Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на единадесети октомври две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: П. Н. Членове: С. Х. П. Б. при секретар А. И. и с участието на прокурора Т. М. изслуша докладваното от съдията П. Б. по административно дело № 3624 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на началник сектор Пътна полиция в Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) - Варна, срещу Решение № 109 от 08.02.2022 г., на Административен съд - Варна, по административно дело № 1717/2021 г.

С обжалваното решение съдът е отменил Заповед №819з-120 от 23.07.2021 г., на началника на сектор Пътна полиция в ОД на МВР-Варна, с която е отказана пререгистрация на товарен автомобил марка и модел Ф. Т. К. 230, рег. № [рег. номер] и рама № WF0UXXTTPU4R06516 по документи и е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне.

Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Твърди, че съдът не е отчел установените стикери са с ниска степен на защита, поради което не могат да бъдат ползвани за безспорно установяване на поставения от производителя идентификационен номер на превозното средство, дори когато са видимо с ненарушена цялост.

Сочи, че съгласно чл. 143, ал.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) пътното превозно средство се регистрира на името на неговия собственик по поставения от производителя идентификационен номер на превозното средство. В случая, такъв номер не е установен при проверката и законосъобразно е постановен отказ за регистрация на превозното средство.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да се потвърди оспорената заповед началник сектор Пътна полиция в ОД на МВР-Варна.

Ответникът по касационната жалба И. Г. от [населено място], обл. Варна, не ангажира становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е допустима подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 28.10.2020 г. И. Г. чрез пълномощник подава заявление за промяна на регистрацията на превозно средство в сектор Пътна полиция в ОД на МВР - Варна, към заявлението прилага: договор за покупко-продажба на моторно превозно средство от 23.10.2020 г., с който е придобил собствеността на товарен автомобил марка и модел Ф. Т. К. 230, рег. № [рег. номер] и рама № WF0UXXTTPU4R06516, свидетелство за регистрация част 1 на същия автомобил.

На 29.10. 2020г., комисия в ОД на МВР - Варна извършва проверка на товарния автомобил и установява, че поставеният от производителя идентификационен номер на превозното средство не се разчита, поради силна корозия на мястото. Установени са стикери на предното стъкло и на предната лява врата с VIN номер като е прието, че същите са с ниска идентификационна стойност.

На 02.11.2020 г. материалите са изпратени на Районна прокуратура гр. Варна, където е заведена прокурорска преписка № 17567/2020г. Последното приключва с постановление за отказ да бъде образуване на досъдебно производство, поради липса на данни за извършено престъпление от общ характер.

На 23.07.2021 г. началник сектор Пътна полиция в ОД на МВР - Варна издава Заповед № 819з-120, с която на основание чл. 143, ал. 1 ЗДвП и чл. 7, ал. 1 от Наредба № I 45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Наредбата), е отказал да извърши промяна на регистрацията на товарен автомобил марка и модел Ф. Т. К. 230, рег. № [рег. номер] и рама № WF0UXXTTPU4R06516, по заявлението от И. Г..

В съдебното производството е допусната съдебно-автотехническа експертиза. Заключението на същата е прието от страните без възражения и дава отговор, че 17 цифрено-буквен идентификационен номер, поставен от производителя чрез щамповане (набиване) е напълно заличен от тежка корозия с неизвестна дълбочина на проникване. Стикерите са налице, но без гаранция за автентичност.

Съдът е установил последователните регистрации на автомобила, като първата е със собственик М. П. ЕООД, а Ив. Георгиев получава собствеността дружеството на 23.10.2020 г. след приключване на лизингов договор. Установено е още, че няма регистрирани напускания на територията на Р.България за автомобила счита от 01.01.2010 г.

При тези факти първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, съдържа изискуемите реквизити, но органът е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването му и не е приложил правилно материалния закон.

Първоинстанционният съд в анализа си на предпоставките за отказ за регистрация на превозно средство и при съобразяване целта на ЗДвП и Наредба № I 45/24.03.2000 г. правилно е стигнал до извод, че отказ се постановява, когато е установена външна умишлена интервенция на идентификационния номер, като целта е да не се допускат за движение по пътищата пътни превозни средства, които не носят поставен от производителя идентификационен номер, като гаранция за тяхното разпознаване, както и за съответствието им с фабричните стандарти. Заключил е, че е безспорно установено от фактическа страна, че идентификационният номер не може да бъде разчетен поради силна корозия, но няма следи от механична умишлена интервенция, както и че номерът е установим, посредством поставени от завода производител стикери, съдържащи 17 цифрено-буквен идентификационен номер на рамата, който съответства на посочения в документите за регистрация, поради което изводът на административния орган, че номерът не може да бъде установен несъответства на доказателствата по делото и отказът за регистрация на товарния автомобил се явява такъв постановен при неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с доказателствата.

Въз основа на горното първоинстанционният съд е направил извод за незаконосъобразност на оспорения акт и е отменил същия.

Решението на съда е валидно, допустимо и правилно.

С разпоредбите на чл. 143 ЗДвП и Наредба № I-45, законодателят е определил условията и реда за първоначалната регистрация, промените в регистрацията, пускането в движение и спирането от движение, отчета на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях, собственост на български физически и юридически лица. Разпоредбата на чл. 143, ал. 1 ЗДвП предвижда, че пътно превозно средство се регистрира на името на неговия собственик по поставения от производителя идентификационен номер на превозното средство.

Не се спори по делото, а от представените по делото доказателства се установява, че идентификационният номер на процесния автомобил не може да бъде разчетен вследствие на тежка корозия.

Съгласно чл. 143, ал. 3 ЗДвП, пътно превозно средство с подправен, заличен или повреден идентификационен номер не се регистрира, докато не бъде установен автентичният идентификационен номер, поставен от производителя. В съответствие с чл. 7, ал. 1 от Наредба № I-45, превозните средства, на които не може да се установи поставеният от производителя идентификационен номер (VIN), не се регистрират.

Правилни и съответни на доказателствата по делото и закона са изводите на съда, че в случая VIN номерът е установим, поради което няма фактическо основание за отказ на поисканата пререгистрация.

След като автентичното съдържание на идентификационен номер е установено от стикерите, за които няма данни да са с нарушена цялост или подменени, то може да се пристъпи към последващата процедура по възстановяване на идентификационния номер по реда на чл. 143, ал. 4 ЗДвП и Наредба № 8121з-1 от 2.01.2018 г. за определяне на реда за поставяне на нов идентификационен номер на пътно превозно средство, което е изоставено, конфискувано или отнето в полза на държавата и предоставено за нуждите на бюджетна организация, и реда за възстановяване на идентификационен номер на пътно превозно средство.

Превозното средство се представя за идентификация в случаите на промяна в данните на превозното средство (чл. 14, ал. 2, т. 1 от Наредба № I-45), какъвто е и настоящият случай.

Разпоредбата на 2, т. 8 от Наредба № I-45 предвижда, че идентификация е съвкупност от действия, извършвани за: сверяване данните на идентификационните номера от документите с тези върху превозното средство; проверка на превозното средство в АИС ИД - НШИС; проверка в масива за регистрирани превозни средства по идентификационен номер и по регистрационен номер (ако има регистрация); проверка за наличие на данни в масива за марки и модели; проверка в международните масиви за издирвани МПС; проверка в международните масиви за регистрирани МПС; проверка за съответствие на всички данни на представеното превозно средство с данните, описани в документите за собственост и произход; проверка на ПС за изменение в конструкцията.

В случая, административният орган е извършил непълен анализ на обстоятелствата, като не е преценил в съвкупност представените по делото доказателства, въз основа на които може да се направи извод за установяване автентичното съдържание на идентификационния номер, а именно: първоначалната регистрация на процесния товарен автомобил (е от официален търговски представител) с оглед проверката в масива за регистрирани превозни средства, липсата на каквито и да е данни за издирване на същия, както и наличието на фабрично поставени стикери, съдържащи уникалния 17 цифрено-буквен идентификационен номер на рамата, съответстваща на документите, лесно проследима верига на собствеността. Обстоятелството, че не може да се установи по категоричен начин дали тези стикери са поставена от завода производител не е равнозначно на извод, че те не са поставени от него.

Настоящият касаторът е следвало да извърши допълнителна проверка в ОД на МВР-Варна, където е била извършена предходната регистрация на процесния товарен автомобил, и да съобрази всички тези данни преди да направи заключението си, че идентификационният номер на рамата не може да бъде установен, поради което постановеният отказ е издаден при неизяснена фактическа обстановка.

Правилен е изводът на първоинстанционният съд, че забраната за регистрация се отнася само до случаите, когато не може да се установи, поставения от производителя идентификационен номер, но това не са всички случаи, при които той не може да бъде разчетен на мястото, на което е щампован. Неслучайно производителят е задължен да поставя и на други места този номер (в случая два броя стикери) и да се отрече автентичността на данните в тях без признаци за механична и/или друга умишлена интервенция на номера на рамата не съответства на целта на закона да се регистрират пътни превозни средства с установен идентификационен номер.

Правилен е изводът на съда, че идентификацията на превозното средство е установима.

При тези фактически данни изводът на касатора, че VIN номерът на превозното средство не подлежи на възстановяване, не е съответен на доказателствата и поради това е неправилен.

С оглед на горното доводите на касатора за неправилност на съдебното решение поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост са неоснователни.

Съдът правилно е установил релевантните за предмета на спора факти, въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи, правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила.

Ответникът по касация не претендира разноски и такива не следва да бъдат пресъждани.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 109 от 08.02.2022 г. на Административен съд - Варна, постановено по административно дело № 1717/2021 г.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ПАВЛИНА НАЙДЕНОВА

секретар:

Членове:

/п/ СТАНИМИР ХРИСТОВ

/п/ ПОЛИНА БОГДАНОВА