Страница 1 от ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1246

гр. София, 24.04.2025 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА НЕНОВА

ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

разгледа докладваното от съдия Костадинова ч. т.д. № 227/2024 г. и установи следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2, пр. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Р. Г. М. срещу Определение № 753/27.11.2023 г. по в. ч.т. д. № 771/2023 г., с което след отмяна на Определение № 261320/10.07.2023 г. по т. д. № 745/2020 г. частният касатор е освободен като синдик на „ОМИКС“ ЕООД (н.) на основание чл. 657, ал. 2 ТЗ.

Заявено е искане за обезсилване, а евентуално – за отмяна на обжалваното определение. Като основание за недопустимост се сочи позоваването от въззивния съд на факти, осъществили се след подаване на молбата от кредитор за освобождаване на синдика. По правилността на акта жалбоподателят заявява, че с действията си не е застрашил интересите на кредиторите на несъстоятелния длъжник, че е представял своевременно отчети, съдържащи необходимата информация за развитие на производството по несъстоятелност, както и че въззивният съд не е посочил какви данни относно индивидуалните изпълнителни производства липсват. Поддържа също, че не е длъжен да обосновава в отчетите очакванията си за попълване на масата на несъстоятелността, тъй като те зависят от развитието на съдебни производства, за чийто ход всеки кредитор сам би могъл да се осведоми или да встъпи в тях. Счита, че е въпрос на целесъобразност какви правни средства да бъдат упражнени в защита на правата на кредиторите и дали да обжалва актовете на съда по повод прекратяване на заведените от него дела за попълване на масата на несъстоятелността. Допълва, че въззивният съд се е позовал на служебно извършена справка в ЕПЕП, недаваща пълна информация за съдържанието на актовете и за уведомяването на участниците в производството, както и че не е отчел повторното предявяване на иск по чл. 26 ЗЗД след прекратяване на първото заведено от него дело. Относно неизготвянето в срок на списъци на вземанията частният касатор сочи, че от този факт кредиторите не са увредени или застрашени и че поради това бездействието му не е съставомерно за прилагане на санкцията по чл. 657, ал. 2 ТЗ. Заявява също, че въззивният съд не е посочил кое имущество е останало неиздирено или неосребрено, както и че мотивите към обжалвания акт не са основани на конкретни факти. При тези съображения касаторът моли да бъде допуснато касационно обжалване поради недопустимост на въззивното определение, както и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Частната касационна жалба е подадена в срок от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2, пр. 2 ГПК съдебен акт. Следователно е допустима.

От данните по делото се установява, че с решение от 27.07.2020 г. е открито производство по несъстоятелност спрямо „ОМИКС“ ЕООД (н.) и жалбоподателят е назначен за постоянен синдик с определение от 04.11.2020 г. след смяна на предходен синдик. На 01.12.2022 г. кредиторът „НАФТА-ТРЕЙДИНГ“ АД, привнасял неколкократно средства за покриване на разноските по несъстоятелността, е поискал на основание чл. 659, ал. 3 ТЗ представяне от синдика на подробен отчет с отговор на конкретни въпроси. Искането е обосновано с твърдение, че действията на синдика застрашават интересите на кредиторите, отчетите не съдържат информация за длъжниковото имущество и за извършените сделки в подозрителния период, а поради връщане на исковата молба за един от предявените от синдика отменителни искове е препятствана възможността за попълване на масата на несъстоятелността с имота, предмет на атакуваната сделка, предвид преклузивния срок по чл. 649, ал. 1 ТЗ. На 24.01.2023 г. синдикът е представил отговор по поставените въпроси, но въпреки това на 06.07.2023 г. кредиторът е настоял за освобождаването му на основание чл. 657, ал. 2 ТЗ, аргументирайки се с формалното изпълнение на вменените задължения, с непредставянето на дневник по чл. 659, ал. 1 ГПК и на подробен отчет по чл. 659, ал. 3 ГПК, както и с неоправданото препятстване на воденето на отменителния иск спрямо един от имотите на длъжника, контрастиращо с успешно предприетите действия по предявяване на такъв иск по отношение на друг имот.

С определение от 10.07.2023 г. съдът по несъстоятелността е отхвърлил молбата, приемайки, че не е налице неизпълнение на задълженията на синдика извън допускането да бъде върната исковата молба по един от отменителните искове, а последното е счетено за несъществено поради липса на данни за настъпилите от него неблагоприятни последици за кредиторите.

За да отмени първоинстанционното определение, въззивният съд се е позовал на данните за движението на производството по несъстоятелност, като е установил следната фактическа обстановка: след встъпването си в длъжност синдикът не е изготвил своевременно списъци за вземанията по чл. 688, ал. 3 ТЗ, а е сторил това едва на 23.02.2021 г. в резултат от изрични указания на съда; на 22.03.2021 г. синдикът е уведомил съда за предявяване на два отменителни иска, като в следващите отчети е информирал, че по едно от делата е вписал исковата молба, но не е изложил данни за изпълнение на указанията на съда за вписване, дадени по другото дело; на 14.03.2022 г. съдът по несъстоятелността е указал на синдика да посочи предстоящите за извършване действия по осребряване и причините за неизвършването им до момента, в отговор на което синдикът е заявил, че са висящи отменителни искове и че след приключването им евентуално ще се пристъпи към осребряване; в последвалите отчети е дадена информация за връщане на исковата молба за един от отменителните искове (поради неизпълнение на указанията на съда за вписването й), но не и информация за резултата от обжалване на разпореждането за връщане (а именно – потвърждаването му); според депозирания отговор на кредиторовите въпроси синдикът не е предприел действия по вписване на върнатата на това основание искова молба, тъй като счита, че вписването й не е положителна процесуална предпоставка за водене на делото, а отменителният иск не е заведен повторно поради преценката му, че следва да се предяви иск по чл. 26 ЗЗД, неограничен от преклузивен срок; иск за нищожност е предявен през февруари 2023 г., като в месечните отчети синдикът е заявявал, че няма информация за движението му, но според служебно установените данни производството по него също е било прекратено с разпореждане от 29.09.2023 г.

От правна страна въззивният съд е аргументирал, че съставомерното поведение по чл. 657, ал. 2 ТЗ може да е както действие, така и бездействие, реално накърняващо интересите на кредиторите или препятстващо своевременното удовлетворяване на тези интереси. Въз основа на приетите за установени факти е заключил, че е допуснато забавено изпълнение на задължението за съставяне на списъци на вземанията, което е забавило и достигането до етапа на осребряване; счел е, че задължението за месечно отчитане е изпълнявано от синдика формално, тъй като отчетите не съдържат информация, достатъчна за преценка на перспективата за попълване на масата на несъстоятелността (напр. няма конкретика за местонахождението на имотите, предмет на отменителните искове), нито информация за паралелно развиващите се индивидиуални изпълнителни производства; недостатъчна отчетност е констатирана и относно движението на делото по отменителния иск, по който производството е прекратено в резултат от неизпълнени от синдика указания на съда, а действията му по воденето му, продължили година и половина, са преценени като безполезни за кредиторите. Отчетено е и че завеждането на ново дело за същия имот, но с иск по чл. 26 ЗЗД, е станало едва две години след началото на производството, както и че то също е прекратено, за което синдикът отново не е дал пълна отчетност. При тези съображения и въпреки успешното провеждане на отменителен иск за друг имот въззивният съд е приел, че е налице продължително и неоправдано бездействие на синдика, засягащо интересите на кредиторите, привнесли разноски за развитие на производството, което обосновава приложението на санкционната последица на чл. 657, ал. 2 ТЗ.

От изложените данни не се установява недопустимост на обжалвания акт – същият е постановен по жалба, подадена от легитимирано лице при спазване на изискването за срок и редовност, а отмененият акт е от категорията на обжалваемите съгласно чл. 657, ал. 4, т. 1 ТЗ. Сочената от частния касатор причина за недопустимост, а именно - съобразяване на факти, осъществили се след отправяне на искането на кредитора за освобождаването му, не е свързана с процесуалните предпоставки за надлежно сезиране на въззивния съд, нито с диспозитивното начало, спазването на което при частното въззивно обжалване означава произнасяне по законосъобразността само на обжалвания акт и само в обжалваната му част, а при отмяна и решаване на въпроса по същество – произнасяне само по първоначално заявеното искане, както е сторил въззивният съд. Прилагането на разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, дори да беше извършено погрешно (макар в случая, предвид засиленото служебно начало, да е съобразимо цялостното поведение на синдика, неограничено от конкретен период), не би довело до недопустимост на акта, а би могло да има отражение единствено върху неговата правилност. Ето защо не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК.

Поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК пък изисква като общ селективен критерий да е налице правен въпрос, който съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС трябва да е включен в предмета на спора, да е обуславящ за правните изводи на съда, да кореспондира с въведените от касатора касационни основания по чл. 281 ГПК и отговорът му да не произтича от конкретните събрани по делото доказателства, а да може да бъде даден абстрактно независимо от конкретиката на делото. При това въпросът трябва да е формулиран от касатора и не може да бъде изведен служебно от съда въз основа на наведените касационни доводи, като е допустимо единствено служебното му уточняване съобразно конкретиката на казуса или съобразно въпросите, решени в практиката, на която касаторът се позовава.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частният касатор е възпроизвел касационните си доводи, свързани с неправилната преценка на въззивния съд на предпоставките за освобождаването му като синдик, но не е поставил конкретен въпрос, спрямо който да се направи извод за противоречие с практиката на ВКС. Не е посочена и практика от вида, дефиниран в т. 2 на цитираното тълкувателно решение, която да разглежда конкретен въпрос, за да се приеме, че касаторът препраща към него. Цитираното от жалбоподателя определение, освен че аргументира липса необходимост от настъпване на конкретни вреди за кредиторите (противно на касационния довод), е постановено при условията на чл. 288 ГПК и поради това с обсъдените в него въпроси нито може да бъде обоснован общият селективен критерий, нито пък противоречието с този акт би могло да удовлетвори допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Дори да се приеме, че като правен е формулиран въпросът относно необходимостта от настъпване на вреди за кредиторите, за да бъде приложена разпоредбата на чл. 657, ал. 2 ТЗ, този въпрос не би се явил обуславящ за правните изводи на въззивния съд, позовал се на хипотезата на трайно неизпълнение (първото предложение на чл. 657, ал. 2 ГПК), в която самият закон не изисква причинен конкретен вредоносен резултат. Дали преценката на съда относно наличието на такова неизпълнение и относно неговия траен характер е правилна, пък е въпрос, който не може да бъде разгледан във фазата по допускане на касационната жалба, нито може да бъде основание за допускане на касационно обжалване, тъй като няма абстрактен характер, а зависи от данните по конкретното дело.

Ето защо не са налице предпоставките и на второто заявено от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Касационно обжалване не може да се допусне и поради очевидна неправилност по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, защото при това основание преценката за нарушение на закона/правилата на формалната логика трябва да е осъществима само въз основа на мотивите към акта или от самия него, докато тук предпоставките за освобождаване на синдика са аргументирани с данни от делото.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 2812/04.11.2024 г. по ч. гр. д. № 2864/2024 г. на Апелативен съд - София.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.