ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2284

гр.София, 08.05.2025 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

двадесет и осми април две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борис Р. Илиев

ЧЛЕНОВЕ: Ерик Василев

Яна Вълдобрева

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр. д.№ 4019/ 2024 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по жалба на Ю. С. Х. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Разградски окръжен съд № 121 от 17.06.2024 г. по гр. д.№ 193/ 2024 г., с което е потвърдено решение на Разградски районен съд по гр. д.№ 1524/ 2023 г. и по този начин е отхвърлен предявеният от жалбоподателя против А. Н. А. иск за заплащане на сумата 7 000 лв – главница по договор за заем от 25.02.2020 г. като погасен на основание извършено прихващане до размер 7 000 лв. на дата 11.10.2021 г. с насрещно вземане на А. Н. А., на основание чл. 59 ЗЗД.

В изложението си по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК жалбоподателят формулира правните въпроси 1. „Следва ли въззивният съд да мотивира решението си като извърши самостоятелна преценка на всички доказателства събрани в хода на процеса, заедно и поотделно, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните?“; 2. „Следва ли съдът да разпредели доказателствената тежест между страните, както и да разгледа и се произнесе съгласно Определението си по чл. 140, ал. 1 от ГПК?“; и 3. „Допустимо ли е съдът да се извърши съдебно прихващане на вземане, което е спорно и не е ликвидно?“. Според касатора в обжалваното решение тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /ВКС/.

Ответната страна А. Н. А. оспорва жалбата като поддържа, че по поставените от касатора правни въпроси въззивният съд се е произнесъл в съответствие с практиката на...