ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2191

гр. София, 30.04.2025 г.

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 2989/2024 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. Л. Ч. срещу въззивно решение № 14 от 22.01.2024 г., постановено по в. гр. д. № 212/2023 г. на Разградския окръжен съд, с оплаквания за недопустимост и неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК.

С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 328 от 27.05.2023 г. по гр. д № 1657/2022 г, на Разградския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от касатора срещу Д. И. Ч. и Б. Л. Ч. иск за делба на УПИ * в квартал 15 по плана на [населено място], общ. Л., ведно с построените в него едноетажна полумасивна жилищна сграда и паянтова селскостопанска сграда.

За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че страните са наследници по закон (преживяла съпруга и синове) на У. Д. Ч., починал на 11.11.2020 г. Процесният имот е закупен от наследодателя и ответницата Д. Ч. с неформален договор през 1977 г., когато те са се установили да живеят в [населено място], общ. Л.. От свидетелските показания е установено, че в началото на 90-те години на миналия век родителите на ищеца са заявили, че процесната къща се дава на неговия брат, а изградената в съседното дворно място къща е за него. Ищецът е живял в имота до 2007 г., когато се е преместил да живее със семейството си в съседния имот с пл. № *, на...