ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№1248

[населено място], 24.04.2025 г.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, 5 състав, в закрито заседание на осми април две хиляди двадесет и пета година, в състав:

Председател: Р. Б. Ч. А. Н.

М. К.

като разгледа докладваното от съдията докладчик А. Н. ч. т.д. № 2470 по описа за 2024г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Сдружение „Трън“, Сдружение „Трънски глагоръц“ и Сдружение “С. Т. културно-просветно дружество „Руй““, чрез адвокат В. В., срещу определение № 1829 от 22.07.2024г. по в. ч.гр. д. № 1700/2024г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено определение № 1646 от 29.04.2024г. по т. д. № 870/2024г. на Софийски градски съд. С първоинстанционното определение, постановено по реда на чл. 130 от ГПК, е върната искова молба вх. № 151674 от 20.07.2022г. на касаторите срещу Министерство на околната среда и водите, Министерство на енергетиката, „Е. С. ЕООД и „Асарел-Инвестмънт“ ЕАД, и производството е прекратено като недопустимо.

По делото от касаторите е било поискано да бъдат обявени за нищожни допълнителни споразумения № 2 от 10.07.2009г., № 3 от 11.10.2010г. и № 4 от 19.12.2011г. към договор от 12.07.2004г. за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми в площ „Трън“, област Перник. Договорът и споразуменията, основани на разпоредбите на чл. 65 и сл. от Закона за подземните богатства (ЗПБ), са били сключени след издаването на протоколно решение на Министерски съвет № 26/08.07.2004г. и разрешение № 346/12.07.2004г. на министъра на околната среда и водите. Със споразумението от 10.07.2009г. срокът на основния договор от 12.07.2004г. е бил удължен с две години, със споразумението от 11.10.2010г. правата и задълженията по договора са били прехвърлени на ответника „Е. С. ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала е „Асарел-Инвестмънт“ ЕАД, а със споразумението от 19.12.2011г. срокът на договора е бил удължен с още една година. В исковата молба на касаторите е било изложено, че споразумението от 10.07.2010г. е сключено чрез Н. К., но преди избирането й за министър на околната среда и водите - изборът й е бил съгласно решение на 41-вото Народното събрание от 27.07.2009г. Поради това то и следващите две споразумения, сключени съответно от министъра на околната среда и водите и от министъра на икономиката, енергетиката и туризма, са недействителни.

С исковата молба е било уточнено още, че при осъществяване на проучвателните дейности до населението на [община] е достигнала информация, че заданието за обхват и съдържание на доклад за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) на инвестиционно предложение „Добив и преработка на подземни богатства по чл. 2, ал. 1 от ЗПБ – метални полезни изкопаеми – златно-сребърни руди от находище „Трън“, участък „Трън-Юг““ от месец май 2017г. е било преработено, и съществуват данни за съдържание на уран, които противоречат на по-ранни геоложки и минероложки проучвания. Тъй като са юридически лица с нестопанска цел, създадени с цел опазване на околната среда на района на [населено място], за касаторите е налице интерес от прогласяване нищожност на споразуменията. В рамките на производство по предоставяне на концесия за добив на подземни богатства се развива производство по глава шеста от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), във връзка с което сдружението поддържа правен интерес.

Също според изложеното в исковата молба оспорените споразумения имат характер на административен договор (чл. 19а от АПК), но съгласно § 149, ал. 4 от ПЗР на ЗИДАПК (ДВ, бр. 77 от 2018г., в сила от 01.01.2019г.) съдебните производства по спорове относно недействителност, изпълнение, изменение или прекратяване на административни договори, сключени преди влизането в сила на закона, се извършват по реда на Гражданския процесуален кодекс пред гражданските съдилища. Спорът по делото не е бил разгледан от административните съдилища по образуваните предходни производства, съгласно влезлите в сила определение № 3636/15.04.2022г. по ч. адм. дело № 3028/2022г. на ВАС, определение № 5051/27.05.2022г. по ч. адм. дело № 3027/2022г. на ВАС и определение по адм. дело № 97/2022г. на Административен съд – Перник. От тези съдилища е било прието също, че касаторите нямат интерес от прогласяване на нищожността на споразуменията, извод, който те не споделят.

Производството пред Софийски градски съд е било образувано след изпращане на делото по подсъдност от Софийски районен съд, пред който отново са били предявени исковете. Съставът на районния съд е намерил, че делото не му е подсъдно по рода си с оглед цената на предявените искове (определение № 21432 от 16.06.2023г. по гр. д. № 39128/2022г.). Определението е било потвърдено с определение № 15331 от 15.12.2023г. по в. ч.гр. д. № 12951/2023г. на Софийски градски съд, недопуснато до касация съгласно определение № 865 от 09.04.2024г. по ч. т.д. № 211/2024г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.

За да потвърди първоинстанционното определение за прекратяване на производството пред Софийски градски съд, въззивният съд е приел, че предявяването на исковете не е обосновано с правен интерес. Ищците не са изложили твърдения кои техни гарантирани законни права и интереси и с какво са засегнати с процесните споразумения, с какво последните ще засегнат правото им на здравословна и благоприятна околна среда. Необходимо условие за допустимост на иска е „засягане“ на ищеца. „Засягане“ е налице, когато се нарушават или застрашават лични права или законни интереси. По делото не се сочи по какъв начин сключените споразумения нарушават условията на благоприятна околна среда и по какъв начин те се отразяват върху упражняването на това право или застрашават неговото упражняване. По делото не се установява по силата на конкретна правна норма ищците да са натоварени да съблюдават и защитават обществения интерес. С разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ГПК законодателят въвежда т. нар. извънредна, нетипична процесуална легитимация, същността на която е, че правото на иск принадлежи по изключение на лице, което не е носител на спорното право, нито на право, засегнато от спорното право. Упражняването на това извънредно право се нарича процесуална субституция, но тя е допустима само в случаите, предвидени със закон. Правото на жалба на юридическо лице с нестопанска цел за защита пред съд на засегнати права, свободи и законни интереси на други правни субекти, може да се упражни само ако това е предвидено със закон, каквато хипотеза в случая не е налице.

Оплакванията на касаторите са, че въззивното определение е неправилно. Съдът е достигнал до неправилния извод, че за жалбоподателите не е налице правен интерес от търсената защита. Допуснато е смесване на допустимостта на иска с неговата основателност, т. е. по чл. 129 от ГПК и чл. 130 от ГПК. Не е съобразено, че въпросът за допустимостта на иска вече е бил изследван от ВКС, съгласно определението от 09.04.2024г. по ч. т.д. № 211/2024г., с което е изследвана родовата подсъдност на делото. За касаторите е налице правен интерес от предявяване на исковете, тъй като за предявяване на установителен иск не е нужно интересът да е непосредствен, достатъчно е да е налице евентуален интерес, който следва да бъде обоснован от ищеца. Не е било съобразено също, че за касаторите е налице интерес от прогласяване нищожност на споразуменията, тъй като една от целите на сдруженията е опазване на околната среда в района на [населено място] (те представляват част от „засегната общност“). В тази връзка касаторите се позовават на § 1, т. 49 от ДР на ЗПБ, Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда (Орхуска конвенция), чл. 3 от Директива 2003/25/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26.05.2003г., чл. 55 от Конституцията на Република България, постановеното особено мнение в определение № 8570/01.07.2020г. по адм. дело № 2184/2020г. на ВАС. Правото на здравословна и благоприятна околна среда спада към правата, които имат най-широк кръг носители. В случая правото на здравословна и благоприятна околна среда е засегнато от действията на ответниците. Спорът по делото не е бил разгледан от административните съдилища, от които е прието, освен другото, че сдруженията нямат интерес от прогласяване на нищожността на споразуменията, в какъвто смисъл са и определенията на съставите на Софийски градски съд и Апелативен съд - София.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК касационното обжалване на въззивното определение е допустимо поради разрешаването на значими по делото процесуалноправни въпроси в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, с практиката на Върховния касационен съд, както и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.

Формулираните въпроси са:

1. Подлежи ли на отмяна определение, с което съдът допуска смесване на задълженията си по допустимостта на иска с неговата основателност, т. е. по чл. 129 от ГПК и чл. 130 от ГПК?

2. При две противоречиви определения по допустимостта на исковата претенция – първоначално постановено, с което искът се допуска до разглеждане, и второ, с което не се допуска до разглеждане, като недопустим, следва ли по-късно постановеното определение да бъде отменено, тъй като преразглежда въпросът за допустимостта на претенцията?

3. Наличието на евентуален интерес от предявяване на иска счита ли се за достатъчно основание за неговата допустимост?

4. Окончателното произнасяне от административните съдилища за гражданскоправния характер на исковата претенция може ли да се приеме за евентуален интерес от предявяването й пред гражданския съд?

5. Отказ от правосъдие ли е недопускането до разглеждане на искова претенция от АССГ, АС-Перник, ВАС, СГС, САС, т. е. почти всички административни и граждански съдилища?

По първи, втори и трети от въпросите касаторите се позовават на допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като сочат определение от 09.04.2024г. по ч. т.д. № 211/2024г., с което, според тях, ВКС вече се е произнесъл по въпроса за допустимостта на предявените искове. Позовават се и на определение № 620 от 03.11.2009г. по т. д. № 502/2009г. на ВКС, ТК, І т. о., според което: „За предявяване на установителен иск не е нужно интересът да е непосредствен, достатъчно е да е налице евентуален интерес, който следва да се обоснове от ищеца“.

Във връзка с четвърти и пети от въпросите се сочи, че е налице допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното:

Частната касационна жалба по делото е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК съдът намира следното:

Първи, втори, трети и четвърти от въпросите на касаторите не отговарят на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Те не могат да бъдат определени като правни въпроси от значение за изхода на делото – включени в неговия предмет и обусловили изводите на въззивния съд по обжалваното определение, съгласно разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ, приложимо и към частните касационни производства (чл. 274, ал. 3 от ГПК). Първият въпрос е предпоставен от смесване във въззивното определение на обстоятелствата, обосноваващи допустимост на иска, и тези относно неговата основателност, но мотивите на въззивния съд са изцяло в насока съществуването или не на право на иск на касаторите (процесуалните предпоставки за допустимост на производството). Вторият въпрос е основан на разбирането на касаторите, че с определение № 865 от 09.04.2024г. по ч. т.д. № 211/2024г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., е разрешен въпросът относно допустимостта на производството. Видно от съдържанието на това определение обаче, а и на предходните определения на Софийския районен съд и на Софийски градски съд, те са единствено относно родовата подсъдност на делото. Въззивният съд не е разглеждал пряк и евентуален интерес от предявените искове, в какъвто смисъл е третият поставен въпрос, а дали от изложените от касаторите обстоятелства изобщо може да бъде изведен интерес да се иска обявяването за нищожни на споразуменията от 10.07.2009г., 11.10.2010г. и от 19.12.2011г. Четвъртият въпрос е относно значението на определенията на административните съдилища, с които производството пред тях е било прекратено, но водещо при това прекратяване в случая е било, че към момента на сключването на споразуменията, а и на основания договор от 12.07.2004г., с който те са свързани, в българското право е липсвала уредба на правния институт на административния договор. Договорът за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми в площ „Трън“ не е бил между равнопоставени частноправни субекти, а е имал характер на административен. Поради това спорът относно действителността на споразуменията е бил счетен за подведомствен на гражданските съдилища. В този смисъл е била изричната разпоредба на § 149, ал. 4 от ПЗР на ЗИДАПК (ДВ, бр. 77 от 2018г., в сила от 01.01.2019г.) Предпоставките за съществуване и надлежно упражняване на правото на иск на ищците (чл. 130 от ГПК) е следвало да бъдат преценявани при разглеждане и решаване на делото от компетентния граждански съд. Определенията на административните съдилища са съдържали и такава преценка, но тя не обвързва гражданския съд.

Петият въпрос на касаторите е основан на оплакването в касационната жалба, че по образуваните от тях дела пред административните съдилища исковете им не са били разгледани по същество като недопустими, освен другото, поради липса на право на иск, какъвто до момента е крайният изход на спора и пред гражданските съдилища. Според касаторите така те са лишени от право на достъп до съд, макар техни цели да са опазване на околната среда в района на Трън и правото на здравословна и благоприятна околна среда да е засегнато от действията на ответниците. С оглед тези обстоятелства, уточнен и конкретизиран, въпросът на касаторите е относно правото им на иск и по-специално достатъчно ли е да се приеме съществуването на право на иск за обявяване на нищожност на споразумения към договор по чл. 65 и сл. от ЗПБ във връзка с дадено разрешение за търсене и проучване на подземни богатства (полезни изкопаеми) в даден район, с които споразумения се променя страна по договора или се удължава неговия срок, ако исковата молба е предявена от сдружения, които имат за цел защита на околната среда в района, и са изложени твърдения за нарушения на правото на здравословна и благоприятна околна среда.

Въпросът отговаря на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Мотивите на състава на Апелативен съд – София са изцяло относно правото на иск на касаторите - ищци, като такова право е отречено.

Налице е и допълнителният критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване – въпросът е от значение за развитие на правото при липсата на съдебна практика в хипотезата на чл. 65 и сл. от ЗПБ, вр. чл. § 149, ал. 4 от ПЗР на ЗИД на АПК (ДВ, бр. 77 от 2018г., в сила от 01.01.2019г.), когато относно недействителността на договор за търсене и проучване на полезни изкопаеми са приложими правилата на гражданското право и процес.

По въпроса настоящият съдебен състав намира следното:

Съгласно пряко приложимата разпоредба на чл. 55 от Конституцията гражданите имат право на здравословна и благоприятна околна среда в съответствие с установените стандарти и нормативи. При нарушаване или застрашаване на това право всеки гражданин има право на защита. Разпоредбата на чл. 56 от Конституцията установява гаранция на признатите от конституционния законодател основни права, включително това по чл. 55, съответстващо на задължението на държавата по чл. 15 от Конституцията да осигурява опазването на околната среда.

За гарантиране осъществяването на правата по чл. 15 и чл. 55 от Конституцията са приетите норми на Закона за опазване на околната среда (ЗООС). Опазването на околната среда, според разпоредбата на чл. 3, т. 1 от ЗООС, се основава, освен другото, на принципа на достъп до правосъдие по въпросите, отнасящи се до околната среда. Правото на защита по Конституцията и ЗООС е процесуално право, при което съществува и е допустим всеки иск на гражданин (физическо лице), основан на обосновано твърдение, че е предявен за защита на право на здравословна и благоприятна околна среда.

Относно опазването и ползването на земните недра при търсене и проучване на подземни богатства законодателно е предвидено, че се извършва по ред, определен от ЗООС и ЗПБ (чл. 48 от ЗООС). Установен е сложен фактически състав, който включва договор (чл. 65 и сл. от ЗПБ). Договорът предпоставя влизането в сила на разрешението за извършване на тези дейности и определя неговия срок. Той не е между равнопоставени частноправни субекти (сключва се от административен орган – носител на публична власт) и чрез него се създават, изменят или прекратяват правоотношения в областта на публичното право във връзка с правния режим на подземните природни богатства.

При този характер на договора и изложеното по-горе относно достъпа до правосъдие по въпросите, отнасящи се до околната среда, не може да бъде отречено правото на иск за обявяване за недействителен на договор за търсене и проучване на подземни богатства в даден район или допълнително споразумение към договора, при обосновано твърдение, че осъществяваната въз основа на договора дейност значително нарушава или би нарушила качеството на околната среда в района, включително би имала значителни неблагопроятни последици за човешкия живот и здраве. Искът би бил процесуална гаранция за правото по чл. 55 от Конституцията, което е достатъчно, за се приеме, че право на иск съществува. Пасивно легитимирани биха били органът (учреждението), от чието име е сключен договорът, и лицето, което осъществява (би осъществявало) дейността въз основа на него.

Легитимиран да предяви иска би бил всеки отделен гражданин, но и сдружение, създадено с цел опазване на околната среда в района на търсене и проучване. Тъй като сдруженията на гражданите служат за задоволяване и защита на техните интереси, съгласно чл. 12, ал. 1 от Конституцията и чл. 2, ал. 1 от ЗЮЛНЦ, защитата на правото по чл. 55 от Конституцията може да бъде постигната чрез сдружение, което има за цел опазване на околната среда. В този смисъл са и законодателните разрешения относно легитимацията на „засегнатата общественост“ по въпросите на околната среда (§ 1, т. 25 от ДР на ЗООС и § 1, т. 49 от ДР на ЗПБ).

Относно правото на иск и легитимацията на сдружения да участват в съдебни производства за защита на правото на здравословна и благоприятна околна среда са също разпоредбите на Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда (Орхуска конвенция), ратифицирана със закон, приет от 39 НС на 02.10.2003г. – ДВ, бр. 91 от 2003г., в сила от 16.03.2004г. Неправителствени организации, работещи за опазване на околната среда и отговарящи на всички изисквания на националното право, имат интерес от всички решения относно околната среда (чл. 2, т. 5 от Конвенцията). Те имат достъп до процедура за обжалване пред съд за оспорване на всяко решение, действие или пропуск, както и на административни или съдебни процедури за оспорване на действия или пропуски на частни лица и държавни органи, които нарушават разпоредбите на националното законодателство, касаещо околната среда (чл. 9, ал. 2 и 3 от Конвенцията). При този широк достъп до правосъдие относно неправителствените организации се счита, че имат достатъчен интерес и права, които могат да бъдат нарушени, т. е. те са легитимирани да участват във всички съдебни производства при твърдение за значимо въздействие от дейност върху околната среда. Орхуската конвенция е одобрена от името на Европейския съюз с Решение 2005/370/ЕО на Съвета от 17.02.2005г.

С оглед на всичко изложено налагащият се отговор на поставения от касаторите въпрос е, че сдружения, създадени с цел опазване на околната среда в определен район, са легитимирани да предявят иск за обявяване на нищожност на споразумения към договор по чл. 65 от ЗПБ за търсене и проучване на подземни богатства (полезни изкопаеми) в района, когато искът е за защита на правото по чл. 55 от Конституцията за здравословна и благоприятна околна среда – при изложени обосновани твърдения за съществуващо значително неблагоприятно въздействие върху качеството на околната среда от дейността в района, включително за човешкото здраве, или за вероятност от такова въздействие.

Отговорът на въпроса съответства на предвидената в чл. 37 от ХОПЕС защита на гражданите в Европейския съюз от свързани с околната среда въздействия и рискове за тяхното здраве и благополучие, с оглед целите на ЕС, от които високо равнище на защита и подобряване качеството на околната среда (чл. 3, ал. 3 от ДЕС). Съобразява се и принципът на предпазните мерки и превантивните действия, установен в чл. 191 и сл. от ДФЕС. Липсва правна уредба на Съюза в областта на процесуалните правила относно средствата, предназначени да гарантират защита на правата, които правните субекти извеждат от правото на Съюза относно околната среда. Тези правила трябва да се определят във вътрешния правен ред на всяка държава – членка, като държавите – членки носят отговорност за осигуряването на ефективна защита на тези права във всеки отделен случай (решение от 15.03.2018г., North East Pylon Pressure Campain Limited (С-470/16), ECLI:EU:C:2018:185).

Същевременно се явява съобразена и ЕКЗПЧОС. Конвенцията и протоколите към нея не съдържат отделни екологични права, но за замърсяването на околната среда в практиката на ЕСПЧ се приема, че може да се счита като оказващо в достатъчна степен вредно влияние върху правата по Конвенцията (чл. 8). По-конкретно нарушаване на качеството на околната среда може да въздейства неблагоприятно върху благосъстоянието на индивидите и да им се пречи да се наслаждават на удобствата на дома си, като засегне неблагоприятно личния и семейния им живот, дори да не носи сериозен риск за тяхното здраве. Трябва да съществува възможност лицата да обжалват пред съд всяко решение, действие или бездействие, ако смятат, че в процедурата по вземане на решение техните интереси или становището им не са получили достатъчна оценка (чл. 6,§ 1). В този смисъл са решенията по делата Lopez Ostra срещу Испания, Guerra и др. срещу Италия, Taskin и др. срещу Турция, Ockan и др. срещу Турция, Verein Kimaseniorinnen Schweiz срещу Швейцария. Легитимацията на сдружения, целящи защита на околната среда, също не е изключена.

При дадения отговор на въпроса на касаторите, неправилно от въззивния съд е било прието, че по водените от тях искове е трябвало да излагат твърдения кои техни гарантирани законни права и интереси и с какво са засегнати с процесните споразумения, съответно че е приложима разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ГПК относно процесуалната субституция. Правилно обаче е прието за нужно да бъде посочено, а и обосновано, по какъв начин с действието на сключените споразумения се нарушават или е можело да се нарушат условията на благоприятна околна среда в района на Трън.

Всъщност твърденията на самите касатори (от които единствено Сдружение „Трън“ с вписана в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел цел „защита на околната среда“) не са били относно търсенето и проучването на полезни изкопаеми в района на Трън. Съгласно оспорените от касаторите споразумения от 10.07.2009г., 11.10.2010г. и от 19.12.2011г. към договора от 12.07.2004г. той е имал действие до края на 2012г. След това дейност по търсене и проучване не е била извършвана. Изложените от касаторите обстоятелства са били за възможно значително негативно въздействие върху околната среда, свързано с дейност на „Е. С. ЕООД при добив (експлоатация) на полезни изкопаеми в района на Трън - наличие на уранова минерализация, поради което при добива ще има извличане на уран. Започналото въз основа на инвестиционно предложение на дружеството производство по оценка на въздействието на околната среда (ОВОС) е било относимо към добива на подземни богатства, което се извършва чрез предоставяне на концесия (чл. 2, ал. 2 от ЗПБ).

За процедурата по ОВОС в исковата молба на касаторите не е имало изложени твърдения в насока, че тази процедура е претърпяла развитие, нито че по нея е постановено положително решение. Същевременно такова решение по ОВОС би подлежало на обжалване (чл. 99, ал. 6 от ЗООС). Чрез правото да се обжалват решенията по ОВОС (чл. 99, ал. 6 от ЗООС) законът също гарантира на заинтересуваните субекти достъп до правосъдие по въпросите на околната среда (решение № 5 от 19.04.2019г. по конституционно дело № 12 от 2018г. на КС). Ако действителността на споразуменията от 10.07.2009г., 11.10.2010г. и от 19.12.2011г. е относима към добива на подземни богатства, тя би била преценявана в производството по ОВОС, съответно в следващите производства по разрешаване на концесията. Самостоятелното разглеждане и решаване на предявените от касаторите искове не се явява необходимо при приключилата дейност по търсене и проучване. Отделно от това е липсата на легитимация на Сдружение „Трънски глагоръц“ и Сдружение “С. Т. културно-просветно дружество „Руй““ предвид целите на сдруженията, вписани в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, както и липсата на пасивна легитимация на ответника „Асарел-Инвестмънт“ ЕАД, който не е страна по оспорените споразумения (не се ползва пряко от осъществяваната въз основа на тях дейност).

При тези изводи на настоящия касационен съдебен състав обжалваното определение на Апелативен съд - София следва да бъде потвърдено. Крайният извод на въззивния съд за недопустимост на производство по делото е правилен.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1829 от 22.07.2024г. по в. ч.гр. д. № 1700/2024г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено постановеното по реда на чл. 130 от ГПК определение № 1646 от 29.04.2024г. по т. д. № 870/2024г. на Софийски градски съд за прекратяване на производството по делото, образувано по искова молба вх. № 151674 от 20.07.2022г. на Сдружение „Трън“, Сдружение „Трънски глагоръц“ и Сдружение “С. Т. културно-просветно дружество „Руй““ срещу Министерство на околната среда и водите, Министерство на енергетиката, „Е. С. ЕООД и „Асарел-Инвестмънт“ ЕАД.

ОСТАВЯ в сила определение № 1829 от 22.07.2024г. по в. ч.гр. д. № 1700/2024г. на Апелативен съд – София.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове:1.

2.