ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1803

гр.София, 10.04.2025 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми април две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борис Р. Илиев

ЧЛЕНОВЕ: Ерик Василев

Яна Вълдобрева

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр. д.№ 3713/ 2024 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Академия на Министерство на вътрешните работи /АМВР/ с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 2623 от 30.04.2024 г. по гр. д.№ 10268/ 2022 г., с което частично е отменено и частично е потвърдено решение на Софийски районен съд по гр. д.№ 1128/ 2019 г. и като краен резултат е признато за установено по реда на чл. 422 ГПК по иска на АМВР против Т. Й. Ц., че Т. Ц. дължи на АМВР сумата 4 989,94 лв. по акт за начет № 8121р - 13705/ 24.06.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 10.11.2016 г. до окончателното й плащане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ от 05.01.2017 г. по ч. гр. д.№ 64213/ 2016 г. на Софийски районен съд, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 5 214,94 лв и е разпределена отговорността за разноските по делото. Решението е постановено при участието на МВР като трето лице – помагач на ищеца АМВР.

Въззивното решение не е обжалвано от ответника по делото, няма съмнения по валидността му, поради което в частта, в която искът е уважен до размер 4 989,94 лв, то е влязло в сила.

В изложението си по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК като основание за допускане на обжалваното решение до касационен контрол жалбоподателят поставя процесуалноправните въпроси 1. „Задължен ли е съдът да прецени заключението на вещото лице във връзка...