РЕШЕНИЕ№ 207гр. София, 10.04.2025 годинаВ И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова

ЧЛЕНОВЕ: В. М.

Е. Д.

при участието на секретаря Д. Т.

като изслуша докладваното от съдия В. М. гр. д.№ 5209 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

Допуснато е касационно обжалване на решение № 136 от 26.07.2023г. по гр. д. № 147/2023г. на Окръжен съд-Ловеч само в частта, с която е отхвърлен иска на М. Д. Л. против П. М. Н., Х. Д. Х. и П. Х. Х. за признаване правото на собственост върху: селскостопанска сграда с идентификатор **** със застроена площ 51 кв. м. и селскостопанска сграда с идентификатор ****, със застроена площ 35 кв. м., находящи се в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], за разликата над 1/6 ид. ч. до претендираната 1/3 ид. ч.

В останалите части, с които е признато правото на собственост на ищцата М. Л. върху 1/3 ид. ч. от поземления имот с идентификатор *** и върху 1/6 ид. ч. от построената в него жилищна сграда с идентификатор **** въззивното решение е влязло в сила.

Жалбоподателката М. Д. Л. чрез адв. Н.-Д. поддържа, че решението в допуснатата до обжалване част е неправилно поради нарушение на материалния закон. Счита, за противоречиво застъпеното виждане, че стопанските сгради представляват приращение върху имота и са съпружеска имуществена общност, въпреки приетото, че поземленият имот не е съпружеска имуществена общност, а лична собственост на наследодателя. По отношение на сграда с идентификатор **** също така поддържа, че не може да е съпружеска имуществена общност, защото е изградена от трето лице и съвместният принос е изключен.

Ответниците П. М. Н., Х. Д. Х. и П. Х. Х. са представили чрез пълномощника си адв. В. три отделни отговора, с еднотипно съдържание, в които оспорват жалбата. В представената в откритото съдебно заседание писмена защита ответниците твърдят, че тези две сгради практически са в една постройка и тя обслужва главната сграда; сграда №2 се използва като склад, а сграда № 3 е с функционално предназначение работилница, построена с общи средства на родителите и на Х., като в нея Х. си държи инструменти.

Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: оборена ли е презумпцията на чл. 21, ал. 1 СК, респ. чл. 19, ал. 1 от СК от 1985г./отм./, ако постройката в личен имот на единия съпруг, е изградена по време на брака, но не със семейни средства, а от трето лице. Допуснат е касационен контрол и поради съмнение за очевидна неправилност - основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК с оглед вътрешното противоречие на изводите на съда относно двете стопански сгради, доколкото е прието, че за тези сгради е приложим режимът на приращението по чл. 92 ЗС, което означава, че са лична собственост, тъй като теренът е собственост само на наследодателя, а същевременно е постановено, че сградите представляват съпружеска имуществена общност.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:

Производството е по установителен иск за собственост относно 1/3 ид. част от поземлен имот и построените в него три сгради: жилищна и две стопански. Ищцата претендира, че е собственик на посочените идеални части по наследство от баща си Д. Х. Н., починал 2006г., като твърди, че поземленият имот и сградите са били негова лична собственост, а не са представлявали съпружеска имуществена общност с ответницата П. Н..

Поддържаното от ответниците становище по исковете е, че и поземленият имот, и сградите са представлявали съпружеска имуществена общност, тъй като П. Н. и наследодателя Д. Н. са заживели заедно още от месец май 1976г., но поради ниската й възраст на П. Н. са сключили брак едва през 1979г., като ищцата е родена през 1977г. преди сключването на брака, а ответникът Х. през 1979г. - няколко месеца след сключването му.

Безспорно е от фактическа страна, че след смъртта на Д. Х. Н. през 2006г. негови наследници се явяват: ответниците П. М. Н. - съпруга и Х. Д. Х. - син, както и ищцата М. Д. Л. - дъщеря. Бракът на Д. Х. Н. и П. М. Н. е сключен на 08.04.1979г. Поземленият имот, представляващ незастроен парцел *.-*, кв. 53 по плана на [населено място], кв.*, с площ от около 650 кв. м. /сега ПИ с идентификатор *** с площ 799 кв. м. по КККР/ е придобит от наследодателя чрез покупко-продажба през 1976г., т. е. преди брака. Безспорно е, че в имота съществуват три сгради: една жилищна и две стопански. С констативен нотариален акт от 2021г., съставен въз основа на обстоятелствена проверка, наследниците са признати за съсобственици при дялове 4/6 ид. ч. за преживялата съпруга П. и по 1/6 ид. ч. за децата М. и Х. върху дворното място и всички сгради. Непосредствено след съставяне на акта ответницата П. Н. е прехвърлила своите 4/6 ид. ч. срещу задължение за издръжка и гледане на внучката си П. Х. Х. - също ответник в процеса.

С влязлата в сила част на въззивното решение е установено, че дворното място е било лична собственост на наследодателя и притежаваният от ищцата дял е 1/3 ид. ч., а жилищната сграда е представлявала съпружеска имуществена общност и делът на ищцата е 1/6 ид. ч.

Спорът в настоящето производство е за стопанските сгради - дали са лична собственост на наследодателя или съпружеска имуществена общност. По отношение на сградата с идентификатор **** с предназначение селскостопанска сграда е установено, че е издадено разрешение за строеж и протокол за строителна линия от 1979г. Според гласните доказателства тази сграда е построена по време на брака непосредствено след жилищната сграда. В подадената през 1998г. данъчна декларация за притежаваните недвижими имоти наследодателят Д. Н. е посочил, че освен жилищната сграда в имота има и плевня. Други конкретни данни какво представлява стопанската сграда и какво е предназначението й, не са събрани. Втората селскостопанска сграда с идентификатор ****, със застроена площ 35 кв. м., според показанията на свидетелите Х. и Х. е построена от ответника Х. Д. около 2005г. и се ползва от него за работилница. За нея няма строителни книжа или доказателства за отстъпено право на строеж.

При тези данни въззивният съд е приел, че и двете стопански сгради са били съпружеска имуществена общност между ответницата П. Н. и покойният й съпруг. За първата сграда е посочил, че е изградена по време на брака от двамата съпрузи, а за втората, че изграждането й без строителни книжа и право на строеж означава, че е приложимо правилото на чл. 92 ЗС и тя също е съпружеска имуществена общност.

По основанието за допускане на касационно обжалване.

По въпроса: оборена ли е презумпцията на чл. 21, ал. 1 СК, респ. чл. 19, ал. 1 от СК от 1985г./отм./, ако постройката в личен имот на единия съпруг, е изградена по време на брака, но не със семейни средства, а от трето лице. В т. 4 от ППВС № 5/1972 г. е дадено принципно разрешение за статута на постройки върху имот, изключителна собственост на единия от съпрузите; приема се че построеното представлява СИО, тъй като разпоредбата на чл. 13, ал. 1 СК от 1968 г./отм./, съотв. чл. 19, ал. 1 СК от 1985г./отм./, установява „друго“ по смисъла на чл. 92 ЗС относно собствеността на създаденото приращение през време на брака. Това разрешение е приложено в настоящия случай спрямо жилищната сграда.

В Решение № 288 от 30.03.2010г. по гр. д. № 411/2009г. на І г. о. се приема, че изграждането на обект в имот индивидуална собственост на единия съпруг по време на брака има за последица възникване на право на собственост за съпруга на основание приращение, ако е станало със средства и дейност на трето лице; в този случай липсва съвместен принос и презумпцията на чл. 19, ал. 3 СК/отм./ е оборена. Това разрешение следва да намери приложение в настоящия случай по отношение на втората стопанска сграда, само при проведено доказване, че тя не е изградена от съпрузите, а от техния син.

По второто основание за достъп до касационен контрол. При излагане на мотивите си относно двете стопански сгради съдът е допуснал вътрешна противоречивост на изводите си. От една страна е приел, че за тези сгради е приложим режимът на приращението по чл. 92 ЗС, което води до логичен извод, че те са лична собственост на наследодателя, защото такова е дворното място. Въпреки това съдът е постановил, че тези сгради са съпружеска имуществена общност като изградени по време на брака. Този извод, направен в явно несъответствие с правилата на логиката, е очевидно неправилен.

По касационната жалба.

Обжалваното решение се явява неправилно поради необоснованост и нарушение на съдопроизводствените правила. Делът на ищцата в съсобствеността на двете стопански сгради е определен в разрез с логическите правила и при неизяснена фактическа обстановка.

За разрешаване на спорния въпрос относно статута на двете стопански сгради е от значение първо дали те имат самостоятелно предназначение и представляват обособен обект на собственост или са спомагателни, обслужващи спрямо жилищна сграда или спрямо поземления имот. В този смисъл са разясненията в Тълкувателно решение № 44/1971г. на ОСГК. В него се сочи, че режимът на сградите без самостоятелно предназначение като кухни, навеси, бараки, стопански постройки, е в зависимост от това дали са построени и предназначени предимно да обслужват съществуваща сграда или да обслужват недвижимия имот. В същия смисъл е Решение № 45 от 01.04.2021г. по гр. д. № 2151/2020 г. на I г. о. В него се съдържат указания как следва да се извършва преценката дали една постройка представлява принадлежност към жилищна сграда /в който случай е приложим чл. 98 ЗС/, приращение към дворното място /тогава се прилага чл. 92 ЗС/ или представлява самостоятелен обект на право на собственост. Критерият е предназначението на сградата и нейната функционална свързаност със сградата на основното застрояване или с поземления имот към момента на построяването, респ. към момента когато настъпва вещния ефект на съответния придобивен способ.

По делото не е изяснен въпроса за предназначението на двете стопански сгради и поради това не може да се определи дали те обслужват жилищната сграда или дворното място. Липсва конкретно описание на тези сгради - от какво се състоят и за какво служат. По отношение на сграда №2, която е построена първа във времето, са налице противоречиви данни: в данъчната декларация е посочена като плевня, така я наричат и част от свидетелите; в писмената защита на ответниците са твърди, че е склад към жилището. По отношение на сграда № 3 също са налице противоречиви данни и твърдения: че е служела за гледане на животни, а сега представлява работилница на ответника Х. Х.; че е построена изцяло от Х. Х. и е негова работилница; че е построена с общи средства на съпрузите и на сина им Х.. Тъй като от страна на съда не са давани указания на страните за необходимостта от доказване на тези обстоятелства, а същите са нужни за осигуряване правилното приложение на матералноправните норми на чл. 92 и 98 ЗС, то е налице допуснато нарушение на съдопроизводствените правила.

Неизяснените фактически обстоятелства не позволяват съда да направи законосъобразни правни изводи относно тези сгради. Затова обжалваният акт подлежи на отмяна, а делото на връщане за ново разглеждане. Необходимо е въззивният съд да предприеме действия по изясняване статута на двете сгради чрез: първо, изслушване конкретните становища и твърдения на страните; второ, разпределение на доказателствената тежест между страните в зависимост от твърденията им; трето, събиране на нови гласни доказателства за релевантните обстоятелства, а при необходимост и назначаване на експертиза, която да опише вида, състоянието и функционалното предназначение на двете сгради. Едва след внасяне яснота за посочените обстоятелства ще може да се извърши преценка дали сградите обслужват жилищната сграда или дворното място и оттам да се определи делът на ищцата в съсобствеността. При разрешаване на тези въпроси съдът следва да има предвид горепосочените разрешения в практиката на Върховния касационен съд.

Разноски в настоящето производство не се присъждат. Същите следва да се присъдят с решението по същество на спора.

Водим от горното и на основание Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 136 от 26.07.2023г. по гр. д. № 147/2023г. на Окръжен съд-Ловеч в допуснатата до обжалване част, с която е отхвърлен иска на М. Д. Л. против П. М. Н., Х. Д. Х. и П. Х. Х. за признаване правото на собственост върху: селскостопанска сграда с идентификатор **** със застроена площ 51 кв. м. и селскостопанска сграда с идентификатор ****, със застроена площ 35 кв. м., находящи се в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], за разликата над 1/6 ид. ч. до претендираната 1/3 ид. ч.

ВРЪЩА делото на Окръжен съд-Ловеч за ново разглеждане от друг състав в отменената част.

В останалата част решението е влязло в сила.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.