Р Е Ш Е Н И Е

№ 778

гр. София, 23.12.2025 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. второ гражданско отделение, в съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

Р. Я.

при участието на секретаря Славия Тодорова

изслуша докладваното от съдията П. С. гр. д. № 4243/2024 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 - 293 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Б. С. П. от [населено място] срещу въззивно решение № 757 от 25.06.2024 г., постановено по в. гр. д. № 2385/2023 г. на Софийския апелативен съд, с оплаквания за недопустимост и неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК.

С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 3293 от 21.06.2023 г. по гр. д. № 1299/2022 г. Софийския градски съд, с което е признато за установено по отношение на касатора, че П. Д. П. е собственик на основание наследствено правоприемство на 1/2 ид. част от урегулиран поземлен имот *-*, в кв. 208А, м. „Г.“, с площ от 1322 кв. м, находящ се в [населено място], [улица], представляващ поземлен имот с идентификатор *** по КККР на район „В.“, с площ от 1342 кв. м, заедно с построената в него вилна сграда с идентификатор ****, със застроена площ от 59 кв. м, и ответникът е осъден да предаде на ищеца владението на 1/2 ид. част от посочения имот на основание чл. 108 ЗС, като на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен нот. акт № 66/2012 г. до размера на 1/2 ид. част.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че процесният имот – дворно място и вилна сграда, е бил съпружеска имуществена общност на Д. П. Я. (починал на 10.01.2008 г.) и Х. Г. Я. (починала на 26.11.2015 г.). Ищецът в първоинстанционното производство П. П. и бащата на ответника – С. П. са техни синове. През 2002 г. – 2003 г. родителите на ответника са се преместили да живеят в имота, като с нот. акт № 66 от 13.02.2012 г. баща му е признат за собственик на 5/6 ид. части от имота на основание давностно владение. С договор от 14.02.2013 г., обективиран в нот. акт № 76/2013 г., той и съпругата му са дарили целия имот на ответника. С. П. е подал на 10.10.2011 г. декларация по чл. 14, ал. 1 ЗМДТ, в която посочил себе си за собственик на 1/6 ид. част от имота, а П. Д. и Х. Я. за собственици съответно на 1/6 ид. част и 4/6 ид. части. В подадената на 17.04.2012 г. на същото основание декларация е декларирал, че е собственик на целия имот. По делото са дали показания и четирима свидетели.

Въззивният съд не е кредитирал изцяло показанията на свидетелите ответника и е приел, че по делото не е установено съпрузите Д. Я. и Х. Я. приживе /през 70-те години на миналия век според твърденията на ответника/ да са извършили неформално разпределение на тяхното имущество, което е основание единият от тях – синът им С., да получи след почти 30 години /през 2002 г./ фактическата власт върху процесния имот. Родителите на ответника са получили само държането на спорния имот и за придобиването му по давност е необходимо преобръщането му във владение. Обстоятелството, че през 2011 г. бащата на ответника е декларирал имота като сънаследствен между него и неговите брат и майка, обосновава извода, че от 2002 г. и до този момент не е настъпила промяна в намерението на упражняваната от него фактическа власт. Едва след снабдяването с нотариалния акт и с оглед декларирането му на 17.04.2012 г. като изцяло негов, той е започнал да упражнява самостоятелна фактическа власт върху 5/6 ид. части от дворното място и вилната сграда. Доколкото праводателят на ответника към момента на сключване на договора за дарение е бил собственик само на 1/6 ид. част от процесните имоти, вещното действие на договора е настъпило само за тази част. Сключеният договор за дарение е основание, годно да направи надарения собственик на дареното по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС, но доколкото в релевантния по делото период ответникът, като син на дарителя, е живял в същия имот в получената по дарение сграда с идентификатор **** и е знаел всички обстоятелства - сънаследствения характер на имота към 2011 г. и установеното от праводателя му едва след снабдяването с констативния нотариален акт на 13.02.2012 г. владение, осъщественото от него владение е недобросъвестно. От сключване на договора за дарение на 14.02.2013 г. до предявяването на иска на 09.02.2022 г. са изтекли по-малко от 9 години, а при прибавяне на срока на владението на праводателя му от 13.02.2012 г. до 13.02.2013 г. са изтекли по-малко от 10 години, които са недостатъчни за придобиване на правото на собственост по давност съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС. С оглед на това е направен извод, че ищецът притежава 1/2 идеална част от дворното място и вилната сграда по наследство от родителите си.

Решението е допуснато до касационен контрол при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК в частта, с която първоинстанцинното решение е потвърдено в частта, с която на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен нот. акт № 66, том I, рег. № 02434, дело №65/2012 г. на нотариус 302 – В. Б. с район на действие СРС до размера на 1/2 идеална част от имота, по следния въпрос: Допустимо ли е съдът да отменя констативен нотариален акт на основание чл. 537, ал. 2 ГПК без участието като страна по делото на лицата, които са признати за собственици на недвижим имот.

Върховният касационен съд, състав на II г. о., като извърши проверка на обжалваното решение във връзка с наведените от касатора основания, намира следното:

По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, настоящият състав възприема практиката на ВКС, обективираната в решение № 100 от 15.02.2024 г. по гр. д. № 3743/2022 г., II г. о., решение № 123 от 12.01.2021 г. по гр. д. № 4730/2019 г., II г. о., и др., според която отменяването на констативния нотариален акт не съставлява произнасяне по самостоятелен иск, а е само законна последица от уважаването на предявен иск за собственост, като отсъствието на съответствие между предмета на делото (от една страна) и удостовереното материално право (от друга страна) обективира процесуална пречка за произнасяне по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК.

С оглед отговора на поставения въпрос обжалваното въззивно решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение, с което на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен нот. акт № 66/2012 г. до размера на 1/2 ид. част, се явява процесуално недопустимо. В настоящия случай се иска отмяна на издаден констативен нотариален акт в полза на лице, срещу което не е предявен иск за собственост. Именно поради това, направеното искане за отмяна на нотариалния акт за собственост върху процесния имот до размера на 1/2 ид. част, издаден в полза на праводателя на ответника С. Д. П., е процесуално недопустимо.

С оглед изложеното и на основание чл. 293, ал. 4, вр. с чл. 270, ал. 3, пр. 1 ГПК обжалваното решение и потвърденото с него първоинстанционно решение следва да бъдат обезсилени в частта, с която на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен нот. акт № 66/2012 г. до размера на 1/2 ид. част, а производството в тази част следва да бъде прекратено.

Доколкото не съществува самостоятелен иск по чл. 537, ал. 2 ГПК, отговорността за разноските по делото се разпределя в зависимост от изхода по иска за собственост, без значение какъв ще е резултатът на делото по последицата по чл. 537, ал. 2 ГПК (така: решение № 69 от 16.07.2020 г. по гр. д. № 3841/2019 г. на ВКС, І г. о. и решение № 711 от 27.11.2024 г. по гр. д. № 3004/2023 г. на ВКС, II г. о.). По тази причина не е налице основание за присъждане на разноски в полза на касатора, срещу когото с влязло в сила решение е уважен ревандикационен иск за процесната по делото 1/2 ид. част от имота.

По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,

Р Е Ш И :

О б е з с и л в а въззивно решение № 757 от 25.06.2024 г. по в. гр. д. № 2385/2023 г. на Софийския апелативен съд и потвърденото с него решение № 3293 от 21.06.2023 г. по гр. д. № 1299/2022 г. Софийския градски съд в частта, с която на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен нот. акт № 66, том I, рег. № 02434, дело № 65/2012 г. на нотариус 302 – В. Б., с район на действие СРС, до размера на 1/2 идеална част от имота и прекратява производството в тази му част.

т о не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: