ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№1370

гр. София, 05.05.2025, г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. ТК, II отделение, в закрито заседание на двадесет и девети април, две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

К. М.

като разгледа докладваното от съдия Марков т. д.№352 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „Велпа“ ООД срещу определение №698 от 14.11.2024 г. по т. д.№539/2024 г. на АС Варна. С обжалваното определение е потвърдено определение №74 от 18.06.2024 г. по т. д.№8/2023 г. на ОС Шумен, с което е оставено без уважение искането на „Велпа“ ЕООД за допълване на решение №21 от 10.04.2024 г. по т. д.№8/2023 г. на ОС Шумен, в частта му относно произнасянето по разноските.

В частната касационна жалба са наведени доводи за неправилност на определението на въззивния съд, като се поддържа, че за да се осъществи компенсация на присъдените по делото в полза на страните разноски е необходимо изрично волеизявление на една от тях, а при липса на такова изявление не може да бъде осъществено служебно прихващане. В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се поддържа, че са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: 1. Допустимо ли е съдът да извърши служебно прихващане на присъдени в полза на двете страни съдебни разноски, без да е направено искане на страните. 2. Налице ли е нарушение на диспозитивното начало в гражданския процес, когато съдът извърши служебно прихващане на присъдени в полза на двете страни съдебни разноски, без да е направено искане на страните. 3. Представлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила, когато съдът извърши служебно прихващане на присъдени в полза на двете страни съдебни разноски, без да е направено искане на страните. Поддържа се, че определението е и очевидно неправилно.

Ответната страна Е. И. А. заявява становище за липса на основание за допускане на касационно обжалване. Излага съображения, че дори и да се допусне касационно обжалване, жалбата се явява неоснователна, тъй като първата инстанция е изчислила правилно направените от всяка от страните разноски и ако същите бъдат присъдени отново, в полза на всяка от страните, то прави изявление за прихващане, което води до резултата, постановен от първата инстанция, респективно въззивното определение се явява правилно.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че при произнасяне по отговорността за разноски първоинстанционният съд е съобразил всички извършени от ищеца „Велпа“ ООД разноски, като ясно е посочил, че извършва служебно прихващане на дължимите между страните разноски в производството, след което определя съответния размер, който следва да заплати ответната страна. Счел е, че първата инстанция е извършила правилни математически изчисления на понесените от страните разноски и в този смисъл правилно първостепенният съд е извършил прихващане на направените от страните разноски, с оглед изхода от материалноправния спор, а присъждането на разноски след извършване на компенсация е с оглед улесняване изпълнението на съдебния акт и за яснота за страните.

Настоящият състав намира, че независимо, че поставените от частния касатор въпроси са обусловили правната воля на въззивния съд, то с оглед направеното от ответната страна изявление за прихващане (което следва да бъде съобразено), касационно обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като какъвто и отговор да бъде даден на формулираните въпроси, това не би повлияло на крайния изход на спора.

С оглед изложеното не е налице общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК и предвид липсата на основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК, касационно обжалване не може да бъде допуснато, поради което Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №698 от 14.11.2024 г. по т. д.№539/2024 г. на АС Варна.

Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.