ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1958
гр. София, 16.04.2025г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ТРЕТО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание проведено на десети април през две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: Д. Д.
НЕВИН ШАКИРОВА
като разгледа, докладваното от съдия Н. Ш. гр. д. № 155 по описа за 2025г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, чрез процесуален представител главен инспектор А. Д. против решение № 153/17.10.2024г., постановено по в. гр. д. № 292/2024г. по описа на Апелативен съд – Варна.
С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционно решение № 87/22.05.2024г. постановено по гр. д. № 209/2021г. по описа на Окръжен съд – Силистра, с което на основание чл. 153, ал. 1 вр. чл. 141 от ЗОНПИ са отхвърлени предявените от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество против Д. Р. А. с ЕГН [ЕГН] и Ф. С. Р. с ЕГН [ЕГН] искове за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, както следва:
1/ на основание чл. 142, ал. 2, т. 1 вр. чл. 141 вр. чл. 149 от ЗОНПИ от Д. Р. А., недвижими имоти находящи се в [населено място], общ. К., обл. Силистра, а именно:
- търговски обект – магазин със склад, със застроена площ от 60 кв. м., построен в УПИ, съставляващ имот с пл. № 398, за който е определен парцел XVIII - общински, от квартал 26 по регулационния план на селото, одобрен със Заповед № 7080/30.11.1971г., заедно с правото на строеж върху имота;
- дворно място с площ от 283 кв. м., съставляващо УПИ в кв. 15, за който е отреден парцел VII за обществено обслужване по регулационния план на селото, утвърден със Заповед № РД 09-126/02.03.2017г., идентичен с част от парцел II, кв. 15, заедно с построената в имота едноетажна сграда - търговски обект, с площ от 91 кв. м., състояща се от: входно предверие търговска зала, битово помещение и склад.
На стойност 22 000 лева.
2/ на основание чл. 142, ал. 2, т. 1 вр. чл. 141 вр. чл. 149 от ЗОНПИ лек автомобил, марка „Ауди“, модел „А 8”, рег. [рег. номер на МПС] , придобит с Договор за замяна на МПС от 04.09.2020г., собственост на Д. Р. А. на стойност в размер на 26 000 лева:
3/ на основание чл. 149 вр. чл. 142, ал. 2, т. 1 вр. чл. 141 от ЗОНПИ сумата в размер на 8000 лв., представляваща пазарна стойност към датата на отчуждаване на лек автомобил, марка „Мерцедес“, модел „В.”, рег. [рег. номер на МПС] , рама № WDF63970313107899, придобит от Д. Р. А. с Договор от 12.09.2018г. и фактура № 0000000178/12.09.2018г., отчужден с Договор за покупко-продажба на МПС от 06.01.2020г.
4/ на основание чл. 142, ал. 2, т. 5 вр. чл. 141 от ЗОНПИ от Ф. С. Р., недвижими имоти, както следва:
- нива с площ от 12.500 дка, находяща се в землището на [населено място], ЕКАТТЕ 17333, общ. К., обл. Силистра, в м. „Алчаците 2“, трета категория, съставляваща имот № 031022 по плана за земеразделяне;
- нива с площ от 13.001 дка, находяща се в землището на [населено място], ЕКАТТЕ 68357, общ. К., обл. Силистра, в м. „Могилите“, пета категория, съставляваща имот № 001018 по плана за земеразделяне.
На стойност в размер на 25 000 лева.
В жалбата се поддържат касационни основания за неправилност на обжалваното решение поради нарушениe на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което е отправено искане да бъде допуснато до касационно обжалване и предявените искови претенции да бъдат уважени.
Касационният жалбоподател поддържа, че неправилно въззивният съд е приел, че общата стойност на придобитото в периода и налично в края му имущество трябва да е над 150 000 лева. С този подход съдът е въвел допълнителна материалноправна предпоставка за основателност на предявения иск, каквато не е уредена в закона. Поддържа, че законът не поставя изискване за минимална стойност на имущество, като предпоставка за отнемане на незаконно придобито имущество. В дефиницията на „значително несъответствие“ акцентът е поставен върху разликата между нетен доход и имущество, а не върху абсолютната стойност на имуществото. Несъответствието над 150 000 лева е предвиденият в закона праг за преценка на пропорционалността на намесата на държавата в индивидуалните права на проверяваните лица, чрез запазване на справедливия баланс между индивидуалните права и обществения интерес. Сочи, че въвеждането на такъв праг за стойността на самото имущество по § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ противоречи на целите на закона, създава неравноправност между субектите и не съответства на законодателната воля. Поддържа, че нетният доход на проверяваното лице може да е положително или отрицателно число, като в последния случай лицето се е издържало от източници с неустановен и предполагаемо незаконен произход. Тогава към отрицателния нетен доход следва да се прибави наличното имущество и така да се образува несъответствието, което е значително, ако надвишава 150 000 лв. На отнемане в полза на държавата ще подлежи наличното имущество, независимо от неговата стойност, защото се предполага, че е незаконно придобито.
В писмен отговор на касационната жалба ответниците по касация Д. Р. А. и Ф. С. Р., чрез процесуален представител адв. И. А. изразяват становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Оспорват касационната жалба като неоснователна. Поддържат, че въззивното решение е постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния и процесуален закон.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – ответник по делото с правен интерес от обжалване срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 284 от ГПК.
Приложено е изложение по чл. 280, ал. 1 от ГПК, с което са изпълнени условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК.
За да пристъпи към разглеждане на заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, съобрази следното:
Въззивният съд е приел за установени следните факти: ответницата Д. А. е била привлечена в качеството на обвиняема по досъдебно производство № 6518 ЗМ-73/2019г. по описа на ОДМВР - [населено място], пр. пр. № 1660/2018г. по описа на Окръжна прокуратура – Силистра за това, че в периода от 01.06.2008г. - 25.09.2012г. в [населено място], обл. Силистра, в условията на продължавано престъпление, е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери – 5464.18 лв. по чл. 47, ал. 1, т. 2 от ЗМДТ, като не е подала съответните данъчни декларации, изискуеми по чл. 49, ал. 3 от ЗМДТ и Наредба № 15 на [община] за определяне размера на местните данъци на територията на [община], в нито един случай за получени общо 171 бр. дарения в общ размер на 109 283.59 лв. - престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, което попада в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 18 от ЗПКОНПИ. С присъда № 15/25.10.2019г. по НОХД № 188/2019г. по описа на Окръжен съд – С. Д. Р. А. е призната за виновна в извършване на описаното престъпление, поради което й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, изпълнението на което е отложено за срок от три години.
На 03.09.2019г. ТД на КОНПИ – Варна е уведомена от СОП, че на 05.07.2019г. Д. Р. А. е била привлечена като обвиняема за извършено престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 1 вр. чл. 26 от НК, попадащо в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 18 от ЗОНПИ. С протокол от 05.09.2019г. е образувана проверка за установяване значително несъответствие в имуществото й. Проверяваният 10-годишен период е от 05.09.2009г. до 05.09.2019г. В този период Д. Р. А. е била във фактическо съжителство с Ф. С. Р.. С решение № 818/31.03.2021г. на КПКОНПИ е образувано производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество от ответниците, а с решение № 1895/07.07.2021г. на КОНПИ въз основа на доклад от 23.06.2021г. на директора на ТД - Варна – и за внасяне в съда на искова молба за отнемане на незаконно придобито имущество от Д. Р. А. и фактическия й съжител Ф. С. Р..
От заключението на приета по делото СИЕ съдът приел за установено, че през проверявания период ответниците са придобили възмездно и притежавали към края на периода – 05.09.2019г. следното имущество: четири недвижими имота – магазин със склад в [населено място], общ. К. с пазарна стойност към датата на покупката 16.01.2012г. от 7575 лв.; дворно място с търговски обект в [населено място] с пазарна оценка към датата на покупката 20.12.2017г. от 11 060 лв.; нива в [населено място] с пазарна оценка към датата на придобиването 29.04.2014г. от 8800 лв. и нива в [населено място] с пазарна оценка към датата на придобиването 26.05.2014г. от 6510 лв., всички с обща пазарна стойност от 33 945 лв.; един лек автомобил „Ауди“, придобит на 04.09.2020г. по договор за замяна след края на проверявания период срещу притежаван и придобит в проверявания период лек автомобил „Мерцедес“, модел „МЛ 350 ЦДИ М.“ с пазарна оценка към замяната от 44 700 лв.; налично салдо по сметки на ответниците в края на периода в размер на 765.20 лв., както и сума от 8 000 лв., представляваща пазарна стойност на отчужден след края на проверявания период, придобит на 12.09.2018г. и наличен в края на проверявания период 05.09.2019г. лек автомобил „Мерцедес“, модел „В.“.
Въз основа на установеното общата стойност на придобитото имущество през проверявания период, което е налично към неговия край – 05.09.2019г., въззивният съд определил на 87 580.20 лв. При общ размер на установените доходи на проверяваните лица през периода от 74 679.65 лв., а на обичайните разходи на 245 567.65 лв., обосновал, че нетният доход е с отрицателна величина.
Въз основа на тези факти, от правна страна въззивният съд приел, че основната предпоставка за отнемане по реда на специалния закон е установяване дали между притежаваното от проверяваното лице имущество в началото и в края на проверявания период е налице разлика и в каква посока е тя. Изтъкнал, че отнемането може да бъде извършено, в случай че имуществото /с дефиниция в § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ/ в края на проверявания период се е увеличило в сравнение с това в началото на периода и това увеличение надхвърля посочения в § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ размер. Едва след установяване на такова превишение приел, че подлежи на изследване въпросът дали даден доход има законен характер. Отнемането обосновал като възможно при наличието на несъответствие, а несъответствие е налице, когато превишението не се дължи на получен през проверявания период законен доход. Относно преминалите през банковите сметки на проверяваното лице и членовете на семейството му парични средства, позовавайки се на практиката на ВКС приел, че постъпилите суми по банкови сметки стават част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица, тъй като това са техни вземания от съответната банка. С изтеглянето на суми и с извършването на преводи, тези вземания се погасяват и престават да бъдат част от горепосоченото имущество. Вместо тях част от него стават изтеглените суми в брой и вземанията, ако такива са възникнали в резултат на извършените преводи /самите парични средства са движими вещи до момента, в който са в наличност/. Ако те са налице в края на изследвания период, формират несъответствие и подлежат на отнемане, при наличие на съответните законови предпоставки. Изтъкнал, че законодателят е имал предвид наличие на фиксиран от него актив в края на проверявания период, който не може да бъде обяснен и оправдан със законни източници на доходи. Преминаването на суми по банкови сметки, които като краен резултат не са увеличили актива, не следва да се включват в него, независимо от техния размер.
Приел в тази връзка за неоснователни оплакванията на въззивника КОНПИ за несъответна на закона методика на окръжния съд при извършване на икономическия анализ и за липса на извършена релевантна съпоставка между отрицателния нетен доход със стойността на придобитото и налично имущество /без оглед на неговата стойност, която може да е под 150 000 лв./. Обосновал, че в случая имуществото на ответниците в края на проверявания период се е увеличило в сравнение с това в началото на периода, но това увеличение не надхвърля посочения в § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ размер от 150 000 лв. за целия проверяван период. С оглед липсата на соченото превишение в имуществото приел, че не е необходимо да се изследват въпросите дали ответниците имат установен положителен нетен доход. Предвид липсата на значително несъответствие посочил, че не може да се направи обосновано предположение за наличие на незаконно придобито имущество, съответно, че са налице предпоставките, предвидени в ЗОНПИ за неговото отнемане в полза на държавата. За неоснователни приел оплакванията на ищеца, че евентуално установен отрицателен доход следва да се сумира с размера на имуществото и така да се обосновава несъответствие. Отбелязал в тази връзка, че доходът не следва да се пресмята като отрицателна величина, т. к. съставлява благо, с което се увеличава патримониума на лицето, след приспадане на разходите, извършени за придобиване на това благо, и съответно, ако няма подобно увеличение, не би следвало да се залага като величина, която да се сумира със сумата на имуществото. Извел правен извод, че в случаи като настоящия, когато стойността на самото имущество по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ не надвишава 150 000 лв., то няма как да се формира значително несъответствие по смисъла § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ, независимо от размера на нетните доходи по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗОНПИ. При липса на установено увеличение на имуществото на проверяваните лица в процесния период над 150 000 лв. приел, че не подлежи на изследване дали това имущество е със законен източник. В заключение посочил, че на отнемане подлежи само незаконно придобито имущество, наличието на каквото в случая не е доказано по делото. Ето защо заключил, че правилно с първоинстанционното решение предявените искове са били отхвърлени като неоснователни, в който смисъл постановил и крайния си съдебен акт.
К. К. за отнемане на незаконно придобито имущество обосновава наличие на специални предпоставки за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2, пр. 3 от ГПК по формулирани материалноправни въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото:
1/ Допустимо ли е отъждествяването на придобитото и наличното в края на проверявания период имущество с понятието „значително несъответствие“ по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ?
2/ Следва ли липсата на имущество над 150 000 лева да възпрепятства изследване на елементите, определящи несъответствието по смисъла на специалния закон за гражданска конфискация и формирането на обосновано предположение за произхода на имуществото?
Поддържа също очевидна неправилност на въззивното решение с доводи, че нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ е приложена от въззивния съд в нейния противоположен смисъл при грубо нарушение на формалната логика на специалния закон.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, относно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване приема следното:
Въпросите са поставени в контекста на оплакванията в касационната жалба, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон - § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ, при отъждествяване на притежаваното в края на проверявания период имущество с понятието „значително несъответствие“; при неотчитане на установения нетен доход на ответниците през проверявания период, който съгласно § 1, т. 8 от ДР на ЗОНПИ може да е отрицателна или положителна величина и който не е съпоставил със стойността на имуществото, както и че при отрицателен нетен доход незаконният произход на източниците за издръжка на лицето следва да се основе на предположение, въз основа на което да се отнеме установеното имущество независимо от наличието или липсата на значително несъответствие.
С оглед тези доводи, въпросите не са правни по смисъл а на чл. 280, ал. 1 от ГПК, както и по тях не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК обосноваващи в съвкупност приложно поле на касационно обжалване. Съобразно залегналите в обжалваното решение решаващи мотиви, в случая не е налице значително несъответствие по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ. За да обоснове този извод, въззивният съд не е приел, че е налице тъждество между придобитото и наличното в края на проверявания период имущество с понятието „значително несъответствие“ по смисъла на закона, а с оглед установеното по делото имущество на ответниците налично в края на проверявания период и неговата стойност, обосновал, че законовото несъответствие е изключено.
Принципни са разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 4 от 18.05.2023г. по т. д. № 4/2021г. на ОСГК на ВКС, че релевантното имущество е наличното такова – по реда на този закон се отнема в полза на държавата незаконно придобито налично имущество, респ. не подлежат на отнемане доход, приход или разход. Незаконно придобито и подлежащо на отнемане може да е само имуществото, влязло в патримониума на проверяваното лице през изследвания период, което е налично и в края му – което съществува в патримониума на проверяваното или свързаните с него лица в края на изследвания период, към който момент може да бъде установено съответно превишение и релевантното несъответствие; само ако такова превишение и релевантно несъответствие бъде установено, може да се предположи, че наличното имущество в края на изследвания период е незаконно придобито. Имущество, което е напуснало патримониума на проверяваното лице, не може да бъде отнето от него. Не представляват имущество по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период.
В конкретния случай видно от мотивите на въззивния съдебен акт, за да достигне до решаващ краен извод за неоснователност на исковете, въззивният съд е съобразил разясненията на тълкувателното решение, че стойността на т. нар. значително несъответствие е специално законово понятие, означаващо превишение с най-малко 150 000 лв. стойността на имуществото /не на сбора на разходите/ над общата стойност на нетния доход за проверявания период и едва когато такова несъответствие е налице, на проверка подлежи това какви са доходите на проверяваното лице за изследвания период, какъв е техния източник и дали същите съответстват на придобитото имущество или не. В конкретния случай въз основа на всички събрани по делото доказателства, въззивният съд е приел, че стойността на цялото придобито имущество през проверявания период и налично в края му е равна на 87580.20 лв., т. е. не е налице увеличение на имуществото на проверяваното лице и лицето, с което то фактически съжителства в процесния период, надхвърлящо законоустановеното от 150 000 лв. След като такова превишение и релевантно несъответствие не е установено, обосновал, че не може да се предположи, че наличното имущество в края на изследвания период е незаконно придобито.
Разрешението е съобразено и с установената практика на ВКС в решения постановени по реда на чл. 290 от ГПК, в които е разяснено, че нетният доход е превишението на общия размер на приходите /т. нар. брутен доход/ над общия размер на разходите през проверявания период, т. е. оставащите свободни, разполагаеми средства. Евентуална разлика с отрицателен знак, получена при изваждането на размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му, от установените техни доходи, приходи или източници на финансиране, не представлява обогатяване, което да е налично, респ. не съставлява имущество по смисъла на ЗОНПИ. Водеща предпоставка за отнемането в полза на държавата е установяването дали между притежаваното от проверяваното лице имущество в началото и в края на проверявания период е налице разлика и в каква посока е тя. Отнемането може да бъде извършено в случай, че имуществото в края на проверявания период се е увеличило в сравнение с това в началото на периода и ако това увеличение надхвърля посочения размер в § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ /ЗПКОНПИ, загл. изм. ДВ, бр. 84/2023г./., след като стойността на т. нар. „значително несъответствие“ е специално законово понятие, означаващо превишаване c най-малко 150 000 лв. стойността на имуществото /не и на сбора на разходите, а така също и на преминалите и неналични парични средства по банковите сметки/ над общата стойност на нетния доход за проверявания период /в този смисъл Решение № 193/03.04.2025г. по гр. д. № 4570/2022г., III ГО; Решение № 50130/03.01.2024г. по гр. д. № 5134/2021г., ІV ГО; Решение № 732/12.12.2024г. по гр. д. № 2652/2023г., ІІІ ГО; Решение № 50116/03.04.2024г. по гр. д. № 3698/2021г., IV ГО; Решение № 50007/2024г. по гр. д. № 4429/2019г., IV ГО; Решение № 50004/2024г. по гр. д. № 3649/2020г., IV ГО и др./. Въззивният съд в случая е преценил, че доколкото нормативната цел на закона, уреждащ т. нар. гражданска конфискация, е насочена към отнемане на незаконно придобито имущество, което значително да надвишава нетния доход, т. е. презюмира се, че проверяваното лице обективно не е имало достатъчно законни доходи за придобиване на имуществени права на значителна стойност, което трябва да възлиза общо /за целия проверяван период/ над 150 000 лв., то обстоятелството че придобитото имущество от ответниците през целия проверяван период е под тази сума /87580.20 лв./, е основание да се отхвърлят предявените от Комисията конститутивни искове, без да се изследва дали конкретните имуществени блага, включени в имуществото на проверяваното лице, са придобити от законни източници. В заключение и въз основа на установените факти извел решаващ извод, че след като стойността на наличното имущество на ответниците по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ не надвишава 150 000 лв., то няма как да се формира значително несъответствие по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на закона, независимо от размера на нетните доходи по смисъла на § 1, т. 8 от същия закон.
Ето защо по поставените въпроси настоящият състав на касационната инстанция приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Очевидната неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК е обоснована от касатора с довод за приложение на нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ в нейния противоположен смисъл при нарушение на формалната логика на специалния закон. Касационната инстанция не установява директно от текста на въззивното решение приложение на цитираната правна норма в смисъл противоположен на действителното й съдържание. По същество оплакването е за неправилност поради нарушение на материалния закон и е основание за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3, пр. 1 от ГПК, което не може да обуслови извод за наличие на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК. По неправилността на въззивния акт касационната инстанция се произнася по съществото на касационната жалба, с решение, а настоящото производство по чл. 288 от ГПК има за предмет извършване на предварителна селекция за допускане на касационно обжалване. Очевидна неправилност по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК под формата на приложение на несъществуваща разпоредба или при грубо нарушение на правилата на формалната логика, което е довело до очевидна необоснованост на крайния акт, настоящият съдебен състав също не установява.
Въз основа на изложеното, съдебният състав приема, че липсват предпоставките за допускане на касационно обжалване в хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК, нито е налице друго основание за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция по чл. 280, ал. 2 от ГПК.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответниците по касация имат право на реализирани разноски. Такива не следва да се присъждат доколкото с искане в този смисъл съдът не е сезиран.
Касаторът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 30 лв.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване решение № 153/17.10.2024г., постановено по в. гр. д. № 292/2024г. по описа на Апелативен съд – Варна.
ОСЪЖДА Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество да заплати по сметка на ВКС сумата от 30 лева – държавна такса за произнасяне по допускане на касационно обжалване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.