ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1842

гр. София, 11.04.2025 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шестнадесети септември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

разгледа докладваното от съдия С. Н. гр. дело № 5006/2023 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от Б. Г. Т., подадена чрез пълномощник адв. О. М. – САК, срещу въззивно решение № 4139 от 21.07.2023 г. по в. гр. д. № 11004/2021 г. на СГС.

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с относимите материалноправни норми и е необосновано. Моли въззивното решение да се отмени и да бъде постановено друго, с което исковете да бъдат уважени, евентуално делото върнато за ново разглеждане от въззивния съд. С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи наличие на основание за допускане касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.

Ответните страни Р. Е. К. и С. Д. С., двете чрез адв. С. Ц. – САК, и П. А. Д., и Л. П. Т., двете чрез адв. Г. М., в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК са депозирали общо писмено становище, в което са изложени съображения за неоснователност на касационната жалба и липса на основание за допускане касационното обжалване.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е допустима.

С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 20134644 от 08.06.2021 г. по гр. д. № 71033/2019 г. на РС - София, с което са отхвърлени предявените от академик професор Б. Г. Т. срещу професор П. А. Д., професор С. Д. С., професор Р. Е. К. и доцент Л. П. Т., искове по чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД,за солидарно осъждане на ответниците за заплащане на сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, със законната лихва от исковата молба до плащането, и сумата 136 лв. законна лихва от деня на увреждането до датата на исковата молба.

Във въззивното решение са изложени подробно направените от ищеца твърдения за противоправното поведение на ответниците, от което е претърпял неимуществени вреди, обусловили предявените искове, вкл. и тези по уточнението на исковата молба пред въззивния съд в процедура по отстраняване нередовност на исковата молба, също и възраженията на ответниците по всички тях. Посочено е в решението, че с уточнението пред въззивния съд ищецът поддържа изрично, че неблагоприятните за него правни последици притичат от цялостния текст на описаните в исковата молба писма от ответниците, които са били съставени единствено с цел публично да бъдат направени лъжливи съобщения и да бъде злепоставен ищецът, и затова действителният смисъл на тези изявления може да бъде извлечен само от текста, разгледан в неговата цялост, а не от отделни фрагменти - изрази и изразни средства, че предвид адресатите на писмата: министъра на образованието и науката, ректора на Медицинския университет, Председателя на БАН, събраното на академиците и член - креспондентите, управителя на ФНИ и др. поддържа, че е очевидно намерението и целта на авторите на писмата ищецът да бъде омаскарен, изложен пред всички посочени лица посредством цялостно изложение, а не чрез отделни неистини и обидни твърдения, като са посочени от ищеца / и възпроизведени в решението/ и конкретните изрази в тези писма, които ищецът счита за клеветнически и обидни.

От фактическа страна въззивният съд е приел за установено, че на 12.08.2016 г. между Медицински университет – София, базова организация и ИОХФЦ при БАН, както и ИНБ при БАН, организация-партньор, е подписано споразумение за участие на колективи от трите организации и за предварително процентно разпределение на финансови средства по научно-изследователски проект към „Конкурс за финансиране на фундаментални научни изследвания-2016“ на ФНИ към МОН. Страните са договорили да обединят своите усилия за осъществяване на съвместна дейност за изпълнение на научноизследователски проект на тема: „Промени в състава и термодинамичните свойства на мозъчния протеом при невродегенеративни нарушения – връзка на екзотермните процеси в протеома с механизма на формиране на плаки“, с ръководител на проекта акад. Б. Г. Т., дбн, както и базова организация – МУ-София. Страните са постигнали съгласие относно процентно разпределение на средствата помежду им. Договор № ДН 03/13 от 16.12.2016 г. за финансиране на научноизследователски проект в Конкурс за финансиране на фундаментални научни изследвания-2016 г., сключен между ФНИ от една страна и Б. Г. Т., академик, професор, дбн – ръководител на научния колектив и МУ - София – базова научна организация – бенефициенти, е с предмет финансиране на научноизследователски проект с вх. № Н 0328 с посочената по – горе тема, определен за финансиране въз основа на проведен от ФНИ конкурс за финансиране на фундаментални изследвания-2016 г. Ищецът е ангажирал по делото кореспонденцията, посочена в исковата молба и уточнена във въззивното производство, в която се съдържат изразите, които ищецът счита, за обидни и клеветнически – обстоятелство, което не е спорно в отношенията между страните. От извлечение от протокол № 39/06.11.2020 г. от проведеното заседание на ИК на ФНИ, е видно взето решение за прекратяване на договор за финансиране № ДН 03/13-16.12.2016 г. Установено е още, че с решение от 05.03.2020 г. по гр. д.№ 29574/2019 г. на СРС, 120 с-в, са отхвърлени като неоснователни предявените от същия ищец срещу Институт по невробиология при БАН искове по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за сумата 10 089 лв. главница и 153 лв. лихва за забава от 26.07.2017 г. върху част от главницата в размер 4049 лв. до окончателното плащане.

Обсъдени са и показанията на разпитаните по делото свидетели Л. Т. и В. Б., първият във връзка с факти по изпълнението на проекта в частта, в която свидетелят работел по проекта, а вторият - във връзка с публикация в списание „B. C. C.“ - списание за научни работи, за което по делото е приета в извлечение и електронната кореспонденция между втория свидетел и ищеца.

Въззивният съд е посочил, че ангажираните доказателства относно изпълнението на посочения договор, предвид предмета на производството, се явяват неотносими към спорното право и не следва да се обсъждат. По предмета на делото е приел, че ищецът се стреми да ангажира деликтната отговорност на ответника по реда на чл. 45 ЗЗД за претърпените от него неимуществени вреди във връзка с описаната в исковата молба и уточнена във въззивното производство кореспонденция, съдържаща изявления от ответниците, които поддържа, че са обидни и клеветнически. Относно наличието на основание за ангажиране на деликтната отговорност на ответниците, въззивният съд е счел, че правно релевантни са само изрично посочените от ищеца конкретни изрази и действия на ответниците от процесната кореспонденция, от които е засегнат, а не всички изявления, съдържащи се в нея, и само въз основа на заявените от ищеца в исковата и уточнителната молба конкретни изрази, съдът ще извърши преценката дали същите пряко засягат неговото достойнството или не, дали заявените факти са неверни и позорни или не.

Позовавайки се на разпоредбите на чл. 39 от Конституцията на Република България, чл. 10 от КЗПЧОС, и на практиката на ВКС, за правото на свободно мнение и изразяване, на получаване и разпространяване на информация и идеи, и пределите, в които могат правомерно да се упражняват тези права, и ограниченията, които търпят, сред които и ограничението да не се накърняват доброто име, честта и достойнството на други граждани, въззивният съд е подложил на преценка дали конкретно посочени от ищеца изрази в писмата от ответниците представляват обида или клевета по смисъла на тези понятия, изяснени в практиката на ВКС.

Прието е, че описаните в уточнителната молба изразни средства, които ищецът поддържа, че са клеветнически - „тотално незачитане на правата на партньорите по проекта“, създаване на „напрежение и възникнали конфликти“; ищецът не е предоставил на партньорските организации обобщен отчет за първия етап от договора, както и работна програма, финансово разпределение за втория етап и (списък на) колектив за втория етап; ищецът отказал за предостави проби от третирани със скополамин плъхове и вместо тях представял проби от хора, които му били необходими за други проекти; като ръководител на проекта „целял да използва колективите на двата института“, „само за спечелването на проекта, като по - нататък ги изолира от изпълнението на договор“; институтите „преодолели“ създадените от ищеца „трудности“ по изпълнението на проекта и „успешно продължили“ изпълнението му; в хода на изпълнението на проекта отевтниците срещнали „сериозни затруднения в комуникацията с г-н Т.“; ищецът не само не бил представил копие от сключения договор с ФНИ, но и работната програма (за проекта), в по - голямата си част съставляват изразена негативна оценка от ответниците за работата на ищеца в общия им научен проект, че те са направени във връзка с възникнали спорове между страните относно точното изпълнение на научния проект. Всяка от спорещите страни в представената по делото кореспонденция е изложила доводи в подкрепа на тезите си, включително относно професионалните и етични качества на участниците в този научен проект. Съответно че твърдение за факт са изразите, че ищецът не е предоставил на партньорските организации обобщен отчет за първия етап от договора, както и работна програма, финансово разпределение за втория етап и колектив за втория етап, отказал за предостави проби от третирани от третирани със скополамин плъхове и вместо тях представял проби от хора, които му били необходими за други проекти; както и не е представил копие от сключения договор с ФНИ, но и работната програма (за проекта). Макар тези твърдения да сочат на неточности в изпълнението на проекта, според авторите на изявлението, те не могат да се определят като информация за обстоятелство, което е позорно, укоримо, недостойно от гледна точка на общоприетите морални разбирания и да предизвика еднозначна отрицателна оценка на обществото, използваните изразни средства са в контекста на възникналия спор между страните относно точното изпълнение на договорните задължения по процесния научен проект и сключените на 12.08.2016 г. споразумение и на 16.12.2016 г. договор, както и разходването на средствата по него. В заключение е прието, че горепосочените изрази не съставляват разгласяване на конкретни факти и обстоятелства, които са позорни за ищеца или които да приписват извършване на престъпление.

По отношение на поддържаните от ищеца като обидни изрази: „некоректно поведение“, „липса на почтеност“, „липса на професионална компетентност“, липса на морално - етични и колегиални качества“; „уронване авторитета на цялата научна общност в България“; „подобно арогантно поведение не се е случвало досега“. Поведението на жалбоподателя „дава неприемлив пример на младите колеги, работещи усърдно по този проект“; поведението на жалбоподателя „не отговаря на почетното звание академик“, въззивният съд е приел, че те съставляват оценъчни съждения и не съдържат твърдения за конкретни факти и обстоятелства, които са позорящи честта и достойнството на ищеца, а изказването на мнение с негативна оценка за определена личност, открояваща се по една или друга причина в обществения живот, не поражда отговорност, не съставлява противоправно поведение, ако не засяга достойнството на личността според практиката на ВКС. Приел е още, че не е установено посочените изрази да са използвани от ответниците с цел да засегнат достойнството на ищеца, нито че те съставляват злоупотреба с право, извън горепосочените нормативно установени предели. Изразите са употребени в кореспонденция относно изпълнението на конкретен научен проект и приноса на всеки от участниците в него.

По тези мотиви въззивният съд е формирал краен решаващ извод, че ищецът не е изпълнил доказателствената си тежест, произтичаща от нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, да докаже виновно и противоправно действие на ответниците, от което е претърпял заявените в исковата молба неимуществени вреди, и иск относно претендираната главница, както и акцесорната искова претенция за мораторна лихва, се явяват неоснователни и подлежат на отхвърляне, поради което и постановеното в същия смисъл първоинстанционно решение следва да се потвърди.

Касаторът се позовава на очевидна неправилност на въззивното решение с подробна мотивировка в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, която обобщено се свежда до твърденията, че въззивният съд е допуснал квалифицирана форма на нарушение на материалния закон и на процесуалните правила, гарантиращи правото на справедлив процес; правораздавал е без аргументи, като е игнорирал основните твърдения и доводи на ищеца, не е отчел кои материално правни норми-общи и специални, регулират поведението на страните, вкл. и относно изпълнението на научен проект (като те са и били посочени от ищеца), нито е отчел какви изисквания поставят те в общуването между учените; в противоречие с доводите на ищеца и с процесуалното си задължение да обсъди всички тях и събраните по делото доказателства, съдът е разгледал само отделни изрази от посланията на ответниците, изолирано от цялостното съдържание на тези послания и насочеността им, и така не е оценил цялостното поведение на ответниците, което в съвкупност сочи на систематично вредоносно намерение и поведение с цел дискредитиране на ищеца; като не е обсъдил събраните доказателства за изпълнението на договора за финансиране на научния проект като неотносими, не е могъл да прецени неистиността на твърденията на ответниците и решението се явява произволно.

Според трайната практика на ВКС, очевидната неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, е порок на решението, който се установява само от мотивите към решението, представлява грубо нарушение на общите принципи на правото, на императивна материално-правна норма или на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, когато законът е приложен в неговия обратен смисъл или е приложена несъществуваща или отменена правна норма, при нарушаване на основни логически, опитни и общоприложими правила в процеса на формиране на изводи.

От прочита на мотивите на сега обжалваното въззивно решение, настоящият съдебен състав намира, че следва да допусне касационното му обжалване в посочената от касатора хипотеза на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, за преценка дали не са очевидно неправилни, поради грубо нарушение на основополагащи съдопроизводствени правила и на императивни материално правни норми, изводите на въззивния съд, че конкретно посочените от ищеца изрази не са клеветнически и не са обидни, че с тях не се е целяло засягане достойнството на ищеца, нито са израз на злоупотреба с право извън нормативно установените предели, в контекста на обективираните, също в мотивите на решението, отказ на съда да обсъди тези изрази ведно с цялостното съдържание на процесните писма и адресатите им, според изложеното в исковата молба и направеното пред въззивния съд уточнението към нея, и отказ на съда да обсъди доказателствата за изпълнението на договора, по повод на който са писмата от ответниците.

Поради допускане на касационното обжалване касаторът дължи внасяне на 1624 лв. държавна такса, съответна на събраната във въззивното производство.

Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ гражданско отделение, на основание чл. 288 ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 4139 от 21.07.2023 г. по в. гр. д. № 11004/2021 г. на СГС.

УКАЗВА на касатора Б. Г. Т., в 1-седмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса в размер на 1624 лв. по сметката на ВКС за държавни такси, КАТО предупреждава, че при неизпълнение в срок на горното указание, касационната му жалба ще бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство прекратено.

При внасяне на дължимата държавна такса в срок, делото да се докладва на Председателя на Второ гражданско отделение на ВКС, за насрочване на открито съдебно заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: