК Бургас срещу решение №1223 от 02.11.2023г по в. гр. дело № 1563/2023г. на Софийски апелативен съд, потвърдил решение от 21.04.2023г по гр. д №50/2023г на Софийски окръжен съд за отказ по искането на настоящата касаторка на основание чл. 105, ал. 1 СК да й бъде предоставена информация за нейния произход във връзка с пълно осиновяване поради наличие на важни обстоятелства.

При изложеното в молбата на И. В. Й. с правно основание чл. 105, ал. 1 СК до сезирания Софийски окръжен съд, че след като нейните осиновители са починали и знае от тях, че е била осиновена като дете, молителката желае да се запознае с биологичните си родители за да може да изгради собствената си идентичност, да узнае има ли братя и сестри, има ли заболявания в рода и да елиминира риска от кръвосмешение за нейното дете, поради което е поискала достъп до информация, съдържаща се в осиновителното дело, поискала е от съда да издири и изслуша биологичните родители ако са живи, да ги уведоми за желанието й да се запознае с тях и другите й биологични роднини.Въззивният съд на свой ред е приел за установено, че молителката е пълно осиновена, като е бил съставен акт за раждане №94 от 01.03. 1973г на ГНС–Ботевград. Уточнено е, че само единият от оиновителите, вписани като родители в съставения акт за раждане понастоящем е починал.Налични са данни за рождената майка, дала декларация –съгласие за пълно осиновяване, без данни за биологичен баща. Понастоящем рождената майка е на 70 годишна възраст, изградила е семейство и има син, роден през 1975г. Окръжният съд е изпълнил процедурата по чл. 105, ал. 1 СК с призоваване на рождения родител за изслушване при закрити врати Рождената майка не се е явила, от лицето е постъпило нотариално заверено становище, че не желае да бъде разкрита тайната на осиновяването .Като причина е изтъкнала, че понастоящем има семейство и друго дете, които не знаят за роденото по - рано и предоставено за осиновяване дете.Оповестяването на този факт за нея и семейството ще доведе до сътресение и крах, предвид влошено й здраве.Посочен е упълномощен адвокат за съдебен адрес.За съответна на фактите по делото въззивният съд е приел констатацията на първоинстанционния съд, че молителката е навършила 53 години, а нейната рождена майка понастоящем е на 70 години, има семейство и друго дете.Въззивният съд е приел, че молителката е основала претенцията си на важни обстоятелства, така както същите са разяснени в по-новата практика на ВКС(реш. № 161/2021г по гр. д № 1179/2020г на Четвърто г. о на ВКС ) но същевременно е изтъкнал, че до предоставяне на информация на осиновен по същество в практиката на ВКС се е стигало тогава, когато рождените родители са починали, или дават съгласие за оповестяване на защитената информация.Изтъкнато е, че относимите европейски актове не изключват оспорваното от молителката правно разрешение на окръжния съд в рамките на преценка, която по действащото национално право е възложена на съда, и при отчитане степента на засягане на правата и интересите на всички участници в процедурата при съобразяване с принципа на пропорционалност. След преценка чии интерес следва да бъде защитен в по - голяма степен, въззивният съд е приел, че тайната на осиновяването не следва да се разкрива в настоящето производство, след като оповестяване на данните за рождената майка би увредило нейни интереси. Наличието само на „важно обстоятелство”не създава обвързаност за съда.Иначе законът не би предвидил в чл. 105, ал. 1 СК задължение за съда да потърси мнението на рождените родители. Молителката от една страна има признато право да узнае своя произход и важните обстоятелства които се установяват, са желанието на осиновената да осъществи контакт с биологичната си майка, да изгради представа за собствена самоличност и да се изключи възможност от кръвосмешение за поколението, тъй като има и дете. Като противостоящи са изтъкнати правата на жената, дала за осиновяване, която заявява че подобно действие ще разруши съществуващата семейна среда за нея и може да доведе до тежки неблагоприятни последици. В случая съдът е дал превес на тези съображения и е отхвърлил въззивната жалба като се е позовал на чл. 8 ЕКЗПЧОС и правото на всеки семейният му живот да бъде зачетен, което е аргументирал и със съображението, че по делото не се установява измежду важните обстоятелства за молителката да са налице ясни и доказани данни за наследствена болест, или риск от кръвосмешение.

Въззивното решение се оспорва като неправилно и незаконосъобразно .Поддържа се, че не са установени правни и морални основания правото на личен живот на молителката да се ограничава относно узнаване на истината за нейния биологичен произход.При искането за предоставяне на информация молителката не водена от неморални или користни цели.Узнаването на биологичните родители и техния родствен кръг цели изясняване на съществен за молителката факт от душевния й мир, необходим за изграждане на личностова идентичност, както и за предотвратяване възможността тя или нейни родственици да създадат връзки, които попадат под забраната на чл. 7, ал. 2 СК Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като постановено при неправилно тълкуване на законовите предпосатвки и за постановяване на решение от настоящата инстнация, с което да бъде уважено искането по чл. 105 СК.Съображения са развити в касационната жалба от адв. В. Д. , пълномощник на касатора .

Прокуратурата на РБ, чрез прокурор Арнаудова от ВКП , изразява в съдебно заседание становище за основателност на молбата, най-вече с оглед изменението в чл. 105 СК, в сила от 22.12.2023г.Не би имало каквато и да е опасност от сериозни травми в личния живот на осиновенатата касаторка и нейната рождена майка, и двете не са в млада възраст, което да повлияе при изграждането на характерите им, изпълнени са и всички изисквания на закона.

С определение №457 от 07.06.2019г на ВКС, ІІІ г. о жалбата е допусната до разглеждане по въпроса за характеристиката на релевантни обстоятелства по смисъла на чл. 105, ал. 1 СК и значението, което има становището на биологичните родители в тази връзка.По въпроса обусловил допускане на въззивното решение до касационно обжалване, Върховен касационен съд състав на ІІІ г. о намира за необходимо на първо място да изтъкне, че по неприключили производства като настоящето и предвид правилото на § 37 ПЗР към ЗИДСК( в сила от 22.12.2023 г) е приложима новата редакция на разпоредбата на чл. 105, ал. 1 СК,която се отличава от предишния текст на нормата, приложена от въззивния съд.След изменението в ЗИДСК ДВ бр. 106/2023г/ нормата на чл. 105 СК предвижда, че осиновителите, навършилият осемнадесет години осиновен, неговите низходящи, съпругът, съответно съпругата, може да поискат от окръжния съд, постановил решението за допускане на осиновяването, да им бъде предоставена информация за произхода на осиновения, а окръжният съд се произнася с решение, след като е уведомил за производството родителите по произход на осиновения и изслуша заключението на прокурора, като в случаите, когато родителите по произход на осиновения не може да бъдат установени по реда на Гражданския процесуален кодекс или са починали, те не се уведомяват. Формираната след законодателната промяна съдебна практика на Върховен касационен съд по реда на чл. 290 ГПК отчита, че понастоящем не съществува изискване за обосноваване на молбата по чл. 105 СК с важни обстоятелства. Следи се родителят по произход на осиновения да е бил известен от окръжния съд с уведомяване за производството по реда на ГПК, при което да се изпълни условието на чл. 105, ал. 2 СК, дори рожденият родител да не се е явил на изслушване в насроченото за целта съдебно заседание –Решение №567 от 13.10.2024г по гр. д. № 3799 по описа за 2023 г, Трето г. о, реш. №350 от 12.06.2024г, гр. д. № 3134/2023 г. на Четвърто г. о, Решение №578 от 08.10.2024г по гр. д № 3858 / 2023 г по описа на Върховния касационен съд,Трето г. о на ВКС и др. Изтъкнатата съдебна практика се споделя и от настоящия състав на Трето г. о на ВКС.Следва да се добави, че и след законодателните промени съдебно охранителният характер на производството по молбата на основание чл. 105 СК се запазва.Позитивно решение на съда по чл. 105 ал. 2 СК не предизвиква и не създава правна промяна, нито санкционира занапред, или със задна дата правоотношения създадени при допуснато пълно осиновяване по чл. 101 СК. Решението на съда за достъп на осиновения до данни за произхода му се постановява след проверка на стриктно разписани в закона предпоставки при условията на съдебно охранително производство, а не по правилата на съдебен процес с предмет защита на оспорени, накърнени или отнети субективни права.Такъв предмет на съдебна защита не се извежда от защитеният в чл. 105 СК интерес за молителя, включително инцидентно. Напротив, осъществява се удовлетворяване на призната от закона потребност за достъп до информация от личен характер, в полза на ограничен кръг лица, единствено по тяхно искане и доколкото информацията установено засяга тяхната идентичност или семеен живот. Положително решение на съда по молбата за достъп до данните за биологичния произход съдържащи се в осиновителното дело не е овластяване за предприемане на действия, накърняващи чужда правна сфера, нито решението на съда е основание за налагане на нежелан личен контакт. Всеки има право личната му сфера и семейният му живот да бъдат зачитани. Разкриване на защитената информация за молителя при предпоставките, предвидени в действащата понастоящем редакция на чл. 105 СК не е равнозначно на нарушаване на гаранциите за ненакърнимост на личния и семеен живот на трети лица. Осъществяваният достъп до информация за биологичния произход има правни последици единствено спрямо правната сфера на молителя. Когато уведоменият рожден родител се е противопоставил на искането по молбата, решението на съда не може да се обляга на предположение за неизбежен противоправен резултат от знанието за произхода. Искането на осиновения да узнае истината за призхода си по презумпция не вреди и не накърнява принципа на правната сигурност. От значение е как предоставената информация за биологичния произход ще се използва от молителя, който е получил достъп до нея. При това последващо поведение на молителя следва да бъдат зачетени основните права и свободи на другите правни субекти, измежду които са тези на рожденните родители, които не могат да бъдат накърнявани. В случай на тяхно увреждане, молителят ще отговаря по всички действащи правила и норми от обективното право. Всеки правоимащ, в това число и осиновеният, е субект и на гражданското задължение да не вреди на другите с поведението си. Законодателното разрешение, очертаващо правомощията на съда след изменениетото на чл. 105 СК със ЗИДСК / ДВ бр. 106/2023г/е базирано на доверието в това правосъзнание. С разпоредбата на чл. 105, ал. 4 СК е предвидено задължение за държавните органи и органите на местно самоуправление, които съхраняват информацията за дата, номер на дело и съд, постановил осиновяването, да я предоставят на поискалия информацията, за да упражни правото по ал. 1, както и информация за произхода на осиновения или касаеща лично него, когато съдът е допуснал разкриването на данните със съдебно решение.

Предвид цитираните законови разпоредби молбата на касатора И. В. Й. е основателна. Тя отдавна е навършила 18-годишна възраст към 25.01.2023г., когато е сезирала съда с искане да й бъде предоставена информация за биологичния й произход. Понастоящем не съществува изискване за обосноваване на искането с важни обстоятелства.По делото е изискан и депозиран оригиналът на гр. д №21/1973г на БРС, като от осиновителното дело се установява произхода на детето, родено на 23.11.1972г Известният и установен биологичен родител е рождената майка, редовно и лично уведомена за производството на 15.02.2023 г. в изпълнение на разпоредбата на чл. 105, ал. 2 СК от окръжния съд. Тя не се е явила на изслушване в насроченото съдебно заседание поради изтъкнати в депозирано становище здравословни причини. Тъй като с нотариално заведена декларация от 14.03.2023г същата моли съда да не се разкрива тайната на осиновяването, същевременно е посочила адв. К. К. като съдебен адрес, на който да й се връчват съобщенията, първоинстанционният окръжен съд е намерил за необходимо да й връчи препис от своето решение, както и препис от постъпилата срещу решението въззивна жалба По този начин е допуснал родителят по произход да узнае самоличността на осиновеното дете /молителката/,след като с решението е отхвърлил искането на И. В. Й. за достъп до информация идентифицираща рождения родител.В призводството пред Софийски апелативен съд жалбоподателката И. В. Й.,чрез пълномощника си по делото адв Д. от АК Бургас изтъква пред въззивния съд факта, че след подаване на жалбата срещу решението жалбоподателката и биологичната майка са осъществили контакт.На жалбоподателката вече е известно коя е нейната биологична майка, че е омъжена и има един син, също така и в кой град живее. Лицата са посочени точно и поименно като се твърди, че биологичната майка е разказала на насоящата касаторка за живота на нейното семейство и след като вече не е налице тайна относно произхода, няма и пречки тя да получи достъп до осиновнителното дело.

Предвид установените по настоящето дело обстоятелства, твърденията в молбата до Софийски апелативен съд с вх. №23490/20.10.2023г. относно лицата и самоличността им кореспондират с данните, събрани служебно от съда като защитена информация. Изнесените допълнително пред съда твърдения в молбата на И. В. Й. са верни. Също така предвид осъществилата се лична среща включително, няма основание за извод, че осиновената И. В. Й. упражнява лично право с намерението да се увредят правата на трети лица, или с неморална или користна цел. Касационната жалба е основателна и настоящият състав на Върховен касационен съд намира, че в изпълнение на изменената разпоредба на чл. 105 СК следва да се предостави на молителката достъп до информация за биологичния й произход, като обжалваното решение на Софийски апелативен съд се отмени и се постанови ново, с което да й бъде осигурен достъп до делото за допускане на осиновяването-гр. д №21/1973г на РС Ботевград. Независимо, че вече е узнала фактите относно своя биологичен произход, за касаторката е налице правен интерес от положителното съдебно решение по молбата, включително предвид уредбата в чл. 105, ал. 4 ГПК.Както вече се изтъкна, положителното решение на съда по молбата за достъп до данните за биологичния произход съдържащи се в осиновителното дело не е овластяване за предприемане на действия, накърняващи чужда правна сфера, нито решението на съда е основание за налагане на нежелан личен контакт.Всеки има право личната му сфера и семейният му живот да бъдат зачитани.

Предвид горното, Върховният касационен съд, Трето г. о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение №1223 от 02.11.2023г по в. гр. дело № 1563/2023г. на Софийски апелативен съд И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ДА БЪДЕ ПРЕДОСТАВЕНА на И. В. Й. ЕГН: [ЕГН], информация за биологичния й произход чрез осигуряване на достъп и издаване на преписи от гр. д. №№21/1973г на Районен съд - Ботевград.

Решението не подлежи на обжалване .

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: