Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на седми декември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Т. Х. Членове: Д. Г. Ц. П. при секретар Р. Х. и с участието на прокурора И. М. изслуша докладваното от съдията Ц. П. по административно дело № 3674 / 2022 г.
Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от ЕТ Р.-Р. Ч., представляван от Р. Ч., чрез пълномощник адв. П. В., против решение № 218 от 21.02.2022г., постановено по адм. дело № 2531/2021г. по описа на Административен съд Бургас. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на посочения едноличен търговец против решение № 02/311/01113/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция, с изх. № 01-6500/8436#14 от 15.09.2021г., издадено от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие.
В касационната жалба са наведени доводи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че оспореният акт за налагане на финансова корекция е нищожен, тъй като е постановен в нарушение на чл. 177, ал. 2 АПК. Твърди се също, че производството по налагане на финансова корекция е започнало след изтичане на петгодишния законов срок за мониторинг. Развити са и подробни аргументи, че ползвателят на помощта не е обвързан от задължението да спазва показателите на одобрения бизнес план във вида и обема, който е избран от административния орган. Поддържа се още, че съдът е следвало да съобрази данните за натовареността на къщите за гости през процесния период, от които безспорно се установява, че се касае за работещ туристически обект. Сочи се, че не е налице приетото от съда неспазване на задължението за поддържане на работните места, посочени в бизнес плана. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отмени решение № 02/311/01113/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция, с изх. № 01-6500/8436#14 от 15.09.2021г., издадено от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие.
Ответникът заместник-изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие не взема становище по касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касационен жалбоподател против решение № 02/311/01113/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция, с изх. № 01-6500/8436#14 от 15.09.2021г., издадено от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, с което му е определена финансова корекция в размер на 32 814,03 лв. за установено нарушение по чл. 27, ал. 6 и 7 ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013г. във връзка с Договор № 02/311/01113 от 10.10.2014г. за отпускане на финансова помощ по мярка 311 Разнообразяване на неземеделски дейности.
За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при съобразяване с административнопроизводствените правила. Приел е също така, че административният акт е издаден в съответствие с материалния закон, тъй като е безспорно установено неизпълнение от страна на ползвателя на негови договорни и нормативни задължения след изплащане на финансовата помощ, с което е осъществен фактическия състав на чл. 46, ал. 1 и 2 от Наредба № 30 от 11.08.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка Разнообразяване към неземеделски дейности (Наредба № 30/2008г.).
Съдът е посочил, позовавайки се и на резултатите от приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, че в случая е налице неизпълнение на заложените в бизнес плана приходи от дейността за посочения период три пълни финансови години, средноаритметично под 50% и над 20%, както и на заложените параметри за устойчива заетост, което представлява неизпълнение на поетото от бенефициента задължение за изпълнение на одобрения проект. Направен е извод, че неизпълнението на заложени в бизнес плана показатели следва да се счита за неизпълнение на одобрени индикатори по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ и представлява нередност, която е основание за определяне на финансова корекция. Съдът е приел за неоснователни доводите, че заложеното в бизнес плана не следва да се приема като част от проекта, тъй като приходите са прогнозни и следва да се отчита цялостното изпълнение на проекта.
Съдът е установил съща така, че определената за нарушенията финансова корекция е в съответствие с изискванията на чл. 46, ал. 2 от Наредба № 30/2000г. и приложимите Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване БФП при установени нарушения на чл. 27, ал. 6 и ал. 7 ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013г. (Правилата). Прието е, че административният орган е приложил коректно процентния показател за всяко от двете нарушения, като е отчетен вида на нарушението, тежестта и степента на неизпълнението и в съответствие с предвидената в чл. 3, ал. 1 от Правилата забрана за кумулиране на подлежащата на възстановяване финансова помощ за всяко едно от допуснатите нарушения, е определен размер на корекцията 10% от предоставената финансова помощ общо за двете нарушения.
Така постановеното решение е правилно.
Оплакванията в касационната жалба са релевирани и пред първоинстанционния съд. Настоящата съдебна инстанция намира, че същите са изследвани и обсъдени мотивирано, при правилно разпределяне на доказателствената тежест между страните. Не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК по отношение на решение № 218 от 21.02.2022 г. по адм. дело № 2531 от 2021 г. на Административен съд Бургас. Съдът се е произнесъл по доводите на жалбоподателя, правилно е приложил материалния закон и решението му е обосновано.
Страните не спорят за установените от първоинстанционния съд факти. Установено е, че жалбоподателят е сключил договор № 02/311/01113/10.10.2014 г. с Държавен фонд Земеделие за отпускане на финансова помощ по мярка 311 Разнообразяване на неземеделски дейности от Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. с предмет на инвестицията - строително-монтажни работи за обект: Изграждане на два броя къщи за гости А и Б в [населено място], О. Н. О. Б. По заявка за окончателно плащане № 02/311/0111/301/23.09.2015 г. на едноличния търговец е изплатена субсидия в размер на 328 140.30 лв., като по проекта са финансирани следните активи: СМР на 2 бр. къщи за гости, оборудване и обзавеждане, уеб-сайт и лого, велосипеди.
По делото не е спорно също така, че след плащане на едноличния търговец е била извършена извънредна проверка на място в периода 19.06.2019г.-26.06.2019г., при която е констатирано неизпълнение на заложните в одобрения бизнес план финансови показатели (приходи) и на параметрите по отношение на устойчивата заетост 1.) за три пълни финансови години /2016 г., 2017 г. и 2018 г./ е установено средноаритметично изпълнение на бизнес плана в размер на 21,35% от заложените приходи за посочените 3 финансови години; 2.) не са запазени и не са разкрити заложените по бизнес план 2 две работни места в нарушение на параметрите за устойчива заетост по бизнес плана, което представлява неизпълнение на една от целите на мярката, разписани в чл. 2 от Наредба № 30/11.08.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка Разнообразие към неземеделски дейности от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г.
Конкретните стойности на реализираните приходи от подпомаганата дейност спрямо предвидените в одобрения бизнес план са, както следва: за 2016 г. при заложени в бизнес плана приходи от 72 000 лв., установените приходи са в размер на 8 371,28 лв.; за 2017 г. при заложени в бизнес плана 78 540 лв., установените са 43 362 лв., а за 2018 г., при планувани 96 000 лв. приходи, са реализирани 900 лв. Видно е, че е налице неизпълнение на заложените в бизнес плана приходи от подпомаганата дейност, като процентът на изпълнение, изчислен върху средноаритметичния размер на приходите за трите години /2016г., 2017г. и 2018г./ е под 50% и над 20% /21,35% според изчисленията на органа и 22,59% според приетата съдебно-икономическа експертиза/.
При тези данни законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че ползвателят на помощта не е изпълнил задължението си по т. 4.12 от договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Съгласно посочената клауза ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора и в съответствие с одобрения проект и таблицата за одобрените инвестиционни разходи. Това означава, че бенефициентът следва не само да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора, а също да изпълнява в този срок дейността, във връзка с която получава средствата и по начин, че да постигне приходите от нея, така както са заложени в представения с проекта бизнес план. По този начин ползвателят доказва жизнеспособността на тази дейност и на инвестицията, свързана с нея. Именно въз основа на заложените от едноличния търговец в бизнес плана към проекта финансово-икономически показатели, сред които са предвижданите финансовите приходи от дейността през следващите 10 години и поетите задължения относно заетостта, е одобрен проекта за подпомагане със сумата от 328 140.30 лв. Непостигането на планираните финансови приходи и параметри за устойчива заетост, заложени в бизнес плана, който е неразделна част от одобрения проект, представлява неизпълнение на т. 4.12 от договора и води до отмяна /връщане/ на финансовата помощ изцяло или частично, в зависимост от вида, степента и продължителността на неизпълнението арг. от т.8.1 от договора и чл. 46, ал. 1 и 2 от Наредба № 30 от 11.08.2008г.
Непостигането на заложени в бизнес плана финансови-икономически показатели представлява неизпълнение на одобрени индикатори и е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ за налагане на финансова корекция. От нормата на чл. 37, ал. 3, т. 2 ЗУСЕФСУ, регламентираща съдържанието на административния договор, е видно че индикаторите обхващат обектите на финансиране и предмета на инвестицията, която се реализира с отпуснатата помощ. След реализиране на инвестицията ползвателят е длъжен да изпълнява записаните в бизнес плана приходна и разходна част. Неизпълнението на заложените в бизнес плана финансови параметри и показатели относно заетостта при всички случаи влече нежизнеспособност и непостигане на целите, за които е отпусната помощта. Бизнес планът и заложените в него стойности се изготвят от самия кандидат, като доказаната чрез него жизнеспособност на инвестициите е било основание и да бъде одобрен проекта му за подпомагане. В този смисъл бизнес планът и заявените с него стойности са относими за постигане целите на конкретната мярка, като заложените в него показатели са индикатор за изпълнение на проекта.
Неоснователен е наведеният от касационния жалбоподател довод за нищожност на оспорвания административен акт.
Законосъобразно административният съд е приел, че не е налице хипотезата на чл. 177, ал. 2 АПК, според която актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни.
С решение № 1299 от 12.10.2020г., постановено по адм. дело № 249/2020г. на АС Бургас, е отменен по жалба на ЕТ Р.-Р. Ч. акт за установяване на публично държавно вземане № 02/311/001113/01/04/01, изх. № 01-6500/8436#2 от 15.01.2020г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с който е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 32 814,30 лв., като е прието, че размерът на подлежащата на възстановяване сума 10 % от предоставената безвъзмездна финансова помощ е определен в нарушение на чл. 46, ал.2 от Наредба № 30/11.08.2008 г., въз основа на Правила, одобрени от ДФ Земеделие - РА, който не е овластен от Конституцията или от друг закон да издава подзаконови нормативни актове.
С решение № 5492 от 29.04.2021г. по адм. дело № 31/2021Г. Върховният административен съд е оставил в сила посоченото решение на АС Бургас, но с коригиращи мотиви. Касационният съд е приел, че Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 2013 г., (обн. ДВ бр. 69/2019, в сила от 30.08.2019 г.) са издадени от компетентен орган съгласно чл. 27, ал. 9 ЗПЗП. Приел е обаче, че в конкретния случай, при установено неизпълнение на конкретни показатели, заложени в бизнес плана на ползвателя на помощта, административният орган е следвало да издаде решение за финансова корекция на основание чл. 27, ал. 6 ЗПЗП във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ и по реда на чл. 73 от ЗУСЕСИФ, а не на основание чл. 166 ДОПК и по реда на АПК. Оспореното решение за налагане на финансова корекция е съобразено именно с мотивите на решението на ВАС и не е в противоречие с него.
Неоснователни са и доводите, че към датата на започване на административното производство е изтекъл петгодишният законов срок за мониторинг. Визираният срок касае извършването на проверки във връзка с изпълнението на договора за подпомагане, а не образуването на административно производство във връзка с констатациите от тези проверки. В случая не е спорно, че извънредната проверка на място е извършена в периода 19.06.2019г.-26.06.2019г., докато договорът е сключен на 10.10.2014г., т. е. спазен е петгодишният срок за мониторинг и нарушенията на договора са установени в рамките на мониторинговия период. Самата проверка е израз на контролните правомощия на управляващия орган и не е обусловена от вече образувано административно производство по налагане на финансова корекция.
Неоснователно е възражението на касатора, че е недопустимо да бъде извършвана нова /повторна/ проверка и преценка за икономическата жизнеспособност на проекта от гледна точка на заложените в бизнес плана финансови показатели. Както правилно е посочил съдът, позовавайки се на приложимите норми на чл. 46, ал. 1 и 2 от Наредба № 30/2008г., няма пречка да бъде извършена повторна проверка и преценка за икономическата жизненоспособност на проекта след одобряването на проекта, сключването на договора за отпускане на финансова помощ и направената след проверката за съответствие с критериите за финансиране оторизация на окончателното плащане по проекта.
Неоснователно също така е възражението, че касаторът е изпълнил инвестицията съгласно договора и одобрения проект и че бизнес планът като елемент от всяко проектно предложение има само индикативен характер, поради което за него не е възникнало задължение да спазва заложените в същия количествени финансови показатели, последните са прогнозируеми, а не целят постигане на конкретни резултати приходи от дейността на къщите за гости. Правилно съдът е приел, че допуснатото от ползвателя нарушение на разпоредбите на Наредба № 30/2008г. и договора за отпускане на финансовата помощ, изразяващи се в неизпълнение на финансовите показатели и параметрите по отношение на устойчивата заетост, заложени в бизнес плана, е довело до икономическа нежизнеспособност на инвестицията и непостигане на целите по чл. 2 от Наредба № 30/2008г.
Съгласно легалната дефиниция, дадена с 1, т. 19 от ДР на Наредба № 30/2008г. проект е заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени и допустими за финансиране по ПРСР. Кандидатите за финансово подпомагане подават в областната дирекция на фонда заявление за подпомагане по образец приложение №5 и прилагат документите, указани в същото приложение (чл. 26, ал. 1 от Наредба № 30/2008г.). Един от задължителните реквизити към заявлението е изготвен от кандидатите бизнес план, който трябва да доказва икономическата жизнеспособност и устойчива заетост, водещи до реализиране на целите по чл. 2 от Наредбата /чл. 16, ал. 2/. Икономическа жизнеспособност по смисъла на 1, т. 6 ДР на Наредба № 30/2008г. е генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана. В раздел Финансово икономически статус приходи и разходи от приложения бизнес план едноличният търговец е заявил конкретни финансови параметри във връзка с изграждането на двете къщи за гости за селски туризъм. Но в случая безспорно е установено неизпълнение на заложените в одобрения бизнес план финансови показатели, а именно приходи от нощувки за три последователни финансови години /2016г., 2017г. и 2018г./, като изпълнението на приходите спрямо заложените в бизнес плана е 21,35% /22,59% според приетата съдебно-икономическа експертиза/.
Следва да се посочи, че във всички случаи бизнес планът е задължителен, а не пожелателен и всеки един от показателите от същия следва да бъде изпълнен. Ето защо са неоснователни доводите на касационния жалбоподател, че е следвало да бъде съобразен и броят на нощувките по бизнес план, съотнесен към броя на реализираните нощувки, който показател сочел, че се касае за работещ туристически обект. От нормата на чл. 27, ал. 3 от Наредба № 30/2008г. е видно, че решението за одобряване на заявлението за подпомагане се взема въз основа на съответствието на заявлението с: 1. целите, дейностите и изискванията, определени с Наредбата и 2. критериите за оценка, посочени в приложение №6, т. е. оценката не е само на база критериите в приложението. Бизнес планът и предвидените в него стойности се изготвят от кандидата за получаване на подпомагане, като доказаната чрез него жизнеспособност на инвестицията е била основание да бъде одобрен проектът му за финансиране.
По делото не е спорно, че инвестицията е изцяло извършена в сроковете, при условията и в съответствие с одобрения проект. Кандидатът е следвало да извърши строително-монтажни работи, за да изгради и обзаведе къщите за гости, за което му е отпусната финансова помощ. Но със сключването на договора едноличния търговец се е задължил да използва активите по предназначение и за постигане на целите, които са му отредени с одобрения проект. Целите по мярка 311 за отпускане на финансова помощ са посочени в чл. 2 от Наредба № 30/2008 г. Построяването и обзавеждането на къщите за гости не е крайна цел, а е една от кумулативните предпоставки за отпускането на финансово подпомагане от ПРСР.
Несъмнено в случая е налице нарушение на т.4.18 от договора, съгласно който ползвателят е длъжен да спазва проекта за срок от 5 години от сключване на договора, т. е. до 10.10.2019г. При това нарушение т.8.1 от договора разписва, че в случай, че ползвателят не изпълни свои нормативни и договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщане на вече изплатени суми. В този смисъл е и нормативната разпоредба на чл. 46 от Наредба № 30/2008г. С реализирането на по-ниски от заложените приходи от дейността се засягат условията за изпълнение на инвестицията и тези, въз основа на които проектът на бенефициера е бил оценен като допустим за подпомагане.
Законосъобразни са и изводите на административния съд, че е налице неизпълнение на заложените в плана параметри по отношение на устойчива заетост, тъй като касаторът е посочил в таблица 5 Разходи за заплати и социални осигуровки от бизнес плана към заявлението за подпомагане 1 брой работно място на позиция управленски персонал и 1 брой работно място на позиция производствен персонал, докато при проверката е установено, че за 2016 г., 2017 г. и 2018 г., изчислено средноаритметично за годините, жалбоподателят е имал 1 човек персонал, което не отговаря на одобрения бизнес план и води до неизпълнение, равно или по-малко от 50% спрямо параметрите, заложени в бизнес плана. Обосновано съдът е приел, че констатираното неизпълнение представлява неизпълнение на една от целите на мярката, разписана в чл.2 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г., а именно че на одобрение подлежат проекти, които допринасят за насърчаване на създаване на възможности за заетост и повишаване на доходите в селските райони.
В касационната жалба се повтарят възраженията, поддържани пред първоинстанционния съд, че назначаването дори на една бройка управленски персонал безспорно не само запазва работните места в региона, но и ги увеличава, поради което е изпълнена целта на мярката. Но както обосновано е посочил съдът, устойчивата заетост се доказва от ползвателя с бизнес плана и предвидените в него работни места арг. от чл. 16, ал. 2 от Наредба № 30/2008г. В случая проектът е одобрен за финансиране с посочените в бизнес плана параметри по отношение на устойчива заетост разкриване на две работни места, които ползвателят се е задължил да спазва, но не е изпълнил.
По изложените съображения не са налице твърдените отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което обжалваното решение като законосъобразно и правилно следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 218 от 21.02.2022г., постановено по адм. дело № 2531/2021г. по описа на Административен съд Бургас.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ТАТЯНА ХИНОВА
секретар:
Членове:
/п/ ДИАНА ГЪРБАТОВА
/п/ ЦВЕТАНКА ПАУНОВА