ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 2581
гр. София, 21.05.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. второ гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети май две хиляди двадесет и пета година, в състав:
Председател: ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Янчева ч. гр. дело № 1493 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ЕТ „Е. М. Надежда-63“, чрез адв. П. З., срещу определение № 190 от 12.02.2025 г. по в. ч. гр. д. № 1282/2024 г. на Окръжен съд – Благоевград, с което е оставена без уважение частната жалба на касатора срещу определение № 1746 от 04.09.2024 г. по гр. д. № 1949/2023 г. по описа на Районен съд – Благоевград, с което на основание чл. 130 ГПК е върната исковата молба и е прекратено производството по делото.
Въззивният съд е посочил, че производството по делото е образувано по искова молба на ЕТ „Е. М. Надежда-63“ срещу О. Б. с която е предявен за разглеждане отрицателен установителен иск по чл. 124 ГПК. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че поземлен имот с идентификатор 04279.612.221 по КККР, одобрени със заповед № РД-18-32/10.05.2006 г. на изп. директор на АК, с площ от 604 кв. м, при съседи: имоти с идентификатори 04279.612.220, 04279.614.1, 04279.612.199, не е публична общинска собственост. Ищецът е обосновал правния си интерес от завеждането на отрицателния установителен иск с твърдението, че е собственик на законно изградена сграда, с идентификатор 04279.612.221.5, върху поземлен имот с идентификатор 04279.612.221 по КККР, като заявява, че имотът е частна общинска собственост и че той е инициирал процедура пред О. Б. с искане да закупи земята, върху която е изградил сградата въз основа на разрешение за строеж № 264/05.12.1995 г., издадено от отдел „Архитектура“, О. Б. по реда на чл. 59 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество (НРПУРОИ), за което е депозирал писмено заявление с вх. № 6900-884/22.08.2023 г. пред ответната община. Посочва, че от страна на О. Б. е издаден акт за публична общинска собственост № 10508/25.10.2021 г., като е променен видът на собствеността на имота, а с това е засегнато правото на ищеца за предпочтително изкупуване на недвижимия имот, върху който е изградил собствена сграда, по реда, предвиден в чл. 59 от визираната наредба. Поддържа се, че актът за публична общинска собственост е издаден без правно основание за това, а същевременно същият се ползва с материална доказателствена сила, която може да бъде оборена само чрез предявяване на иск пред съда. Без успешното провеждане на предявения отрицателен установителен иск, за ищеца е невъзможно да се ползва от правата по чл. 59 НРПУРОИ, като това е единствено възможният правен ред за защита на засегнатите му права.
С оглед установената по делото фактическа обстановка, въззивният съд е приел, че за да обоснове правния си интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, ищецът твърди, че е собственик на законно изградена сграда върху процесния поземлен имот, като се позовава на придобивна давност, но без да представя по делото титул за собственост - констативен нотариален акт за твърдяното от него право. С исковата молба е представено разрешение за строеж № 264/05.12.1995 г., но видно от същото, на собственика-едноличен търговец е учредено право на строеж за временен търговски обект, като не са представени доказателства за издадени разрешения за строеж, въз основа на одобрен архитектурен проект и редовни строителни книжа за строеж със статут на постоянна сграда. Разрешението за строеж е издадено на основание чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ (отм.) и дава само временен статут на изградения от ищеца търговски обект. ЕТ „Е. М. Надежда-63“ не е суперфициар с правата по чл. 64 ЗС, а същият е ползвал общинския терен въз основа на сключен с О. Б. договор за наем, който е бил прекратен малко преди предявяването на настоящия иск пред съда. Съдът е приел, че въз основа на представените с исковата молба писмени доказателства, и с оглед характера на обекта, за който е издаденото разрешение за строеж, не се установява твърдението на ищеца по делото, че същият е собственик на законно изградена сграда върху поземлен имот с идентификатор 04279.612.221 по КККР, като от ищеца не са изложени твърдения, че е придобил право на строеж върху общинска земя, за изграждането на сграда с постоянен статут. Интересът от предявяването на отрицателен иск е налице тогава, когато ищецът заявява едно свое самостоятелно вещно право върху вещта, което е оспорено или смутено от ответника, което предпоставя да отрече правото на ответника върху същата вещ, макар и на друго конкуриращо правно основание. В настоящия случай между страните по делото не е налице спор за материално право в същинския му смисъл, доколкото ищецът претендира правото на собственост върху изградена от него временна постройка, не оспорва правото на собственост на община Благоевград върху общинския имот, върху който тя е изградена, като на практика отрича извършена административна промяна на характера на общинската собственост върху недвижимия имот, без да отрича правото на собственост на ответната община върху него. При това отричането на извършената административна промяна от О. Б. се извършва във връзка с възможността да се осъществи една административна процедура по реда на чл. 59 НРПУРОИ, чрез която ищецът се домогва да изкупи общинския имот като предпочетен купувач, без обявяване на търг и без конкуренция с други кандидат купувачи. Въззивният съд е приел, че се касае за права, които ищецът би могъл да защити по друг - административен - ред, което от своя страна не обуславя извода за наличието на правен интерес от защита на спорно материално право, чрез предявяване на отрицателен установителен иск пред гражданския съд.
Жалбоподателят счита определението на въззивния съд за неправилно, постановено при неизяснена фактическа обстановка, в нарушение на приложимия материален закон и съдопроизводствените правила, поради което иска отмяната му.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК формулира при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК въпросите:
1. Доказване на основанията за приложение на чл. 59 НРПУРОИ (а именно за основателно предпочтително изкупуване на общински терен), въпрос на правен интерес и процесуална легитимация на ищеца по отрицателния установителен иск за собственост ли е, или се касае до основателност на претенцията;
2. За наличие на правен интерес и за „успешното отричане със сила на пресъдено нещо вида и характера на правото на собственост на [община]“, необходимо ли е установяване да са налице основанията на чл. 59 НРПУРОИ;
3. За легитимацията и предмета на доказване при предявен отрицателен установителен иск за собственост, когато ищецът се позовава на възможността на придобие права, ако отрече правото на собственост на ответника;
4. Може ли съдът да приеме за недоказано твърдението на ищеца за наличие на друго „защитимо право“, обосноваващо правния му интерес, след като въз основа на оспорванията на ответника, не е дал указания на ищеца и не е насрочил открито съдебно заседание за ангажиране на доказателства (не е проведено съдебно дирене); По какъв начин ищецът по отрицателен установителен иск да докаже твърденията и доводите си за придобивна давност (в случая върху сградата, за която сочи, че е законно изградена), ако преди завеждане на делото не се е снабдил с титул за собственост - констативен нотариален акт;
5. Позоваването на изтекла давност елемент ли е от фактическия състав на това придобивно основание;
6. Разрешението за строеж за „временен търговски обект“ по ЗТСУ, ведно с одобрените за същия проекти, представляват ли „редовни строителни книжа“ за строеж (мотивите на обжалваното определение);
7. Качеството/понятието „временен“ строеж във връзка с начина на изграждане и ползваните материали ли е, или се касае до строителство, респ. законно/незаконно, както и касае ли се за „редовни строителни книжа“;
8. Допустим ли е установителен иск по чл. 124 ГПК, с който ищецът, твърдейки че процесният имот е частна общинска собственост, а самият ищец има право на предпочтително изкупуване по отношение на същия този имот, да претендира от съда със сила на пресъдено нещо да бъде отречено правото на публична общинска собственост;
9. Ищцовото твърдение за наличие на притежавано от него друго право (правото на закупуване на имот частна общинска собственост по чл. 59 НРПУРОИ, приета от Общински съвет – Благоевград), което право е различно от спорното право върху същия имот (претендираното от общината право на публична общинска собственост), обуславя ли наличие на правен интерес от търсената съдебна защита чрез отрицателния установителен иск;
10. Под ,.възможността“ на ищеца да придобие права, ако отрече правото на собственост на ответната община, какво следва да се разбира - възможност на ищеца да придобие право, различно от спорното право на собственост (право на предпочтително изкупуване) или да придобие същото право (право на собственост върху терена);
11. Жалбоподателят-ищец има ли правен интерес от завеждане и поддържане на отрицателен установителен иск срещу ответника О. Б. „за отричане на характера на процесния общински имот (публична общинска собственост), без да се отрича правото на собственост на община Благоевград върху имота“;
12. Допустимо ли е с отрицателен установителен иск ищецът да оспорва вида и характера на собствеността на ответника, като претендира със сила на пресъдено нещо да бъде отречено правото на ответната община на публична общинска собственост върху процесния имот;
13. Означава ли отричане на правото на собственост на общината - заявената искова претенция за постановяване на съдебно решение, по силата на което да бъде прието за установено по отношение на О. Б. че процесният поземлен имот с идентификатор 04279.612.221 по КККР, одобрени със заповед № РД-18-32/10.05.2006 г. на изп. директор на АК, не е публична общинска собственост на О. Б.
14. Налице ли е спор за материално право за собственост в случаите, в които ищецът отрича правото на публична общинска собственост и претендира от съда установяване със сила на пресъдено нещо, че процесният имот не е публична общинска собственост на О. Б.
15. По отрицателен установителен иск - допустимо ли е предявяване на такъв спрямо ответната община досежно вида на собственост (публична или частна) на общината;
16. Мотивира ли ищецът правен интерес от водене на отрицателен установителен иск, с оглед твърдението му, че е собственик на законно изградена сграда в имот - частна общинска собственост, заявил правото си на предпочтително изкупуване на терена пред общината, която от своя страна твърди, че имотът е публична общинска собственост и е налице акт за публична общинска собственост - с оглед забраната по чл. 7, ал. 2 от Закона за общинската собственост.
Жалбоподателят визира, че по отношение на част от въпросите е налице противоречие на атакуваното от него определение с приетото в Тълкувателно решение № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, Тълкувателно решение № 4/17.12.2012 г. по тълк. д. № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС, решение № 51/08.07.2022 г. по гр. д. № 2767/2021 г. на ВКС, II г. о., решение № 15/19.02.2016 г. по гр. д. № 4705/2015 г. на ВКС, II г. о., решение № 50014/30.08.2023 г. по гр. д. № 2282/2022 г. на ВКС, II г. о., определение № 661/07.04.2023 г. по гр. д. № 3755/2022 г. на ВКС, II г. о., определение № 34/15.03.2021 г. по ч. гр. д. № 550/2021 г. на ВКС, II г. о., решение № 19/21.12.1993 г. по конст. д. № 11/1993 г. на Конституционния съд на РБ, решение № 15067/09.12.2009 г. по адм. д. № 7368/2009 г. на ВАС, решение № 4398/25.04.2023 г. по адм. д. № 594/2023 г. на ВАС.
Относно друга част от въпросите се твърди, че същите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Жалбоподателят се позовава и на очевидна неправилност на обжалваното определение – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. трето ГПК.
От насрещната страна О. Б. е постъпил отговор, в който са изложени съображения за неоснователност на подадената частна касационна жалба.
За да се произнесе, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд съобрази следното:
Частната касационна жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване.
Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК урежда, че по отношение на частните касационни жалби приложение намира чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК допускането на касационно обжалване е предпоставено от произнасянето от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивния акт (чл. 280, ал. 2 ГПК).
Съгласно постановките на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда в обжалваното решение/определение. Неформулирането на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Допълнително касаторът следва да аргументира наличието на някое от допълнителните основания за допускане на касационно обжалване, визирани в чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. В т. 4 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че точното прилагане на закона и развитието на правото по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното решение/определение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
Съдът намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията му за това са следните:
Първата група поставени въпроси относно наличието на правен интерес от предявения отрицателен установителен иск са решени в съответствие с дадените в т. 1 на ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС задължителни разяснения. В това тълкувателно решение е прието, че правният интерес при отрицателния установителен иск за собственост или друго вещно право се поражда от твърдението за наличие на притежавано от ищеца, различно от спорното, право върху същия обект, чието съществуване би било отречено или пораждането, респективно упражняването му би било осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна в спора. Интерес от отрицателния установителен иск за собственост може да е налице, когато ищецът заявява самостоятелно право върху вещта, както и при конкуренция на твърдени от двете страни вещни права върху един и същ обект. С отрицателен установителен иск могат да се защитават и фактически състояния. Такъв е случаят, при който владението е смутено (но не е отнето) преди да са изтекли шест месеца от установяването му от лице, което неоснователно претендира, че е собственик. Интерес от предявяване на отрицателен установителен иск е налице и когато ищецът има възможност да придобие имота на оригинерно основание или по реституция, ако отрече претендираните от ответника права. При отрицателния установителен иск за собственост и други вещни права ищецът доказва твърденията, с които обосновава правния си интерес. Той следва да установи наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които то произтича. Ако ищецът не докаже твърденията, с които обосновава правния си интерес, производството се прекратява. Съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с предявяването му и да следи за правния интерес при всяко положение на делото. Когато констатира, че ищецът няма правен интерес, съдът прекратява производството по делото, без да се произнася по основателността на претенцията.
Окръжен съд - Благоевград е постановил обжалваното определение в съответствие с посочената задължителна практика на ВКС, като е приел, че след като изложените в исковата молба твърдения са свързани с евентуално придобиване на процесния имот на деривативно основание – чл. 59 НРПУРОИ, и то без да са доказани предпоставките по чл. 59, ал. 1 от наредбата, ищецът няма правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и същият е недопустим. В случая не е налице нито една от хипотезите, при които съгласно ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС съществува правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск.
Постановяването на въззивното определение в съответствие с цитираната практика на ВКС изключва приложното поле на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, във връзка са което не са и изложени релевантни доводи за наличието на визираните в т. 4 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС предпоставки.
Останалите поставени в изложението към касационната жалба въпроси са правно ирелевантни. Това е така, защото същите нямат никакво отношение към решаващите мотиви на въззивния съд, в които последният е приел, че не е налице правен интерес от предявяването на отрицателния установителен иск.
Същевременно определението на Окръжен съд – Благоевград е валидно и допустимо. То не е и очевидно неправилно.За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателства по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или явна необоснованост. Определението би било очевидно неправилно, ако например законът е приложен в неговия обратен смисъл, или е приложена отменена или несъществуваща правна норма, или е явно необосновано като постановено в нарушение на научни и/или опитни правила или правилата на формалната логика. В конкретния казус не се откриват предпоставките за очевидна неправилност на въззивното определение, визирани по-горе. Същото не е постановено в грубо нарушение на материалния или процесуалния закон и не е явно необосновано.
Изложеното обуславя недопускане на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 190 от 12.02.2025 г. по в. ч. гр. д. № 1282/2024 г. на Окръжен съд – Благоевград.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: