ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2332

София 08.05.2025 г.

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр. д. № 5245/2023 г. по описа на ВКС, І г. о. и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Н. Д. - П. като пълномощник на „Аджибадем сити клиник Университетска многопрофилна болница за активно лечение Токуда“ ЕАД против въззивно решение № 4643 от 25.08.2023 г. по в. гр. д. № 14603/2021 г. на Софийски градски съд. В касационната жалба са наведени оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на процесуалния и материалния закон и необоснованост. Жалбоподателят подържа, че при постановяването му въззивният съд не е обсъдил всички доказателства по делото поотделно и в съвкупност; не е обсъдил и не е дал отговор на наведените от ответника възражения срещу предявения иск; превратно и погрешно е интерпретирал заключението на приетата по делото съдебно - медицинска експертиза; напълно е игнорирал показанията на разпитания като свидетел лекуващ лекар. Вследствие на тези нарушения е направил необоснован извод за наличие на причинна връзка между поведението на лекарите и претендираните вреди. Във връзка с определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди е изброил декларативно критериите, които следва да бъдат съобразени, без да ги свърже с конкретната фактическа обстановка, установена по делото, и да посочи значението им за размера на обезщетението.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят повдига следните въпроси, за които твърди да осъществяват хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: 1. Следва ли въззивният съд при приложението на чл. 45 ЗЗД да анализира и да установи дали ищецът по пътя на пълното и главно доказване е доказал основателността...