ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 2051/24.04.2025 г.Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закритото съдебно заседание на единадесети март две хиляди двадесет и пета година в състав:Председател: Веска Райчева

Членове: Геника Михайлова

Златина Рубиеваразгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 4064 по описа за 2024 г.

Производството е по чл. 280 ГПК.

Обжалвано е решение № 84/11.04.2024 г., с което Апелативен съд – В. Т. е потвърдил решение № 101/31.05.2023 г. и допълнителното решение № 145/08.08.2023 г. по гр. д. № 332/2021 г. на Окръжен съд – Ловеч в обжалваните части, като на основание чл. 40 ЗЗД е прогласил за недействителен договора по н. а. № 101/21.05.2019 г., с който ищецът К. К. С. е продал на ответника „Екотекпродуктс“ ЕООД на цена 9 000 лв. един свой застроен имот в [населено място], [община] и на основание чл. 34 ЗЗД ищецът е осъден да върне на ответника сумата 9 000 лв. - заплатената цена.

Решението се обжалва от „Екотектпродуктс“ ЕООД чрез особения представител адв. В. Н. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за допустимост по следните процесуалноправни въпроси: 1. Притежава ли надлежна процесуална легитимация ответник по иска – еднолично дружество с ограничена отговорност, на което едноличният собственик на капитала и управител към момента на предявяването на иска е починал? и 2. В тази хипотеза надлежно ли е учредена представителната власт на назначения на дружеството особен представител при условията по чл. 29, ал. 2 ГПК? Касаторът иска решението да бъде допуснато до касационен контрол и за проверка за правилност по следните въпроси – първият и третият материалноправни и втория - процесуалноправен: 1. Следва ли увреждането – предпоставка от фактическия състав на основанието за недействителност по чл. 40 ЗЗД, да се свежда единствено до фрапантната разлика между цената, на която имотът е продаден, и пазарната/действителната цена, на която подобни имоти се продават към момента на сключването на договора, без съдът да обсъди всички относими обстоятелства от значение за преценката за интереса на представлявания? 2. Може ли съдът по чл. 40 ЗЗД да приеме, че сключеният договор за покупко-продажба е във вреда на представлявания, когато по делото не е установено каква е пазарната цена, на които подобни имоти се продават към момента на сключването на договора? и 3. Следва ли при извършването на оценката на вредите за продавача, от името и за сметка на когото е бил сключен договор за покупко-продажба, съдът по иска по чл. 40 ЗЗД да отчете, че лицето, което е било законен представител и на двете страни, е починало след сключения договор, а лицето, предявило иска/продавачът е един от неговите наследници? Касаторът счита повдигнатите въпроси включени в предмета на обжалване – общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол, и твърди, че въззивният съд им е отговорил в противоречие с ТР № 5/12.12.2016 г. по тълк. д. № 5/2014 г. ОСГТК на ВКС, и че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. По същество се оплаква, че решението е недопустимо като постановено при ненадлежна процесуална легитимация за ответното дружество или с участие на особен представител, назначен от съда въпреки да не са били налице предпоставките по чл. 29, ал. 2 ГПК, респ. че е неправилно като постановено в нарушение на чл. 40 ЗЗД.

Ответникът по касация, К. С. възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а решението е правилно. Претендира разноските пред настоящата инстанция.

Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила в частта, с която са отхвърлени исковете на К. К. С. срещу „Екотекпродуктс“ ЕООД за прогласяване нищожността на договора по н. а. № 101/21.05.2019 г. поради противоречието му с чл. 129, ал. 2 СК и с чл. 130, ал. 3 СК (чл. 26, ал. 1, изр. 1, пр. 1 ЗЗД) и като накърняващ добрите нрави (чл. 26, ал. 1, изр. 1, пр. 3 ЗЗД). Поради това следва да се приеме, че първите два процесуалноправни въпроса касаторът повдига за проверка на вероятната недопустимост на решението в частта по уважените искове по чл. 40 ЗЗД и по чл. 34 ЗЗД. Макар да са обуславящи – К. И. С. е вписаният в търговския регистър управител и едноличен собственик на ответното еднолично дружество с ограничена отговорност и по делото е установено, че е починал на 01.02.2021 г., т. е. преди да е образувано делото, първият въпрос въззивният съд е решил в съответствие с т. 1 ТР № 1/31.05.2023 г. по тълк. д. № 1/2020 г. ОСТК на ВКС. Прието бе, че при смърт на едноличния собственик на капитала, който е и управител на едноличното дружество с ограничена отговорност, и при бездействие на наследниците му по смисъла на чл. 157, ал. 1, пр. посл. ТЗ, дружеството се прекратява по реда на чл. 155, т. 3, вр. ал. 1, т. 5 ТЗ. И към настоящият момент „Екотекпродуктс“ ЕООД не е прекратено със съдебно решение и съществува при условията на „висящност“, изяснена в т. 1 от тълкувателното решение, чието действие е ретроактивно – и за заварените съдебни производства, и задължително за органите на съдебната власт – чл. 130, ал. 2 ЗСВ. В съответствие с константната практика на Върховния касационен съд още в първоинстанционното производство при условията по чл. 29, ал. 2 ГПК адв. В. Н. е назначен за особен представител на „Екотекпродуктс“ ЕООД. При неговото участие е постановено обжалваното решение. То е допустимо. С надлежна представителна власт са не само извършените от адв. В. Н. за „Екотектродуктс“ ЕООД процесуални действия пред двете инстанции, разгледали по същество исковете по чл. 40 ЗЗД и по чл. 34 ЗЗД, но и касационната жалба, подадена от особения представител.

За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел, че с договора по н. а. № 101/21.05.2019 г. ищецът е продал на ответното дружество на цена 9 000 лв. един застроен свой имот в [населено място], общ. Т., обл. Л. Договорът е подписан от К. И. С. като законен представител и на продавача, и на купувача. Той е баща на ищеца, на когото с утвърдено от брачния съд споразумение по чл. 51 СК са били предоставени родителските права на ищеца, който е бил малолетен към сключването на договора, и също така е управител и едноличен собственик на капитала на ответното еднолично дружество с ограничена отговорност. Бащата се е снабдил с решение, с което районният съд му е разрешил да продаде два имота, собственост на малолетния му син/на ищеца – застроеният в [населено място], общ. Т., обл. Л., и втори етаж от къща в [населено място], общ. Н., обл. Б., т. е. изпълнени са изискванията по чл. 130, ал. 2 СК. Разпореждането със застроения имот в [населено място], собственост на малолетния ищец, е било извършено от лице с представителна власт - към момента, в който е сключен договорът, баща му е неговият законен представител (ППлВС № 1/1974 г). Договорът по н. а. № 101/21.05.2019 г. обаче уврежда ищеца и съгласно чл. 40 ЗЗД, не поражда целените с него правни последици. Изводът въззивният съд е мотивирал с това, че К. И. С. е подписал и предварителен договор от 25.02.2019 г., с който също като законен представител и на продавача, и на купувача, е обещано ищецът да продаде на ответното дружество имота в [населено място] на цена 30 000 евро, и с данъчната оценка на имота, която според нотариалния акт е 17 559.70 лв. Въззивният съд е заключил да са налице обективният и субективният елемент от фактическия състав по чл. 40 ЗЗД – цената в договора за покупко-продажба е почти 7 пъти по-ниска от уговорената с предварителния договор и два пъти по-ниска от данъчната оценка, т. е. договорът обективно уврежда интереса на представлявания ищец, а общият сговор за причинената му вреда произтича от това, че едно и също лице - К. И. С., като представител и на двете страни, грубо е погазил интереса на малолетния си син в полза на интереса на представляваното еднолично дружество с ограничена отговорност, сключвайки договора по н. а. № 101/21.05.2019 г. на неизгодната за продавача цена. С уважаването на иска по чл. 40 ЗЗД, въззивният съд е уважил и евентуалния насрещен иск по чл. 34 ЗЗД.

В ТР № 3/15.11.2013 г. по тълк. д. № 3/2013 г. ОСГТК на ВКС са изяснени обективният и субективният елементи на фактическия състав по чл. 40 ЗЗД, това че се преценяват към момента на сключването на договора, че само представляваният или неговите универсални правоприемници могат да се позоват на недействителността по чл. 40 ЗЗД и че осъществяването й е възможно, ако договорът е сключен от лице с представителна власт. Решението не противоречи, а съответства на тълкувателния акт.

Първият въпрос не е обуславящ, а се свежда до касационно оплакване, че в нарушение на материалния закон въззивният съд е уважил иска по чл. 40 ЗЗД, обсъждайки единствено събраните доказателства за обективния елемент от фактическия състав на основанието за недействителност. Решението обаче съдържа мотиви и за обективния, и за субективния елементи по чл. 40 ЗЗД, включително в смисъла на разясненото в тълкувателното решение, че „споразумяването“ между представлявания и насрещната страна по договора не е отделна правна сделка и самият договор може да го обективира. Въззивният съд е приел, че случаят е такъв - договорът за покупко-продажба е бил сключен от едно и също лице като представител и на двете страни, а постигнатото споразумение – от едно лице, уврежда интересите на представлявания малолетен продавач в полза на интересите на представляваното дружество.

Вторият въпрос също се свежда до касационно оплакване - за необоснованост на решението. Начинът, по който е формулиран, изразява становището на касатора, че единствено чрез заключение на съдебно-техническа експертиза съдът е могъл да установи обективния елемент от фактическия състав на чл. 40 ЗЗД. Аргументът, че не е така, следва от мотивите на решението – те са логични и базирани на събраните доказателства, както решението ги описва. В настоящото производство не може и не следва да се проверява дали възприетата фактическа обстановка – сключеният предварителен договор три месеца по-рано от сключения договор за покупко-продажба, 7-кратната разлика в цената в двата договора и 2-кратната разлика с данъчната оценка на имота, се базира на събраните доказателства – разясненията в т. 1 ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС. Мотивите на решението обаче в необходимата степен обосновават приетият за осъществен обективен елемент на основанието по чл. 40 ЗЗД.

В обобщение, изключена е общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК по първите два повдигнати въпроса по искането за допускане на касационния контрол за проверка за правилност на решението.

По последния повдигнат въпрос са изключени и общата, и допълнителната предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1, а и по т. 3 ГПК. ТР № 5/12.12.2016 г. по тълк. д. № 5/2014 г. ОСГТК на ВКС разясни, че съдът извършва преценката за фактическия състав по чл. 40 ЗЗД към момента на сключването на договора. Поради това въззивният съд не е разсъждавал и не е бил длъжен да разсъждава дали субективният елемент по чл. 40 ЗЗД е налице, след като ищецът е един от наследниците по закон на К. И. С. – починалият към момента на предявяване на иска по чл. 40 ЗЗД управител и едноличен собственик на капитала на ответното дружество.

При този изход и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК касаторът следва да възстанови разноските, направени в настоящото производство от ответника по касация. Те се изразяват в предплатеното възнаграждение за особеното представителство на дружеството от адв. В. Н..

При тези мотиви, съдътОПРЕДЕЛИ :НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 84/11.04.2024 г. по гр. д № 484/2023 г. на Апелативен съд – В. Т.

ОСЪЖДА „Екотекпродуктс“ ЕООД да заплати на К. К. С. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1 200.00 лв. – разноски пред Върховния касационен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.