ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1978 гр.София, 17.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети април две хиляди и двадесет и пета година в състав:

Председател: БОРИС ИЛИЕВ

Членове: ЕРИК ВАСИЛЕВ

ЯНА ВЪЛДОБРЕВА

като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр. д. № 253 по описа за 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано по касационна жалба на Т. И. Д., чрез особения представител адвокат Д. Ш. от АК– София, срещу решение № 771/01.07.2024 г. по в. гр. д.№ 2258/2023 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260844/15.06.2023 г. по гр. д.№ 12645/2020 г. на Софийски градски съд и са уважени искове на Б. И. И. /син на първоначалния ищец И. С. И., поч. на 25.12.2020 г./ против Т. И. Д., на основание чл. 227, ал. 1, б.„в“ ЗЗД, за отмяна на договор за дарение на недвижим имот, с нот. акт № 64 от 2001 г. на нотариус с рег.№ * от регистъра на Нотариалната камара, за 1/2 част и за предаване на владението им, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.

Касационната жалба съдържа доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а в изложение към жалбата се поддържа, че са налице основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по въпросите: 1. „Когато въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд, това дерогира ли изискването на чл. 236, ал. 2 от ГПК за мотивиране на въззивното решение и разпоредбата на чл. 272 от ГПК освобождава ли въззивната инстанция от задължението да се произнесе по наведените във въззивната жалба оплаквания и да направи самостоятелна преценка на доказателствата, при направени оплаквания във въззивната жалба за...