ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1257

София, 24.04.2025 година

Върховен касационен съд - Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на тридесет и първи март, през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

Председател: Елеонора Чаначева

Членове: В. Х.

Елена Арнаучкова

след като разгледа докладваното от съдия Арнаучкова т. д. № 2546 по описа на ВКС за 2024г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника „Мерсин 2017“ ЕООД, [населено място], чрез адв.И. С. от ПАК, срещу решение № 278/03.07.2024г. по възз. т.д.№ 215/2024г. на ПАС. С него е потвърдено решение № 424/08.11.2023г. по т. д.№ 94/2023г. на ОС - Пловдив, с което е осъден касаторът да заплати на „Маркони-81“ ЕООД, [населено място], сумата 120 000лв., дължима на отпаднало основание – развален договор за доставка и продажба от 10.03.2022г. на 240 тона арматурно желязо, поради виновно неизпълнение задълженията за доставка, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.03.2023г. до окончателното изплащане.

Касаторът релевира основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3, предл. 1 и 3 ГПК – материална незаконосъобразност и необоснованост Намира, че решаващият извод на въззивния съд е формиран в противоречие с материалния закон – разпоредбата на чл. 87, ал. 2 ЗЗД и с утвърдената съдебна практика по неговото приложение, поддържайки, че за уважаване на иска ищецът е следвало да установи по безспорен начин отпадането на интереса си от изпълнението, което е настъпило именно в резултат от забавата на длъжника. Оспорва правилността и на извършения въз основа на доказателствата по делото извод за недоказаност на твърденията, че доставката не е извършена единствено по настояване на ищеца за отлагането й, а впоследствие и поради отказ за получаването й. По тези съображения искането е за отмяна на решението и за отхвърляне на исковите претенции. Претендира за присъждане на разноски.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е въведено основанието по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК с позоваване на решение № 203/30.01.2012г. по т. д.№ 116/2011г., II т. о., по следния въпрос:

Какви са предпоставките за надлежно упражняване на правото на извънсъдебно разваляне на двустранен договор без предупреждение в хипотезите, когато изпълнението е станало безполезно или ако задължението е следвало да се извърши непременно в уговореното време?

С писмен отговор ответникът „Маркони-81“ ЕООД, чрез адв.В. А., оспорва наличието на основания за допускане на обжалване и основателността на касационната жалба. Претендира за присъждане на направените разноски за подаване на отговора.

Съставът на I т. о., въз основа на доводите на страните и данните по делото, приема следното:

Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният от ищеца-купувач иск, с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, за връщане на платения от него аванс по сключения между страните договор за доставка от 10.03.2022г., на въведеното основание - извънсъдебното му разваляне от ищеца с обективираното в ИМ и достигнало до ответника изявление, поради виновно договорно неизпълнение на задължението на ответника за доставка на стоките.

Въззивното решение е постановено при следната установена и безспорна фактическа обстановка: Между страните по делото е сключен договор за доставка от 10.03.2022г., по който ищецът е възложил на ответника доставката на 240 тона арматурно желязо, което доставчикът се задължава да закупи и внесе от конкретно посочен в договора турски производител, в 30-дневен срок от подписване на договора, на точно уговорено място за изпълнение в [населено място]. За да сподели изводите за разваляне на договора от ищеца, съответно за отпадане на основанието на задържане от ответника на направеното от ищеца авансово плащане на цената, въззивният съд е счел, че за развалянето на договора, поради виновно неизпълнение на договорните задължения на ответника за доставка, ищецът не е следвало да отправя предварително искане за изпълнение с даване на подходящ срок / чл. 87, ал. 2 ЗЗД/. Приел е, че се касае за договор за доставка с фиксиран срок и място на изпълнение/ до 10.04.2022г./, като неизпълнението в този срок е достатъчно основание за купувача да поиска разваляне на договора, без да е необходимо да установява други обстоятелства. Допълнително съставът на апелативния съд се е позовал на договорната клауза на т. 7.2., приемайки, че в нея е уредена възможността купувачът да развали договора при забава на доставчика повече от 30 дни. При тълкуване на посочената договорна клауза въззивният състав е приел, че в тази хипотеза, за да развали договора, купувачът нито е необходимо да дава нов срок на доставчика за реално изпълнение, нито - да установява, че изпълнението вече не му е необходимо, а е достатъчно изтичането на уговорения срок.

Настоящият състав намира, че липсват основания за допускане на касационното обжалване.

Поставеният въпрос не удовлетворява изискванията на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК в смисъла, изяснен с т. 1 от ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. С него касаторът цели да получи общоважим отговор, извън конкретиката на спора, относно приложението на разпоредбата на чл. 87, ал. 2 ЗЗД. В нея обаче са уредени три хипотези, в които кредиторът има възможност да развали договора с едностранно изявление, без да отправя искане за изпълнение с подходящ срок: 1/когато изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти; 2/когато длъжникът е в забава, а късното изпълнение е безполезно за кредитора и 3/ фикс сделки – тези, по които задължението трябва да се изпълни непременно на уговореното време, като при тях забавеното изпълнение е равно на пълно неизпълнение. Освен това, правилото на чл. 87, ал. 2 ЗЗД е диспозитивно – то е създадено в интерес на страните по договора и те могат да се отклонят от него, ако уговорят друго. От мотивите на обжалваното решение не може да се направи извод, че въззивният съд е приел за осъществена втората хипотеза на чл. 87, ал. 2 ЗЗД/ забава на длъжника и безполезност на изпълнението за кредитора/, за която съдебната практика приема, че кредиторът трябва да докаже както безполезността, така и причинната връзка между забавата и безполезността. Приемайки, че се касае за договор за доставка с фиксиран срок за изпълнение, крайният извод на състава на въззивния съд е обусловен от тълкуване на договорната клауза на т. 7.2. Доколко направените изводи са правилни, е извън предмета на селективната фаза на касационното производство.

Поради липсата на общата предпоставка за допускане на обжалване, не е необходимо обсъждане на въведената допълнителант предпоставка.

По изложените съображения касационното обжалване не следва да се допуска.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК и с оглед направеното искане и представения с отговора на касационната жалба договор за правна помощ касаторът следва да заплати на ответника направените в касационното производство разноски в размер на 5000лв.

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска касационно обжалване на решение № 278/03.07.2024г. по възз. т.д.№ 215/2024г. на ПАС.

Осъжда „Мерсин 2017“ ЕООД, [населено място], да заплати на „Маркони-81“ ЕООД, [населено място], на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, направените разноски за касационното производство в размер на 5000лв.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: