ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№.1559

гр. София, 22.05.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. ТК, II отделение, в закрито заседание на тринадесети май, две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

КРАСИМИР МАШЕВ

като разгледа докладваното от съдия Марков т. д.№361 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Адвокатско дружество „Г. и П.“ срещу решение №644 от 05.11.2024 г. по в. т.д.№705/2024 г. САС. С обжалваното решение е потвърдено решение №873 от 20.06.2024 г. по т. д.№1117/2023 г. на СГС, с което са отхвърлени предявените от адвокатското дружество срещу „АТЗ Проджект“ ЕООД искове: по чл. 36, ал. 1 ЗАдв, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от 50 000 лв., представляваща неизплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 01.11.2022 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 15.06.2023 г. до окончателното заплащане и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1541.67 лв., мораторна лихва върху главницата за периода 24.02.2023 г. – 14.06.2023 г.

В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост, като в изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. Представлява ли незабавно противопоставяне на извършени действия без представителна власт от страна на търговец, подаване на отговор на искова молба на дата 25.09.2023 г., в хипотеза, в която препис от исковата молба с приложен писмения договор, сключен без представителна власт, е връчен на търговеца на 07.09.2023 г., а пък самият търговец е имал достъп до електронното дело, в което е бил сканиран сключения договор без представителна власт още от 29.06.2023 г. 2. Следва ли да се приеме, че има незабавно противопоставяне на извършени действия без представителна власт от страна на търговец, в хипотеза, в която този търговец като страна по дело е имал електрон достъп до дело, в което е налице сканиран сключения от мним представител договор считано от 29.06.2023 г., а противопоставянето е извършено на 25.09.2023 г. или три месеца по-късно. 3. За да се приложи чл. 301 ТЗ, достатъчно ли е да се докаже, че търговецът е манифестирал мълчаливо одобрение на извършените без представителна власт действия или намерение да се ползва от целения с тях правен резултат. 4. Приложението на въведената с чл. 301 ТЗ законова презумпция предполага ли изследването на конкретни факти, от които може да се направи несъмнен извод, че търговецът е узнал, но въпреки това не е оспорил извършените от негово име без представителна власт действия. Спрямо първи въпрос, трети и четвърти въпрос се поддържа селективното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а спрямо втори, че е то значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Ответникът по касация „АТЗ Проджект“ ЕООД заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че с оглед оплакванията във въззивната жалба, спорен по делото е единствено въпросът дали страните са постигнали съглашение, обективирано в представения от ищцата-въззивник процесен договор за правна защита и съдействие, респективно дали и кога представител на „АТЗ Проджект“ЕООД е изразил волята от името на дружеството за постигане на такова съглашение и най-вече кога волеизявяващият орган на дружеството - управител е разбрал за това. Установил е, че ищецът не оспорва изведената от първоинстанционния съд фактическа констатация въз основа на събраните по делото доказателства, че процесният договор е неавтентичен в частта му, касаеща авторството на управителя на ответното дружество и не обективира негово волеизявление за сключването му. Споделил е и доводите на първоинстанционния съд, че приложението на презумпцията на чл. 301 от ТЗ предполага изследване на конкретните факти, от които може да се направи несъмнен извод, че търговецът е узнал, но въпреки това не е оспорил извършените от негово име без представителна власт действия, както и че законодателят е обвързал незабавното противопоставяне от страна на търговеца на сключена без представителна власт, или при превишаване пределите на представителната власт, сделка/действие, с момента на узнаване на сделката/действието, без законът да е въвел специални изисквания за способа, по който търговецът узнава за това. В този смисъл е посочил, че разрешаването на въпроса дали и кога търговецът е узнал за извършените действия от мнимия представител е винаги фактически и се разрешава за всеки конкретен случай, съобразно съществуващите факти. Намерил е за неоснователни поддържаните във въззивната жалба твърдения, че това узнаване е станало с най-късно на 29.06.2023 г., когато е бил предоставен електронен достъп до т. д.№1117/2023 г. на СГС по заявление на пълномощника на ответника, вкл. негова молба - и двата документа от 28.06.2023 г. Изразил е становище, че предоставянето на електронен достъп до делото на процесуалния представител на дружеството в никакъв случай не означава, че управителят на последното се е запознал със съдържанието на делото, вкл. всички приложения към исковата молба и в частност с оспорения договор - на първо място данни по делото, че управителят на дружеството е имал електронен достъп до делото, не са налични, а обстоятелството, че адвокатът е получил такъв на 29.06.2023 г. също не означава, че на посочената дата той веднага се е запознал със съдържанието на делото, още по-малко, че веднага след това е запознал и доверителя си със същото (доказателства, безспорно установяващи този факт, не са ангажирани по делото). На отделно основание е изложил съображения, че за да вземе информирано решение дали да се противопостави на приложения към исковата молба договор от 01.11.2022 г., като на сделка, сключена от пълномощник без представителна власт, мнимо представляваният управител на „АТЗ Проджект“ЕООД е трябвало да разполага с достатъчно информация за съдържанието на договора и за това кога и от кого е сключен, за да прецени дали е даден мандат /формално или неформално/ за такава сделка, съобразена ли е с предходни уговорки и т. н., и въз основа на това да прецени да потвърди ли договора /изрично, с конклудентни действия или мълчаливо, чрез бездействие/ или да му се противопостави. Приел е, че с оглед данните по делото, според които исковата молба с приложения към нея договор, подписан от лице без представителна власт от името на дружеството е връчен на последното на 07.09.2023 г., то това именно е датата, от която най-рано е могло да се извърши от страна на ответника противопоставянето на извършените действия от мнимия пълномощник и след като такова противопоставяне е заявено с отговора по исковата молба - т. е. с отговора на съдопроизводственото действие, противопоставянето с ефекта по чл. 301 ТЗ е редовно и своевременно извършено. В този смисъл е достигнал до извод, че аргументите на ищеца за неправилност на първоинстанционното решение се явяват несъстоятелни, а решаващият извод, че договорът, на който се основава предявения иск, е недействителен, респективно, че за ответника не е възникнало произтичащото от него задължение да плати адвокатско възнаграждение в размер на 50 000 лв., е правилен и обоснован.

Настоящият състав намира, че обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.

Третият от формулираните от касатора въпроси не е обусловил решаващата воля на съда - по него липсва произнасяне в обжалваното решение (този въпрос се отнася до факти и обстоятелства, които предхождат датата на сключване на процесния договор, на който е основан иска и които не са били част от предмета на въззивното производство, очертан от ищеца с въззивната жалба) и при липсата на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК по него касационно обжалване не може да бъде допуснато.

От друга страна даденият от съда отговор на формулирания от касатора четвърти въпрос е изцяло в съответствие с постоянната практика на ВКС, формирана в множество решения, постановени по реда на чл. 290 от ГПК, поради което по посочения въпрос също не следва да бъде допуснато касационно обжалване. Съгласно визираната практика, за да се преодолее извършеното от ненадлежен пълномощник действие, е необходимо противопоставянето да се извърши веднага след узнаването му или от узнаването на факти за извършени действия, от които може да се направи категоричен извод, че те са предприети за реализиране на права или изпълнение на задължения по дадена търговска сделка. Узнаването за извършено от името на търговеца действие от лице без надлежна представителна власт и липсата/наличието на противопоставяне имат различни проявни форми и зависят от представените по делото доказателства. В тази връзка въпросът дали и кога търговецът е узнал за извършените действия от мнимия представител е винаги фактически и се разрешава за всеки конкретен случай, поради което отговорът на първи и втори въпрос зависи изцяло от представените по съответното дело доказателства, с оглед което и по тези въпроси касационно обжалване не може да бъде допуснато. Очевидно е, че разрешаването на електронен достъп до дадено дело на процесуалния представител на страна по това дело, както и правото на страната или представителят й да се запознаят с делото в деловодството на съда, сами по себе си не могат да установят, че посочените лица са се възползвали от предоставените им възможности, респективно, че се доказва узнаването от страната на находящ се по делото документ (без да е доказано, че страната или пълномощника й са осъществили електронен достъп до делото или че делото им е било предоставено в деловодството на съда).

С оглед липсата на представени доказателства за направени от ответника по касация разноски пред ВКС, такива не му се следват.

Мотивиран от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №644 от 05.11.2024 г. по в. т.д.№705/2024 г. САС.

Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.