Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на девети ноември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Д. Г. Членове: В. П. Ц. П. при секретар Р. Х. и с участието на прокурора И. С. изслуша докладваното от съдията Ц. П. по административно дело № 3631 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Бюйюкайдън, гражданин на Р. Т. чрез пълномощник адв. Е. П., срещу решение № 59 от 25.02.2022 г., постановено по адм. дело № 343/2021 г. по описа на Административен съд Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на лицето против заповед № 292з-2495/24.11.2021 г., издадена от директора на Областна дирекция на МВР Кърджали.

В жалбата са наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необосновано и в противоречие с приложимия материален закон - основания по чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната му, както и присъждане на разноските, направени за двете инстанции.

Ответникът - директорът на Областна дирекция на МВР Кърджали не взема становище по касационната жалба, а в съдебно заседание, редовно призован не се явява и не се представлява.

Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от процесуално легитимирано лице и срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Производството пред административния съд е образувано по жалба на С. Бюйюкайдън, гражданин на Р. Т. със статут на продължително пребиваващ в Р. Б. чужденец, против заповед № 292з-2495 от 24.11.2021 г. на директора на Областна дирекция на МВР Кърджали (ОД на МВР Кърджали), с която на основание чл. 26, ал. 2 и чл. 23, ал. 7 от Закона за чужденците в Р. Б. (ЗЧРБ) и чл. 18, ал. 1, т. 11 от Правилника за устройството и дейността на МВР (ПУДМВР) му е отказано предоставяне на право на продължително пребиваване или продължаване на срока на пребиваване в страната, като му е определен срок от 30 дни за напускане на страната.

От фактическа страна, въз основа на приобщения по делото доказателствен материал, административният съд е установил, че С. Бюйюкайдън е турски гражданин, с разрешение за продължително пребиваване в Р. Б. до 25.08.2021 г. На 15.06.2021 г. чуждият гражданин е подал заявление в ОД на МВР-Кърджали за издаване на разрешение за продължително пребиваване в страната на основание чл. 24, ал. 1, т. 10 ЗЧРБ - поради придобито право на пенсия в държавата си на произход, с приложени към него документи, изискуеми съгласно чл. 14, ал. 1 и чл. 23 ППЗЧРБ, включително декларация по т. 20 от 1 на ДР на ЗЧРБ. Посочената декларация от 14.06.2021г., с нотариална заверка на подписа, е от ЕТ Бехи Б. Ч., която в качеството си на собственик на имот, находящ се в гр. Кърджали, [адрес], с площ от 54.73 кв. м, и състоящ се от три стаи, е заявила, че не възразява Ю. Бозкурт и С. Бюйюкайдън да бъдат регистрирани на посочения адрес и да ползват жилището безвъзмездно за неопределен срок.

Съдът е установил още, че в изпълнение на разпореждане на главния секретар на МВР, във връзка с осъществявания контрол относно спазването на условията и реда за пребиваване на чужденци, на 23.06.2021 г. служители на група Миграция при ОД на МВР - Кърджали са извършили проверка на адреса, посочен в заявлението на С. Бюйюкайдън. При проверката е констатирано, че от месец август 2018 г. в жилището живее друг турски гражданин У. М., заедно със съпругата си и периодично им гостува дъщеря им. По случая са дадени писмени обяснения от Метин, снети след показана снимка на С. Бюйюкайдън, според които той не познава лицето, никога не го е виждал и същият не е отсядал в апартамента. В обясненията си Метин изрично е посочил, че не желае други хора да пребивават в жилището, което обитава със семейството си и което му е предоставено от Б. Ч. под наем. Заявеното от У. М. е потвърдено и от писмените обяснения, дадени от домоуправителя на входа И. А., както и от обясненията на Д. А. собственик на кафене в непосредствена близост. За резултатите от извършената проверка е изготвена докладна записка УРИ 292р-12185/23.06.2021г.

Във връзка с резултатите от проверката началникът на група М. К. е уведомил чуждия гражданин за необходимостта да представи допълнителни документи - доказателства за осигурено жилище в страната, при което срокът за разглеждане на заявлението е удължен с един месец до 29.07.2021 г. В изпълнение на тези указания е представен договор за наем от 18.08.2020г., сключен между Б. Ч. и С. Бюйюкайдън, имащ за предмет стая в апартамента, обитаван от У. М. и съпругата му С. Улуоджак. Предвид факта, че представеният договор за наем е за същото жилище, за което към заявлението на чуждия гражданин вече е била приложена декларация за осигурено жилище, административният орган първоначално е издал заповед № 292з-1552/26.07.2021 г., с която е прекратено административното производство по предоставяне на право за продължително пребиваване на чужденец в Р. Б. по съображения, че не са представени допълнителни документи за осигурено жилище. Заповедта е обжалвана, като с определение № 123/03.09.2021 г. по адм. дело № 210/2021 г. Административен съд Кърджали е отхвърлил жалбата на С. Бюйюкайдън против посочената заповед. Това определение е отменено с определение № 11346 от 10.11.2021 г., постановено по адм. д. № 10545/2021 г. по описа на Върховния административния съд и вместо него е постановена отмяна на заповедта и изпращане на преписката на директора на ОД на МВР-Кърджали за произнасяне по същество по заявление № УРИ 292р-11432/15.06.2021 г., подадено от С. Бюйюкайдън, гражданин на Р. Т.

В изпълнение на съдебния акт и съобразно процедурата по ЗЧРБ е изготвено предложение № УРИ292р-24516/24.11.2021 г. от началника на група Миграция при ОД на МВР-Кърджали до директора на ОД на МВР-Кърджали, в което са изложени всички факти по случая, включително констатациите от извършената проверка на адреса, посочен в заявлението на С. Бюйюкайдън. След преценка на релевантните обстоятелства по чл. 26, ал. 2 и чл. 24, ал. 2 ЗЧРБ е предложено на чужденеца да се откаже предоставяне на право на продължително пребиваване в Р. Б. на основание чл. 24, ал. 1, т. 10 ЗЧРБ, а на основание чл. 69, ал. 1 ППЗЧРБ да се определи срок за напускане на страната - 30 дни. Във връзка с направеното предложение е издадена оспорената заповед № 292з-2495/24.11.2021 г. на директора на ОД на МВР-Кърджали, с посочено правно основание чл. 26, ал. 2 и чл. 23, ал. 7 ЗЧРБ и чл. 18, ал. 1, т. 11 ПУДМВР.

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон. Компетентността на издателя на акта е преценена съобразно разпоредбите на чл. 23, ал. 7 ЗЧРБ и чл. 18, ал. 1, т. 11 ПУДМВР, както и представената по делото заповед № 292з-2476 от 23.11.2021 г. на директора на ОД на МВР Кърджали, от която е видно, че процесният административен акт е издаден от За директор при условията на заместване на титуляра за периода на отсъствието му. Съдът е развил подробни съображения, че в случая са налице материалноправните предпоставки на чл. 26, ал. 2 ЗЧРБ да се откаже издаването на разрешение за пребиваване или продължаване на срока за пребиваване в страната на чужденец, за когото не са представени безспорни доказателства, че разполага с осигурено жилище.

Постановеното решение е правилно.

Неоснователен е касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 АПК първоинстанционният съд е извършил преценка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 АПК основания. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 АПК, като на страните са дадени указания за фактите и обстоятелствата, за които следва да представят доказателства. Решението е постановено след обсъждане на доводите на страните и на относимите за спора доказателства, като са изложени мотиви в подкрепа на направените заключения.

Неоснователни са възраженията на касатора за ненадлежно оправомощаване на издателя на процесната заповед. Както правилно е посочил първоинстанционният съд, в случая се касае за индивидуален административен акт, издаден при условията на заместване, а не на делегиране на правомощия. По делото е представена заповед за заместване № 292з-2476 от 23.11.2021 год. на директора на ОД на МВР Кърджали, съгласно която за периода на неговото отсъствие (от 24.11.2021 до 26.11.2021 г.) правомощията му на директор, с изключение на тези, свързани с осъществяване на дейности по чл. 159 ЗМВР, ще се изпълняват от заместник-директора на ОД на МВР - Кърджали С. К.. Неоснователно касационният жалбоподател се позовава на чл. 23, ал. 7 ЗЧРБ. Съгласно последната разпоредба директорите на дирекция Миграция, на Столична дирекция на вътрешните работи, на областните дирекции на Министерството на вътрешните работи или оправомощени от тях длъжностни лица издават или отказват издаването на разрешение за продължително или краткосрочно пребиваване на чужденец на територията на Р. Б. освен ако в този закон е предвидено друго. Нормата визира делегиране на правомощия (оправомощаване), какъвто не е настоящият случай. Първоинстанционният съд, като е анализирал разпоредбите на чл. 23, ал. 7 ЗЧРБ и чл. 18, ал. 1, т. 11 ПУДМВР, обосновано е приел, че за компетентността на издателя на акта е достатъчно да има статут по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР и издаденият отказ да не попада в кръга на дейностите по чл. 159 от ЗМВР, които са изрично изключени от правомощията на заместващия.

При издаване на процесната заповед не са допуснати твърдените в касационната жалба нарушения на материалния закон, които по същество сочат на порок във формата на акта - нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 и 5 АПК. Действително разпоредбата на чл. 26, ал. 2 ЗЧРБ съдържа множество хипотези, при които се отказва разрешение за пребиваване или продължаване на срока за пребиваване в страната на чужденец, като в оспорената заповед не е изрично посочено, че в случая се касае за неизпълнение на изискването по чл. 24, ал. 2, изр. първо ЗЧРБ, а именно за получаване на разрешение за продължително пребиваване лицата следва да имат осигурено жилище. Този пропуск в изписването на правното основание не се преценява от настоящия състав като съществен порок във формата на акта, при положение че в обстоятелствената част на заповедта са изложени подробни мотиви досежно липсата на осигурено жилище, включително е цитиран текста на чл. 24, ал. 2, изр. първо ЗЧРБ, на основание на който са изискани допълнителни доказателства от заявителя за това, че разполага с жилище. Административният орган е изложил фактически и правни съображения, от които може да се установи неговата действителна воля и които са подкрепени с всички доказателства, съдържащи се в представената административна преписка.

Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е издадена в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. В случая е налице основание за отказ да се издаде разрешение за продължително пребиваване в страната на чужденец, за когото е установено, че не отговаря на условията по чл. 24, ал. 2, изр. първо ЗЧРБ не е представил безспорни доказателства, че разполага с осигурено жилище. Съгласно чл. 24, ал. 1, т. 10 ЗЧРБ разрешение за продължително пребиваване могат да получат чужденци, които притежават виза по чл. 15, ал. 1 и са получили право на пенсия съгласно законодателството на Р. Б. държавата си на произход или друга държава, и разполагат с достатъчно средства за издръжка в страната, като задължително изискване за получаване на такова разрешение е лицето да има и осигурено жилище - чл. 24, ал. 2, предл. първо от закона. По аргумент от чл. 29, ал. 1 ППЗЧРБ, определящ документите, необходими за получаване на право на продължително пребиваване, в тези случаи се изискват доказателства за осигурено жилище.

По делото липсва спор относно гражданството и статута на жалбоподателя. Не е спорно също така, че за получаването на разрешение за продължително пребиваване същият е представил нотариално заверена декларация от собственика на имот - жилище, находящо се в гр. Кърджали, [адрес]. При извършена проверка на място от органите на отдел Миграция при ОД на МВР Кърджали обаче е установено, че на декларирания адрес, считано от месец август 2018г., пребивава друго лице със семейството си, което не познава заявителя. По делото са приобщени и писмени обяснения от трети лица, които потвърждават констатациите на проверяващите. По тази причина органът е изискал допълнителни доказателства за осигурено жилище, при което заявителят е представил нотариално заверен договор за наем за една стая от същото жилище, вече посочено в представената декларация. При тези данни, независимо че жалбоподателят е декларирал, че разполага с жилище на посочения адрес в гр. Кърджали, административният съд обосновано е приел, че в действителност С. Бюйюкайдън не разполага с осигурено жилище в Р. Б. Това е така, тъй като не се установява същият да има възможност, а и да е пребивавал някога на посочения в заявлението адрес. Действително ЗЧРБ и ППЗЧРБ не съдържат изискване чужденецът да пребивава определен период от време без прекъсване на адреса, посочен в заявлението му, на който има осигурено жилище, но е необходимо да установи, че към момента на получаване на разрешението има реалната възможност и годно правно основание да обитава жилището, за което представя доказателства. В случая е установено само формалното изпълнение на изискването по чл. 14, ал. 1 ППЗЧРБ, тъй като чужденецът не само не е посещавал имота, а и по данни от преписката, няма реална възможност да го обитава - на същия адрес от месец август 2018 г. живее семейството на турския гражданин У. М., който категорично отказва други хора да пребивават в жилището. В тази връзка, неоснователни се явяват основните оплаквания в касационната жалба. Целта на наложеното нормативно изискване за наличие на жилище за чужденеца, кандидатстващ за получаване на право на продължително пребиваване или продължаване на срока на пребиваване в Р. Б. е по време на престоя си той да не натоварва социалната и финансова системи на страната, в която връзка са въведени и изискванията за представяне на съответни доказателства. Фиктивното изпълнение на въведените от законодателя изисквания противоречи на целта на закона, като във всеки различен случай административният орган следва да извършва обстойна, задълбочена и обоснована преценка на тези обстоятелства.

Неоснователни са доводите на касатора, че чуждият гражданин е представил доказателства за осигурено жилище декларация и договор за наем, които са валидно съставени и не са оспорени по надлежния ред. Посочените декларация и договор за наем представляват частни документи, които нямат материална доказателствена сила. Законът не предвижда изявленията, които са материализирани в частен документ, да имат задължително обвързващо за съда действие. Съдържанието им се преценява от съда по вътрешно убеждение, във връзка с останалите обстоятелства по делото съгласно принципа на чл. 12 ГПК. В контекста на изложеното, следва да се съобразят и останалите приобщени по делото доказателства - докладна записка УРИ 292р-12185/23.06.2021г. за извършената проверка на декларирания адрес, както и обясненията на третите лица, дадени по случая.

Първоинстанционният съд е приел, че в нарушение на разпоредбите на Закона за гражданската регистрация на посочения адрес имат адресни регистрации още десет лица, което е допълнителен аргумент, че жалбоподателят няма осигурено жилище. Този въпрос не е следвало да бъде коментиран от съда, доколкото наличието/липсата на адресни регистрации не е послужило като фактическо основание за постановения отказ, но това не се отразява на правилността на решението като краен резултат.

Предвид изложеното, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 59 от 25.02.2022 г., постановено по адм. дело № 343/2021 г. по описа на Административен съд Кърджали.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДИАНА ГЪРБАТОВА

секретар:

Членове:

/п/ ВЛАДИМИР ПЪРВАНОВ

/п/ ЦВЕТАНКА ПАУНОВА