ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2213

гр. София, 30.04.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:Мария Иванова

Членове:Даниела Стоянова

Таня Орешарова

като разгледа докладваното от М. И. К. гражданско дело № 20248002104215 по описа за 2024 година

намира следното:

Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Е. У. срещу въззивното решение на Окръжен съд Пловдив по гр. д. №1059/24 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени изцяло предявените от касатора срещу Прокуратура на РБ и ОД на МВР, гр. Пловдив искове по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за обезщетяване на имуществени вреди от две обвинения в размер на съответно 11 494,43 лв. – от първото обвинение и 12 533,70 лв. – от второто обвинение и за обезщетяване на неимуществени вреди в размер на съответно 2 500 лв. – от първото обвинение и 5 000 лв. –от второто обвинение. Решението/ видно от касационната жалба и изложението към нея/ се обжалва само в частта, с която е отхвърлен до размер на 9929 лв. искът на касатора срещу ответниците за обезщетяване на имуществени вреди от невъзможността му да ползва собствения си лек автомобил „А. А8“ за 111 дни/ от 16.02.21 г. до 25.05.21 г./, претърпени в резултат от незаконно наказателно преследване за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК по ДП №142/21 г. на РУ Асеновград и ПП №1950/21 г. на РП Пловдив.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Твърди, че въззивното решение противоречи на цитираната практика на ВКС / р. по гр. д. №621/17 г. на трето г. о. и р. по гр. д. №1961/22 г. на трето г. о./ по два значими за спора правни въпроса: 1. Имат ли качеството на процесуални субституенти на държавата правозащитните органи, срещу които е предявен искът?; 2. Отговаря ли прокуратурата на РБ по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за неимуществени вреди, причинени / на ищеца/ от наложени принудителни мерки – „задържане за 24 часа“ по чл. 72, ал. 1 ЗМВР и „временно отнемане на свидетелство за правоуправление на МПС до решаване на въпроса за отговорността“ по чл. 171, ал. 1, т. 1, б.“б“ от ЗДвП, при образувано наказателно производство по чл. 343“б“, ал. 3 НК, което е прекратено поради липса на доказателства за извършено престъпление, без / на ищеца/ да е повдигнато обвинение?

По допускане на обжалването ВКС намира следното: Въззивният съд е приел, че жалбоподателят не е привлечен като обвиняем и по двете цитирани в исковата молба досъдебни производство /ДП/ и спрямо него не е взета мярка за неотклонение. Той е разпитан единствено в качеството на свидетел и до прекратяването на двете досъдебни производства спрямо него не са предприети други процесуални действия. Затова не са налице предпоставките по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответниците за обезщетяване на претендираните вреди, вкл. на тази, която е предмет на касационната жалба.

ВКС, при тези решаващи изводи на въззивния съд, намира, че втория поставен правен въпрос / макар да е формално зададен за неимуществените вреди, въпросът е относим и към имуществените, които са предмет на обжалването/ е логически свързан и отчасти се припокрива с въпроса: „Налице ли са предпоставките по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на държавата за обезщетяване на причинени вреди, когато прекратеното наказателно производство е било образувано срещу неизвестен извършител и ищецът не е имал процесуалното качество на обвиняем?“, по който е образувано т. д. №2/25 г. на ОСГК. З. производството по настоящото дело следва да се спре на осн. чл. 292 ГПК до постановяване на тълкувателно решение по образуваното т. д. №2/25 г. ОСГК.

Поради изложеното ВКС на РБ, трето г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА производството по гр. д. №4215/24 г. на ВКС, трето г. о. до постановяване на тълкувателно решение по образуваното пред ОСГК т. д. №2/25 г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:_______________________

Членове:

1._______________________

2._______________________